Решение № 158 от 13.11.2023, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. К., 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20235100500220 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК .

С Решение № 262/24.06.2023 г., постановено по гр.д. № 29/2023 г., Районен съд – К. е отхвърлил като неоснователен предявения от Н. М. И. срещу „Г.Н.“ ЕООД, гр. К., осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. първо от ЗЗД за заплащане на сума в общ размер на 500 лева- частичен иск, от която 100 лева за претърпени вреди в резултат на повреждане на короната на плодно дърво - череша, находящо се в имот на ищцата в гр. К., ул. „С.” №*, чрез премахване/рязане на клони и 400 лева за пропуснати ползи в резултат от намалено плододаване на дървото, която пропусната полза е от добива на череши с 20 кг. по-малко за 2023 г., 2024 г., 2025 г. и 2026 г. по 5 лева средна цена на килограм череши, от общия размер на претенцията от 4 315 лева, от която 4 200 лева за пропуснати ползи и 115 лева за претърпени вреди, ведно със законната лихва върху претендираната главница за времето от датата на увреждането - 29.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Н. М.

1

И. - ищца в първоинстанционното производство, която чрез процесуалния си представител го обжалва като неправилно и необосновано. Излага съображения за пълно и главно доказване на исковата претенцията, поради което счита, че изводите на решаващия съд са формирани в противоречие с представените по делото доказателства. Според жалбодателката отговорността на деликтно основание се носи и в случаите, когато е възложено на други лица да извършат работата, щом по повод изпълнението на тази работа са причинени вреди другиму, и то от възложителя на работата, а не от изпълнителя. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, вместо което да бъде постановено ново, с което бъде уважена предявената искова претенция. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез процесуален представител от въззиваемата страна „Г.Н.“ ЕООД е подаден писмен отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Изтъква се, че не следва да се търси имуществена отговорност от дружество, което вписало по надлежен ред в Търговския регистър към АВ заявление за обявяване на декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството още през 2018 г.

Твърди, че работниците, извършили рязането били от друго дружество.

Претенцията за пропуснати ползи, въззиваемата страна намира за произволна, поради това, че ставало дума за бъдещо и несигурно събитие. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция

.

В съдебно заседание въззивницата Н. М. И. чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

Представя списък на разноските си по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемото дружество „Г.Н.“ ЕООД чрез процесуален представител оспорва въззивната жалба, по изложените в писмения му отговор съображения.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени във въззивната жалба, приема следното:

Въззивната жалба като подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, се явява допустима, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

2

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). С оглед изложеното, настоящият състав намира решението за валидно и допустимо, и при спазване на императивните норми на материалния закон.

А за да се произнесе относно правилността му, съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с разглеждането на два обективно съединени искове, предявени като частични от Н. М. И. против „Г.Н.“ ЕООД, и с предявяването на които / и след извършеното в процеса на делото изменение/ ищцата цели да бъде осъдено ответното дружество, представлявано от управителя си Л.А.П. да й заплати сумата в размер на 500 лв., от която сумата от 100 лв., предявена частично от сумата от 115 лв., съставляваща имуществени вреди и сумата в размер на 400 лв., съставляваща пропуснати ползи от по- малък добив на череши, формирана за 2023г., 2024г., 2025 г. и 2026 г. по 20 кг. по 5 лв. средна цена за килограм, предявена частично от сумата в размер на 4 200 лв., формирана за 42 години /остатъка на живот на това дърво/ за всяка година по 20 кг. по-малко, поради извършено от служители на ответното дружество при смяна на оптичен кабел за интернет повреждане на короната на плодно дърво - череша чрез премахване/рязане на клони и намалено плододаване на дървото, ведно със законната лихва върху претендираната главница за времето от датата на увреждането- 29.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

По делото не се спори, че ищцата е собственик на ПИ с идентификатор № ***, находящ се в гр. К., ул. „С.“ №*, че в имота има посадено дърво – череша, и към 2022 г. същото е осемгодишно.

От приобщеното по делото Постановление за отказ от образуване на ДП по прокурорска преписка № 3610/2022 г. по описа на Районна прокуратура – К., се установява, че по подадена жалба от М. Я. И., съпруг на ищцата, била образувана преписка № 194700-4848/2022 г. по описа на РУ-К. и извършена проверка, в хода на която се установило, че Й.Р. противозаконно повредил чужда недвижима вещ – черешово дърво, собственост на Н. М. И., чрез отрязване на клон на черешовото дърво. Деянието било квалифицирано като 3 маловажен случай по чл. 216, ал. 4, вр. чл. 216, ал. 1 от НК, предвид, че стойността на повредата била в размер по-малък от две минимални работни заплати и е постановен отказ за образуване на досъдебно производство.

От приетото по делото заключение, изготвено по назначената експертиза, вещото лице инженер-агроном К.Й.С. установява, че вредите се изразяват в отстраняване чрез резитба на 7 броя клони от дърво „череша“, поради което е създадена предпоставка за навлизане на болести и неприятели в стъблото, водещи до съхнене и загниване на стъблото на черешата и нарушаване на короната на дървото, както и получаване на по-малък добив. Констатирано е, че имуществените вреди се изразяват в намаляване на добива от череши и влагане на допълнителни средства за закупуване на препарати и боя за замазване и дезинфектиране на отрезите на дървото или същите са равни на 115 лв. - за череши 20 кг. х 5 лв. = 100 лв., Боя - 10 лв., меден сулфат – 5.00 лв.

