Решение № 15060 от 01.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15060 гр. ********, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта год**** в следния състав:

Председател: Д.Б.А. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110163052 по описа за 2022 год****

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от Н.

Р. Г. срещу Л. М. Л., Г. Б. М., М. Л. Л. и В. Л. Л., с която е предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата разделно, при равни квоти – по 1/4, сумата 2 860,40 лева, която ищцата е заплатила на **********, след като е била осъдена с решение, постановено по гр.д. № 54750/2020 г. на СРС във връзка с доставена до имот топлинна енергия, от които 1 411,89 лева – главница за доставена топлинна енергия, 125,52 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 03.12.2019 г., 387,88 лева - законна лихва от 12.12.2019 г. /датата на подаване на заявлението по реда на заповедното производство/ до 23.09.2022 г., когато е извършено плащането, 495,11 лв. платени съдебни разноски и 440,00 лв. разноски, които ищцата е сторила за адвокат, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /21.11.2022 г./ до окончателното им изплащане.

Ищцата поддържа, че до настоящия момент не е възстановена част от платените суми нито от Г. Л. /поч****ла/, нито от нейните наследници. Навежда твърдения, че към момента сумите се дължат от нейните наследници пропорционално по 1/4, а именно по 715,10 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят процесните суми, с които неоснователно са се обогатили, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г. Б. М. чрез назначения му особен представител. Със същия оспорва предявения иск като неоснователен.

Счита, че ищцата не е доказала твърдението, че ответникът е приел наследството на наследодателя си, поради което недоказана се явява претенцията за поемане на част от претендирата сума, равняваща се на 1/4. Приема за неоснователна и претенцията за заплащане на сторените съдебно – деловодни разноски по гр. дело № 54750/20 г., вкл. и адвокатски хонорар, поради личен избор на ищцата и участието й като собственик на 1/2 идеална част от недвижимия имот. Моли съда да отхвърли претенцията за заплащане на процесните суми като неоснователна, незаконосъобразна и недоказана.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците В. Л., Л. Л. и М. Л..

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже обедняването си – заплащането на дължими суми за доставена до съсобствения й имот топлинна енергия съгласно съдебното решение по гр. дело № 54750/20 г. на СРС, 26 състав, който тя не е ползвала през периода м.11.2016 г. – м.04.2019 г., обогатяването на ответниците – че същите са спестили разходи, както и наличието на пряка причинна връзка между обогатяването и обедняването.

При доказване на горепосочените факти от страна на ищцата, в тежест на ответниците е да докажат погасяване на задълженията си.

Не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че страните са съсобственици на топлоснабден имот – апартамент № 40, находящ се в гр.

********, ж.к. “**********”, ******, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 46,46 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********, в сграда № 8.

По делото е прието Решение № 20018532 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д. № 11623/2019 г. по описа на СРС, 156 състав, от което се установява, че с Решение № 20246653/09.11.2020 г., постановено по гр.д. № 11623/2019 г. по описа на СРС, I I ГО, 156 състав, е допуснато извършване на съдебна делба на недвижим имот – апартамент № 40, находящ се в гр. ********, ж.к. “**********”, ******, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 46,46 кв.м., при съседи: зелени площи, ап. 39 и ап. 41, ведно с избено помещение № 16, с полезна площ от 3,40 кв.м., при съседи: мазе № 36 – П., мазе № 38 – М., коридор, зелена площ, както и 3,053% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********, в сграда № 8, разположена в поземлен имот с идентификатор **********, без данни за застроена площ на самостоятелния обект, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж *************** и *************, под обекта - ******************, над обекта ****************, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Делбата е допусната между Н****** Р. Г. и Г. Г. Л., при квоти в съсобствеността – по 1/2. Изяснява се, че Решение № 20246653/09.11.2020 г., постановено по гр.д. № 11623/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 156 състав /първа фаза делба/ не е обжалвано от страните, като същото е влязло в сила на 29.12.2020 г.

С посоченото Решение № 20018532 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д. № 11623/2019 г. по описа на СРС, 156 състав, е постановено на основание чл. 348 ГПК процесният имот да бъде изнесен на публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права – 1/2 идеална част за Н****** Р. Г., ЕГН ********** и 1/2 идеална част за Г. Г. Л., ЕГН **********.

По делото е прието удостоверение за наследници с изх. № РСЛ22-УГ018258/29.08.2022 г., издадено от Столична общ****, район “*********”, от което се установява, че Г. Г. Л., ЕГН **********, е поч****ла на 18.06.2022 г., като след смъртта си е оставила за свои наследници по закон: ответника Л. М. Л., ЕГН ********** /преживял съпруг/, ответника М. Л. Л., ЕГН ********** /син/, ответника В. Л. Л., ЕГН ********** /син/ и ответника Г. Б. М., ЕГН ********** /син/.

Прието е разпореждане от 11.08.2022 г. на М**** Ц***** – ЧСИ с район на действие СГС, рег. № 840 в регистъра на КЧСИ, от което се установява, че по изпълнително дело № 20228400400442, частният съдебен изпълнител на основание чл. 429, ал. 1 ГПК е конституирал като съделители ответниците по настоящото дело, като наследници на поч****лата Г. Г. Л.. Със заявления с вх. № 12751/14.11.2022 г. и вх. № 12760/14.11.2022 г. ответниците са изразили желание припадащите им се суми от продадения недвижим имот – апартамент № 40, находящ се в гр. ********, кв. “**********”, ******, да бъдат преведени по посочени в заявленията банкови сметки.

