Присъда № 15 от 22.06.2026, Районен съд - Раднево

МОТИВИ към присъда № 15 от 22.06.2026 г. по НОХД № 307/2025 г. по описа на Районен съд Раднево

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – Стара Загора, Териториално отделение Раднево е повдигнала обвинение срещу А.А.М., роден на ********* г. в ********, с постоянен адрес ********, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, за това, че на ****** г. в ***********, чрез използване на МПС „********” с рег. № *********, в съучастие като извършители с В.Ф.К., отнел чужда движима вещ: 1 бр. бензинова едноцилиндрова мотофреза марка „********” на стойност 340 лв. от владението на П.Я.П. от ********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои - кражба, която представлява опА. рецидив на основание чл. 196, ал. 1, т. 2. вр. чл. 195, ал. 1, т.4 , предл. 1 , вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“, вр. чл. 20, ал.1 и ал.2 от НК.

По делото не е конституиран частен обвинител и граждански ищец.

В проведеното съдебно заседание представителят на РП Стара Загора – ТО Раднево поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия М..

Изложени са съображения, че обвинението е напълно доказано от събраните по делото доказателства и по - специално от показанията на свидетеля В.К., както и от разпечатката за движението на мобилния телефон на подсъдимия на датата на престъплението ****** г. Моли съдът да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание в минимален размер предвид ниската стойност на отнетата вещ, а вещественото доказателство мотофреза „********” да се върне на собственика след влизане в сила на присъдата.

Защитникът на подсъдимия адвокат Д. пледира за оправдаване на подзащитния му. Счита, че обвинението не е доказано и не се подкрепя по несъмнен, категоричен и безспорен начин от събраните по делото доказателства. Според защитата обвинителната теза се основава преимуществено върху показанията на свидетеля В.К., който сам признава активното си участие във вземането, транспортирането, укриването и обработването на процесната вещ, като по отношение на него наказателното производство е приключило със споразумение. Поради това счита, че неговите показания следва да бъдат анализирани с особена критичност, доколкото същият е пряк участник в инкриминираните събития и има обективен интерес да представи фактите по начин, който минимализира собствената му роля или разширява участието на други лица. Според защитника на подсъдимия представените от обвинението данни за местоположението на подсъдимия в *******, извлечени чрез мобилни клетки, не представляват сами по себе си доказателство за извършване на престъпление. Намира, че в настоящия случай съдът следва да приложи фундаменталния принцип за наказателното право, а именно „In dubio pro reo“ и при съмнение то следва да бъде тълкувано в полза на подсъдимия.

Подсъдимият А.А.М. не признава вината си и авторството на 1 деянието, не дава обяснения в хода на процеса, иска да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства, в контекста на доводите и възраженията на страните, обсъдени и преценени при спазване на изискванията на чл. 13, чл.

14, чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за установено следното:

Подсъдимият А.А.М. е роден на ********* г. в ********, с постоянен адрес: ***********, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, ЕГН **********, многократно осъждан.

Свидетелят В.Ф.К. живеел в жилището на обв. М. в *********** , където помагал за работата вкъщи.

На ***** г. надвечер обв. М. се прибрал вкъщи и казал на К., че иска двамата да отидат до *********, за да вземат от негов познат една фреза, с която да изорат двора, тъй като бил голям. К. се съгласил и двамата тръгнали с МПС „********", с рег. №*********, управляван от М.. Тръгнали от ******** вечерта на ***** г. около 23:00 часа – 23:30 часа. В къщата, от която взели мотофрезата по това време нямало никой, влезли вътре през мрежата от задния двор, тъй като вратата била заключена, а мрежата била „отворена“.

Свидетелят К. и подсъдимият М. влезли в двора на къщата след, което минали през една врата, след което имало още една врата и портал. След това взели мотофреза марка "***** *****” от сервизно помещение в двора на къщата, натоварили я в колата и се прибрали в къщата на подсъдимия в ***********, където сложили фрезата в гаража.