Вещото лице установява, че плододаването на 8 годишно дърво „череша“ било около 50 кг., като в случая плододаването намалявало с около 40% или с 20 кг. по-малко.

Разпитаният по делото свидетел М.М.Ш., зет на ищцата, установява, че на 29.10.2022 г. около 11.00 часа със тъста си М. И. отишли да взимат инструменти от склада на къщата, собственост на тъщата му и констатирали, че короната на находящата се в двора череша била подрязана. Прегледал камерите от поставеното в къщата видеонаблюдение и установил, че двама служители на „Г.Н.“ ЕООД (с обозначителни знаци и униформи) опъвали стълба от външната страна на оградата навътре към черешата и отрязали короната на черешата. Същия ден посетил офиса на ответното дружество „Г.Н.“ ЕООД и при проведения разговор с работника Й., установил, че той с колегата си отрязали клоните, защото им пречели на кабела, тъй като при лоши метеорологични условия последният щял да се повреди. Работникът го уверил, че не правел нищо на своя глава, а изпълнявал заповеди на шефа си Лазар.

Или, от прочита на приетите по делото писмени доказателства, съдържащи се в цитираната прокурорска преписка № 3610/2022 г., в частност и от Постановлението на Районна прокуратура - К. за отказ да се образува досъдебно производство, които се препокриват и с обсъдените вече показания на свидетеля М. Ш., безспорно по делото се установява че на 29.10.2022 г. Й.

4

Ю. и Ю. Ю., с работни екипи с надпис „Г.Н.“ и с кола бяла на цвят със същия надпис, в изпълнение на поставената им задача по смяна на кабел на клиент, разпънали такъв във въздушното пространство, но същият се опрял в клоните на процесното черешово дърво, и тъй като според работниците това обстоятелство създавало предпоставки за късане на поставения кабела при лоши метериологични условия, първият работник отрязал пречещите му клони на дървото. След изпълнение на възложената им задача работниците се прибрали в офиса на фирмата, където малко по-късно отишъл и свидетелят М.Ш. да иска обяснение и те изразили пред него съжаление.

Предявената искова претенция е за настъпили щети, намиращи се в причинно-следствена връзка с поведението на работници на ответника, извършено в изпълнение на трудовата им задача за смяна на оптичен кабел за доставка на интернет и телевизия, при което изпълнение с трион била извършена резитба на 7 броя клони от дърво „череша“ в имота на ищцата. По силата на действащия общ принцип на чл. 45 от ЗЗД , всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като в производството е налице изключението, предвидено в нормата на чл. 49 от ЗЗД , а именно, че този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционна, за чужди виновни действия. Отговорният по чл. 49 от ЗЗД може успешно да се защити, ако установи, че ищецът не е претърпял вреди или че тези вреди не са причинени от лицето, на което ответникът е възложил някаква работа, или че вредите не са причинени виновно от натовареното лице по повод или при изпълнение на работата.

В конкретния случай са налице предпоставките на чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на ответника, а именно: възлагане от страна на ответника смяна на оптичен кабел за доставка на интернет и телевизия (без значение формата на възлагане); противоправно поведение /деликт/ - на 29.10.2022 г. в гр. К. работниците на ответното дружество Й. Ю. и Ю. Ю. повредил чужда недвижима вещ – черешово дърво, собственост на ищцата, чрез отрязване на клони от черешово дърво и причинна връзка между противоправно поведение и причинените вреди –същите са настъпили в процеса на извършване на възложената работа по смяна на оптичен кабел за 5 доставка на интернет и телевизия, за да не пречи дървото на този кабел при лоши метеорологични условия.

Всъщност в производството ответникът „Г.Н.“ ЕООД не оспорва факта на причиняването на вреди на ищцата в производството, чрез орязване на 7 броя клони от черешовото й дърво, а оспорва единствено /вкл. и с отговора на въззивната си жалба/, че той-ответникът не следва да отговаря по този иск, защото не осъществява дейност от 2018 г., вкл. и пред процесната 2022г., като това обстоятелство било заявено в ТР с декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч.

Несъстоятелни са тези възражения на ответника. Действително, при извършена служебна справка се установява, че декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството е обявена в ТР за 2018 г., като дори да се приеме, че същата е депозирана еднократно за първия отчетен период, от обсъдените свидетелски показания и писмените такива, съдържащи се в приобщената прокурорска преписка се установява противното, а именно, че към 29.10.2022 г. дружеството е упражнявало дейност. Свидетелят М. Ш., информирайки се от отличителните надписи по дрехите на работниците и на транспортното им средство, еднозначно идентифицирал търговеца, осъществяващ дейността по опъване на оптичен кабел, като в последствие открил именно тези работници в действащия офис на действащото ответно търговско дружество и провел разговор с тях именно в това им качество. А и от прочита на приобщената прокурорска преписка се установява, че разпитаните по нея като свидетели Й.