Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 184 от 11.03.2026, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 359/2025
Вид
Решение № 184
Подписан
11.03.2026
В сила
11.03.2026
Състав
Зара Ехия Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Шумен, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. И. при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. И. Гражданско дело № 20253630100359 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.

Исковата молба е подадена от „***” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление - гр. София, район „***“, ж.к. “*** 4“, бизнес парк София, сграда 6 срещу В. Х. И., ЕГН **********, адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №2, вх.3, ,ап.62, в която посочва, че между ответника и ищцовото дружество (с предишни наименования „***“ ЕАД и „***“ ЕАД) са сключени следните договори:

Договор за мобилни услуги № 624677136 от 22.05.2021г., Договор за мобилни услуги № 624677300 от 22.05.2021 г., Договор за мобилни услуги № 625795715 от 31.01.20211., допълнително споразумение № 063842970 от 31.01.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 31.01.2021г., Допълнително споразумение № 063870749 от 31.01.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 31.01.2021 г.

Посочва конкретните условия, които са прилагани към момента на сключване на посочените договори.

Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 7 бр. фактури, издадени в периода м. февруари 2022 г. - м. август 2022 г., а именно фактури с № № 7332115882/25.02.2022 г., 7333400843/25.03.2022 г., 7334731013/25.04.2022 г., 7336135347/25.05.2022 г., 7337427673/ 25.06.2022 г., 7338722213/25.07.2022 г., **********/25.08.2022 г., във всяка от които били начислени вземания на оператора, произтичащи от сключените между него и клиента договори.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „***“ ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Шумен, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 2441/2024 г. пред ХII-и състав и издадена Заповед № 1126 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.09.2024 г. Предвид разпореждането на съда по заповедното 1 производство, с което сме уведомени, че издадената по делото Заповед № 1126 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.09.2024г е връчена на длъжника ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок предявява и настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Въз основа на изложеното моли съдът да признае за установено че ответникът дължи на ищеца претендираните суми, както следва:

2 115.09 лева - по Договор за мобилни услуги № 624677136 от 22.05.2021г., Договор за мобилни услуги № 624677300 от 22.05.2021г., Договор за мобилни услуги № 625795715 от 31.01.2021г., Допълнително споразумение № 063842970 от 31.01.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 31.01.2021г., Допълнително споразумение № 063870749 от 31.01.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 31.01.2021г., по които са издадени следните фактури, № 7332115882/25.02.2022г., фактура № 7333400843/25.03.2022г., фактура № 7336135347/25.05.2022г., фактура 7334731013/25.04.2022г., фактура №7337427673/25.06.2022г., фактура № № 7338722213/25.07.2022г. и фактура № **********/25.08.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение както и да му присъди направените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът редовно призован, не депозира отговор, не посочва и не представя доказателства и не прави доказателствени и искания. Не се явява в съдебно заседание.

В хода на съдебното дирене ищецът е направил искане за постановяване н а неприсъствено решение. Съдът като констатира, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, въпреки че е редовно призован, не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че не съществуват пречките по чл.324,334 и чл.339 от ГПК, намира, че са налице кумулативно изискуемите процесуално –правни предпоставки по чл.238 ал.1 и чл.239 ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

От друга страна, при преценка на представените по делото доказателства: Договор за мобилни услуги 624677136/22.05.2021 г., Договор за мобилни услуги 624677300/22.05.2021 г., Договор за мобилни услуги 625795715/31.01.2022 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №063842970/31.01.2022 г., договор за лизинг от 31.01.2022 г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №063870749/31.01.2022 г., договор за лизинг от 31.01.2022 г., фактури №№7332115882/25.02.2022 г.,

7333400843/25.03.2022 г., фактура

№7334731013/25.04.2022 г., 73361355347/25.05.2022 г., 7337427673/25.06.2022 г., 7338722213/ 25.07.2022 г., **********/25.08.2022 г., съдът намира, че исковете се явяват вероятно основателни по смисъла на чл.239 ал.1 т.1 от ГПК, поради което същите следва да бъдат уважени в условията на неприсъствено решение.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените деловодни разноски в исковото и заповедното 2 производство в размер на 606,04 евро.

Съобразно приемането на Закона за въвеждане на еврото в Република България, всички посочени по-горе суми следва в диспозитива на акта да бъдат присъдени в евро.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

На основание чл.422, ал.1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Х. И., ЕГН **********, адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №2, вх.3, ,ап.62 дължи на „***” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление - гр.

София, район „***“, ж.к. “*** 4“, бизнес парк София, сграда 6 сумата 1 081,43 е в р о (хиляда осемдесет и едно евро и четиридесет и три евроцента ) задължения по Договор за мобилни услуги № 624677136 от 22.05.2021г., Договор за мобилни услуги № 624677300 от 22.05.2021г., Договор за мобилни услуги № 625795715 от 31.01.2021г., Допълнително споразумение № 063842970 от 31.01.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 31.01.2021г., Допълнително споразумение № 063870749 от 31.01.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 31.01.2021г., по които са издадени следните фактури, №

7332115882/25.02.2022г., фактура № 7333400843/25.03.2022г., фактура № 7336135347/25.05.2022г., фактура

7334731013/25.04.2022г., фактура

№7337427673/25.06.2022г., фактура № № 7338722213/25.07.2022г. и фактура № **********/25.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2024г., за която сума има издадена Заповед да изпълнение № 1126/ 20.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 2441/2024г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА В. Х. И., ЕГН **********, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК 130460283, , деловодни разноски в размер на 606,04 евро (шестстотин и шест евро и четири евроцента), от които 270,58 евро в заповедното производство и 335,46 евро в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

На основание чл.240 ал.1 от ГПК препис от настоящото решение да се връчи на ответника.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 3