На следващия ден подсъдимия М. се опитал да пусне фрезата, но не успял, за това извикал непознато лице, което да се опита да я поправи, но безуспешно. Докато подсъдимият търсил човек, който да отремонтира фрезата, наредил на свидетеля К. да я боядиса с боя, за да прикрият следите.

На ****** г. постановление на прокурор от РП Стара Загора – ТО Раднево е образувано досъдебно производство по прокурорска преписка №327 зм-****/2025 г. по описа на РУ Раднево образувана по повод сведение на В.Ф.К. от ***** г. /л.11 от ДП/ за извършена кражба от него и лицето А. М. на мотофреза от имот, находящ се в ***********, която към момента на сведението все още се намирала в гаража на подсъдимия.

С протокол за доброволно предаване от ****** г. на основание чл. 69, ал.2 ЗМВР С.И.И. /съжителка на подсъдимия М./ е предала доброволно мотофреза марка "***** *****”.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза и допълнителна съдебно – оценителна експертиза /л.97 и л.109 от ДП/, се установява, че пазарната стойност на инкриминираната вещ е в размер на 340 лева към момента на извършване на деянието.

В хода на досъдебното производство е изискана справка от „Йеттел България“ ЕАД във връзка с което е постъпило писмо изх. №*****/15.09.2025 2 г. , от което се установява, че мобилен номер +********** е собственост на лицето А.А.М. и в инкриминираните дата и час телефонното устройство е засечено от мобилна клетка с адрес *******.

С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение „подписка“ от **** г. А.А.М. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" вр. с чл. 20, ал.1 и ал.2 НК. В разпита си като обвиняем отрича да е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение и заявява, че фрезата му била донесена от свидетеля К., за което той му платил сума в размер на 250 лева.

По отношение на свидетеля В.Ф.К., наказателното производство е приключило на 25.11.2025 г., със споразумение по чл.381 от НПК.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът приема за установена горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетелите В.Ф.К., П.Я.П. дадени в съдебното производство, справка за регистрация на МПС марка ********, модел ****** с рег. №*********, както и от приобщените на основание чл.

281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК - протокол за доброволно предаване от ****** г. на основание чл. 69, ал.2 ЗМВР; справка от „Йеттел България“ ЕАД; изх.

№*****/15.09.2025 г.; заявление от П.Я.П., сведение от В.Ф.К.; постановление за привличане на обвиняем, протокол за разпит на обвиняем, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; заключение на изготвена съдебно – оценителна експертиза и допълнителна съдебно – оценителна експертиза.

При анализа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка, съвпадаща в по - голямата си част с изложената такава в обвинителния акт, се доказва по безспорен начин.

Съдът подложи показанията на свидетеля К. на особено внимателна и критична проверка, доколкото същият е участвал в инкриминираното деяние, а наказателното производство спрямо него е приключило със споразумение.

Това негово положение налага завишен стандарт при оценката на достоверността на съобщеното, съобразно принципите по чл. 13 от НПК и чл.

14 от НПК. От показанията на свидетеля К., се установява че същият познавал подсъдимия М. и живеел в дома му в ******** като в замяна на това помагал с работа на двора. На ***** г. късно вечерта около 23:00 часа – 23:30 часа подсъдимият му казал, че трябва да отидат до ***********, за да вземат от негово познат мотофреза, с която да изорат градината. Свидетелят К. останал с впечатление, че фрезата е на негов приятел, след което двамата потеглили с джипа на подсъдимия до къща, находяща се в ***********. Къщата била заключена, за това влезли през отворена част от мрежата на имота, взели фрезата, натоварили я в колата и я закарали в гаража на подсъдимия в 3

********. В показанията си този свидетелят заяви, че на следващия ден подсъдимият му наредил да започне да я боядисва, но последствие установили, че фрезата не работи и не довършил боядисването й.