С Решение № 20054977 от 25.08.2022 г., постановено по гр.д. № 54750/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав /л. 149-150 от приобщеното по делото гр.д. № 54750/2020 г. по описа на СРС, 26 състав/, се установява, че е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Н. Р. Г., ЕГН **********, дължи на “********** ********” *****, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ********, ул. “***********” № ****, сумата 1 411,89 лева – главница за доставена в периода от м.11.2016 г. до м.04.2019 г. топлинна енергия в 2 имот с абонатен № ******, находящ се в гр. ********, ж.к. “**********”, *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 125,52 лева – лихва за забава върху главното вземане за периода 15.09.2017 г.

– 03.12.2019 г., като в останалата част исковете са отхвърлени като неоснователни. Н. Р. Г., ЕГН ********** е осъдена да заплати на “********** ********” *****, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ********, ул. “***********” № ****, сумата от 495,11 лева – разноски по делото и разноски по гр.д. № 72149/2019 г., СРС, 26 състав, по компенсация, като от разноските, дължими на ищеца съобразно уважената част от иска са извадени разноските, дължими на ответника, съобразно отхвърлената част от иска.

Решението е поставено при участието на “***********” *****, като трето лице-помагач на страната на ищеца, и Г. Г. Л., ЕГН **********, като трето лице-помагач на страната на ответника. Решението е влязло в сила на 04.04.2023 г.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че за периода м.11.2016 г. до м.04.2019 г. между ищцата Н. Г. и Г. Л. е съществувала съсобственост върху недвижим имот – апартамент № 40, находящ се в гр. ********, ж.к. “**********”, ******, при равни квоти – по 1/2 идеална част.

От изрично отбелязване, направено в Решение № 20054977 от 25.08.2022 г., постановено по гр.д. № 54750/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав, се установява, че в полза на “********** ********” ***** е издаден изпълнителен лист срещу ищцата за сумата 495,11 лева.

Прието е писмо от 19.09.2022 г., изпратено от “********** ********” ***** до Н. Г., в отговор на заявление с вх. № Г-16272/02.09.2022 г., свързано с дължими суми за топлоснабден имот на адрес ж.к. “**********”, *********, с което ищцата е уведомена, че задълженията по съдебна преписка с I D ********* са разделени, като за нейната част от сумите е образувано ново ID *******, с което искането й е удовлетворено.

Приет е фискален бон от 23.09.2022 г. за заплащане на сума в размер 2 420,40 лева, от които 1 411,89 лева - главница, 125,52 лева – мораторна лихва, 495,11 лева – съдебни разноски и 387,88 лева – законна лихва. Посочената сума е заплатена на каса при топлопреносното предприятие, като в основание за плащането е посочено “плащане по съдебно дело, аб. № ******, адрес: гр. ********, ж.к. “**********””.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че ищцата е заплатила сумата в общ размер на 2420,40 лева, от които и дължимата от нея сума в размер на 1 411,89 лева, представляваща главница за доставена в периода от м.11.2016 г. до м.04.2019 г. топлинна енергия в имот с абонатен № ******, находящ се в гр. ********, ж.к. “**********”, *********, съгласно Решение № 20054977 от 25.08.2022 г., постановено по гр.д. № 54750/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав, влязло в сила на 04.04.2023 г.

Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да бъде уважен искът с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да е налице обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти, като разместването на блага следва да е настъпило без основание.

Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му.

В настоящия случай по делото се установява, че ищцата е заплатила на трето лице – “********** ********” ***** разход за топлинна енергия за съсобствения между нея и наследодателката на ответниците – Г. Л. имот.

Не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че имотът е ползван изцяло от съсобственика Г. Л., като ищцата Н. Г. никога не е живяла в имота и не го е ползвала.

В тази връзка по делото е прието уведомление с рег. № 26253/19.11.2018 г., подадено от Г. Г. Л., ЕГН ********** до “********** ********” *****, с което Г. Л. декларира, че е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот – ап. 40, находящ се в гр. ********, ж.к.

“**********”, ******, обитава 100% от жилището и натрупаните дългове са консумирани от нея, като заявява, че лицето Н. Р. Г., ЕГН ********** е собственик на другата 1/2 идеална част от имота, но никога не е живяла на адреса и не е ползвала услугите на топлопреносното предприятие. Съсобственикът Г. Л. е посочила, че счита, че уведомлението ще послужи пред “********** ********” ***** във връзка с дело № 64090/17 г., а също и с цел да не бъдат начислявани услуги на дружеството на другия съсобственик – Н. Р. Г..

3

В тази връзка следва да се отбележи, че в мотивите на приетото по делото в заверен препис Решение № 20018532 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д. № 11623/2019 г. по описа на СРС, 156 състав, е прието за безспорно установено, че е налице съсобственост върху имота, като последният се ползва от ответника /наследодателката на ответниците по настоящото дело Г. Л./, за което обстоятелство не е налице спор и се установява и от представените по делото писмени доказателствени средства. Посочено е също, че с оглед изявлението на ответника в открито съдебно заседание на 06.12.2021 г., съдът намира, че същият е признал, че изцяло ползва самостоятелно имота.