Решение № 8172 от 03.05.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8172 гр. София, 03.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н. като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110123330 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д. С. Д. срещу М. С. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4336,09 лева /съгласно намаление на иска, допуснато с протоколно определение от 06.02.2024г./, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот, а именно - 1/2 ид. ч. от апартамент № 8, находящ се в град София, ж.к. „Дружба 1 “, бл. 36, вх.

А за периода от 01.04.2019г. до 10.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и сумата от 2323,70 лева, /съгласно намаление на иска, допуснато с протоколно определение от 06.02.2024г./ представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот, а именно - 1/4 ид. ч. от къща с дворно място, находящи се в с. Горно Камарци, Софийски окръг, община Горна Малина, дворното място с площ от 627 кв. м., представляващо парцел № 1-153 от кв. 32 - по нотариален акт, а по скица - парцел № IX-188 от кв. 28 по плана на селото, с площ от 570 кв. м., за периода от 01.04.2019г. до 10.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Предявен е насрещен осъдителен иск от Д. С. Д. срещу М. С. Д. с правно основание чл.

31, ал. 2 ЗС за осъждане на Д. С. Д. да заплати сумата от 7636 лева, /съгласно намаление на иска, допуснато с протоколно определение от 06.02.2024г./ представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот – 1/2 ид.ч. /притежавана в режим на СИО със съпругата му/ от ап. 128, находящ се в гр. София, кв. „Левски“, Зона Г, бл. 34, вх.

Д, ет.4, за периода от 01.04.2019г. до 10.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от дата на завеждане на насрещния иск до окончателно изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че страните са наследници на починалите си родители Й. С. С.а и Стоян Д. С., в което качество се сочи, че са получили в съсобственост следните недвижими имоти: 1. Апартамент, находящ се в гр. София, ж.к.

„Дружба 1 “, бл. 36, вх. А при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки; 2. Къща с дворно място в с. „Горно Камарци“, Софийски окръг, община Горна Малина, при квоти 1/4 за ищеца и 3/4 за ответника. Твърди, че след смъртта на Й. С. С.а имотите са във владение на ответника. Излага, че няколкократно е отправял покани до ответника да му предостави 1 достъп до имотите, но такъв не бил предоставен. Твърди, че на 24.10.2013г. на ответника била връчена нотариална покана, с която ищецът отправил искане за предоставяне на достъп до имотите и покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването – 300 лева, месечно за апартамента и 200 лева, месечно за къщата. Сочи, че за предходни периоди били предявени искове, по които били образувани гр. дело № 17979/2016г. по описа на СРС, 82ри състав и гр. дело № 18987/2019г. по описа на СРС, 162-ри състав. Поддържа, че от 01.04.2019г. до датата на уравнение на дяловете с влязло в сила съдебно решение за делба на съсобствените недвижими имоти и разпределението им в реални дялове, М. С. Д. не е предоставял достъп до имотите, с което го лишил от правото да ползва същите, поради което претендира обезщетение за периода от 01.04.2019г. до 10.11.2020г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че през процесния период имотите са били съсобствени при твърдените от ищеца квоти. Поддържа, че не живее и не е ползвал ап. 8 в ж.к. Дружба за задоволяване на свои и на семейството си потребности. Сочи, че живее заедно със съпругата си в гр. София, ж.к.

Обеля 1, бл. 120, вх. В, ет. 5, ап. 53. Поддържа, че пряко и непосредствено не си е служил нито с част, нито с цялото жилище в нито един период след смъртта на майка му Й.

С.а. Твърди, че няма достъп до жилището, не разполага с ключ от него и не е разполагал през периода от 01.04.2016г. до 01.04.2019г. Жилището се ползвало от трето лице и семейството му, което било внучка на Й. С.а, което трето лице било допуснато от наследодателката в жилището още приживе и на което тя самата била предоставила ключ и право на ползване при условията на заем за послужване. След смъртта на майка му от уважение към волята й не бил предявявал претенции за ползването на жилището. Твърди, че от негова страна не било налице поведение, което по някакъв начин да възпрепятства или ограничава ищеца като съсобственик да ползва общата вещ съобразно правата му да събира добиви и граждански плодове от съсобствената си част. Поради което намира, че не е налице лично ползване на общата вещ по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. Сочи, че освен процесните имоти с ищеца са притежавали и още един съсобствен апартамент – ап. 128 в гр. София, ж.к Левски Зона Г, бл. 34, вх. Д, който бил ползван от ищеца и неговото семейство повече от 30 години въпреки че е обща вещ. Поддържа, че през 2013г. отношенията с ищеца за кратко се влошили много, поради което на нотариалната покана на ищеца отговорил, че му няма доверие и няма желание да съдейства да получи достъп до имота в Горно Камарци. Твърди, че и тогава и сега не разполагал с ключ от жилището в ж.к. Дружба. Оспорва предявените искове по размер. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът е предявил насрещен иск с правно основание чл.

31, ал. 2 ЗС за осъждане на Д. С. Д. да заплати сумата от 8 990 лева /по 465 лева месечно/ представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот – 1/2 ид.ч. (притежавана в режим на СИО със съпругата му) от имот, находящ се в гр. София, кв.