От показанията на свидетеля П.П. се установява, че след обаждане от полицейски служител, установил, че от имота му в ******* липсва китайска мотофреза марка „*****“, която съхранявал в сервизно помещение в имота си, което не било заключено. В показанията си заявява, че мотофрезата имала проблем с карбуратора.

Показанията на тези свидетели са логични, безпротиворечиви и кореспондират напълно по между си, както и със събрания по делото доказателствен материал, поради което съдът им вярва. Съдът не споделя изложеното в пледоарията на защитата, че св. К. е заинтересован от изхода на делото, доколкото същия е съизвършител и има интерес да представи фактите по начин, който минимализира собствената му роля или разширява участието на други лица. В полза на достоверността на показанията съдът отчита, че свидетелят К. по собствена инициатива е сезирал полицейските органи за извършената кражба и при това е съобщил обстоятелства, които уличават не само подсъдимия, но и него самия като участник в деянието. Това обстоятелство има съществено значение, тъй като сочи, че първоначалното му поведение не е било насочено единствено към прехвърляне на отговорността върху друго лице, а съдържа и самоуличаващи данни, неблагоприятни за собственото му наказателноправно положение. Съдът не възприема показанията му автоматично само поради това самоуличаване, а след проверка на тяхната вътрешна последователност, конкретност и устойчивост, както и след съпоставка с останалия доказателствен материал. Показанията му съдържат логично и непротиворечиво описание на механизма на деянието, ролите на участниците, мястото, времето и последващото поведение, макар и по по - оскъден начин от този в хода на досъдебното производство, като тези данни не се опровергават, а се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото – справка от мобилен оператор „Йеттел България“ ЕАД, справка за регистрация на МПС марка ********, модел ****** с рег.

№*********, протокол за доброволно предаване от ****** г. на основание чл.

69, ал.2 ЗМВР.

По делото като свидетели са разпитани и лицата Б.Г.Г. и С.М.С..

Показанията на тези свидетели са относими касателно факта, че след депозиране на сведението в полицията от св. К. за извършената кражба от него и подсъдимия М. със свидетеля К. се свързал брата на подсъдимия, който искал от него да се „откаже от делото“. И двамата заявяват, че докато пътували в колата, на телефона на св. С. позвънил брата на подсъдимия, който искал да говори със св. К., но не са чули лично проведения разговор, що се отнася до отсрещната страна, а след това К. им разказал, че ставало дума за открадната фреза, за което ще има дело и искали от него да се откаже от показанията си. Предвид това съдът намира, че не следва да кредитира тези показания.

4

По делото са разпитани и още една група свидетели - св. С.И.И.

/съжителка на подсъдимия/ и нейните родители И.И.Х. и А.П.Ч.. В показанията си св. С.И. заявява, че вечерта на **** срещу ****** г. двамата с подсъдимия посетили нейните родители в *******, за да им занесат храна, тъй като нямали храна и не били яли нищо. До селото се придвижили с лек автомобил марка „*******“. Свидетелства, че родителите й подарили на подсъдимия джип, но не знаела каква марка. Няколко дни след това св. К. дошъл до дома им и предложил да им продаде фреза за 250 лева, защото му трябвали пари. Заявява, че тогава видяла В. за първи път. Съдът на основание чл.281, ал.4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК прочете показанията на свидетелката С.И.И., дадени в досъдебното производство, тъй като съзря съществено противоречие между тези, дадени по досъдебното производство и тези в съдебнотопроизводство, относно твърдението дали същата познава В. и кога го е видяла за първи път. От показанията този свидетел в досъдебното производство се установява, че двамата се познават от времето, когато са работили в *********, след което се запознала с подсъдимия и всички се върнали в *******, а св. К. понеже нямало къде да живее заживял заедно с тях. Тези показания бяха потвърдени от свидетелката като достоверни, като същата заяви че се е объркала относно това дали познава този свидетел и кога го е видяла за първи път.