„Левски“, Зона Г, бл. 34, вх. Д, ет.4, ап. 128, с площ от 103 кв.м. за периода от 01.04.2019г. до 10.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от дата на завеждане на иска до окончателно изплащане. Ищецът по насрещния иск сочи, че с Д. С. Д. са били съсобственици на имот, находящ се в гр. София, кв. „Левски“, Зона Г, бл. 34, вх. Д, ет.4, с площ от 103 кв.м. при квоти по ½ ид.ч. за всеки, притежавана в режим на СИО (от всеки съсобственик). Твърди, че през процесния период имотът е ползван само от Д. С. Д.. Сочи също, че е канил ответника да му заплаща обезщетение. В случай че съдът уважи предявеният насрещен иск моли да бъде направено съдебно прихващане на двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от Д. Д., с който същият е оспорен като неоснователен. Поддържа, че имотът е собственост на М. С. Д. и 2 неговата съпруга от една страна и на Д. С. Д. и неговата съпруга от друга страна при равни квоти. Посоченото обстоятелство ставало ясно от влязлото в сила съдебно решение по гр. дело № 62231/2016г. по описа на СРС, 55-ти състав. Твърди, че на 23.10.2013г. М. Д. получил нотариална покана, с която го кани да се яви и да му предаде ключове от жилището, находящо се в гр. София, ж.к. Левски Г, бл. 34, вх. Д, ет. 4, ап. 128, като при явяването пред нотариус в определения ден и час М. Д. отказал да получи ключ и достъп до имота. Било инициирано гр. дело № 43363/2013г. по описа на СРС, 120-ти състав, по което СГС бил приел, че считано от получаване на поканата от страна на М. Д., той и съпругата му не дължали обезщетение за лишаване от право на ползване на имота, тъй като същият сам е отказал ключ от имота и достъп до същия. Досежно приложена покана от ищеца от 28.10.2013г. твърди, че не е връчена надлежно. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба по първоначалните искове е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Исковата молба по насрещния иск е редовна, но искът е частично недопустим. Видно от приложеното Решение № 36376 от 10.02.2020г. по гр.д. № 18987/2019г. по описа на СРС, 162-ри състав, с него е отхвърлен насрещен иск на М. С. Д. срещу Д. С. Д. за сумата от 13258 лева, представляваща обезщетение за ползване на 1/2 ид.ч. от апартамент № 128, находящ се в гр. София, кв. „Левски“, Зона Г, бл. 34, вх. Д, ет.4, периода от 17.09.2014г. до 17.09.2019г. Делото е висящо пред СГС. Доколкото периодът на насрещния иск по настоящото дело започва от 01.04.2019г., то за времето от 01.04.2019г. до 17.09.2019г. е налице отвод за висящ процес и производството следва да бъде прекратено на основание чл.

126, ал. 1 ГПК. Видно от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза /в съответствие с което ищецът по насрещния иск е намалил иска си/, месечната наемна цена на имота за 2019г. е 782 лева, т.е. за процесната 1/2 ид.ч. тя е 391 лева. Следователно за периода от 01.04.2019г. до 01.09.2019г. наемната цена за идеалната част е 1955 лева. За 17 дни от септември месец наемната цена е равна на (391 / 30) х 17 = 221,57 лева, или общо 2176,57 лева. С оглед на това, производството по насрещния иск следва да бъде прекратено в частта за разликата над 5459,43 лева до пълния размер от 7636 лева и за периода от 01.04.2019г. до 17.09.2019г. В частта за сумата от 5459,43 лева и за периода от 18.09.2019г. до 10.11.2020г. искът е процесуално допустим.

По предявените искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС /главни и насрещни/ в доказателствена тежест на всеки от ищците по тях е да докаже, че: страните са били съсобственици на имотите; че е отправил до ответника писмена покана за плащане на обезщетение; че през процесния период ответникът е ползвал имота или е ползвал площ, поголяма от съответстващата на правата му в съсобствеността; както и размера на обезщетението.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В тежест на ищеца по насрещния иск, с оглед своевременно релевираното възражение за изтекла погасителна давност, е да докаже наличието на факти, при настъпване на които законът предвижда спиране и/или прекъсване на давността.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че страните в периода от 01.04.2019г. до 10.11.2020г. са били съсобственици на следните недвижими имоти: апартамент № 8, находящ се в град София, ж.к. „Дружба 1 “, бл. 36, вх. А при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки; къща с дворно място в с. Горно Камарци, 3

Софийски окръг, община Горна Малина, при квоти 1/4 за Д. С. Д. и 3/4 за М. С. Д.; че страните са съсобственици при квоти от по 1/2 ид.ч. /притежавани в режим на СИО всеки със своята съпруга/ от ап. 128, находящ се в гр. София, кв. „Левски“, Зона Г, бл. 34, вх. Д, ет.4, с площ от 103 кв.м., както и че през процесния период имотът е ползван от Д. С. Д. и неговото семейство.

По първоначалния иск с предмет 1/2 ид. ч. от апартамент № 8, находящ се в град София, ж.к. „Дружба 1 “, бл. 36, вх. А.

От приетата и неоспорена нотариална покана от 18.10.2013г. по описа на нотариус Румен Д. се установява, че ищецът Д. С. Д. е поканил своя съсобственик ответника М. С. Д. да му предостави ключ за апартамента, като го е предупредил, че при непредоставяне на ключ, поканата следва да се счита за покана за заплащане на обезщетение за ползване на собствената на ищеца част от него. Поканата е връчена на ответника на 24.10.2013г.

На нея ответникът е отговорил с нотариална покана, депозирана на 28.10.2013г., в която е посочил, че оспорва размера на претендираното обезщетение за апартамента в ж.к.