Решение № 1655 от 23.11.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1655 гр. В., 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Владислав П. Великов като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20233110202695 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „Тофикс Констръкшън" ЕООД, против Наказателно постановление № 03-2300210/10.05.2023г. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" - В., с което на „Тофикс Констръкшън " ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000 лева на основание чл.416 ал.5, вр. чл. 414 ал.3 от КТ.

В жалбата се навеждат доводи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон, като излага подробни съображения в този смисъл. В заключение се иска отмяна на постановлението.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юк Р.Б.

Оспорва жалбата, моли НП да бъде потвърдено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 18.01.2023г. при извършена проверка в строителен обект- жилищна сграда, находяща се в гр. В., УПИ II- 968, „за жилищно строителство“, с 1 идентификатор ***, кв.20 лицето Д.М.С. престирал труд в полза на „ТОФИКС КОНСТРИКШЪН“ ЕООД, св. И. на длъжност инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ установила, че С. осъществява трудови функции в обекта, без да има сключен трудов договор по чл.62, ал.1 и 2 от КТ. Лицето Д.М.С. било допуснато до работа лицето в полза на дружеството, изпълнявайки трудови функции монтаж на кофраж и декофриране, с определено работно време от 08:00 до 17:00 часа и с договорено трудово възнаграждение, без да е бил сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникнало трудово правоотношение.

Поради това св. И. съставила против „ТОФИКС КОНСТРЪКШЪН“ ЕООД акт за установяване на нарушение за това, че дружеството в качеството на работодател е допуснало до работа С., изпълняващ трудови функции монтаж на кофраж и декофриране с определено работно време, трудово възнаграждение, без с него да е сключен писмен трудов договор. Било прието, че нарушението е извършено на 18.01.2023г. и квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, административно - наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което изцяло възприел фактическите констатации и правната квалификация на нарушението по чл.62 ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61 ал.1 от Кодекса на труда и наложил на „ТОФИКС КОНСТРЪКШЪН“ ЕООД наказание "Имуществена санкция" в размер на 5000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св. И., чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.

От тях стана ясно, че към момента на проверката С. е извършвал трудова дейност монтаж на кофраж и декофриране за въззивното дружество. Поради това му е била предоставена за попълване декларация, която лицето само и собственоръчно е подписало.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните доказателства и писмените доказателства по административнонаказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от 2

Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.В. и в шестмесечния преклузивен срок. То съдържа всички минимално изискуеми от закона реквизити. Нарушението е описано с необходимата конкретика, като са посочени датата, мястото и обстоятелствата по неговото извършване, поради което и възраженията в тази насока са неоснователни. Наказанието за него е индивидуализирано. Актът също отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.

При неговото предявяване, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени или депозирани възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. По никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице, като същото е реализирано в цялост с подаването на жалба до въззивната инстанция. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

По преписката са представени писмени доказателства за начина на връчване на АУАН, въз основа на които е издадено процесното наказателно постановление. Изготвено е било съобщение с изх. № 23016633/17.03.2023г., с което представителя на дружеството е бил уведомен, че поради неявяването му в посочения ден и час в негово отсъствие е съставен АУАН, като последния се счита за връчен на основание чл.416, ал.3 от КТ /Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401/. Предвид горното съдът счита, че АУАН е връчен редовно на нарушителя.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.

Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата по делото и собственоръчно попълнената декларация от С. е видно, че към момента на проверката в обекта той е изпълнявал трудови функции монтаж на кофраж и декофриране. В същата декларация е посочил, че работи за дружеството от 09.01.2023г., като строителен работник, имал е уговорено трудово възнаграждение, работно време, работно място и т.н. и последното му трудово възнаграждение е получено на 13.01.2023г., като е вписало, че има трудов договор, а на графата за граждански договор е отбелязал, че такъв няма.

С оглед на това съдът намира за недоказани твърденията в жалбата за това, че С. не е престирал труд в обекта. Напротив, от всички доказателста по делото се установява, че той е престирал труд в полза на „ТОФИКС 3

КОНСТРЪКШЪН“ ЕООД. Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, тъй като безспорно е установено, е работодателят е допуснал до работа работника преди с него да е бил сключен трудов договор.

Правилно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между работника и „ТОФИКС КОНСТРЪКШЪН“ ЕООД са между „ работник" и „работодател", като дружеството безспорно има качеството „работодател", тъй като се явява лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

Съдът не приема възражението на въззивната страна, че работника С. не е изпълнявал трудова функция на длъжност „общ работник“ и че страните не са имали трудовоправни взаимоотношения. Представеният договор за изработка съда не кредитира, поради несъответствието му с другите представени по делото доказателства. На първо място договора е за изкопаване на траншея и полагане на ВИК тръби. Видно от декларацията попълнена от работника С. сочи, че е извършвал дейност по монтиране и декофриране на кофраж. Идентични показания дава и свид.И.. В попълнената декларация работника С. е посочил, че няма сключен граждански договор, посочил е че има сключен трудов договор, като също така е декларирал елементите на трудово правоотношение работно време, почивки, договорено и съответно изплатено трудово възнаграждение.

Съдът намира обаче, че материалният закон е приложен правилно, тъй като и правилно наказващият орган е определил отношенията между дружеството и С. като такива между работник и работодател. Безспорно по делото е установено, че между страните не е бил сключен трудов договор, а е представен граждански договор .

Спорният елемент в настоящият казус е дали дали въпреки сключения граждански договор, отношенията между дружеството и работника са били трудово-правни, респективно дали е следвало да бъде подписан трудов договор и дали реално е бил сключен така представения в хода на адм. производство граждански договор.

Съобразно законовите изисквания трудов договор се сключва в писмена форма между работник / служител и работодател преди постъпването на работа, след като страните са се уговорили за всички необходими и задължителни елементи по трудовото правоотношение, а именно място на работа, наименование на длъжност и характер на работа, дата на сключване и начало на изпълнение, времетраене, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, продължителност на работния ден или седмица.

Представения граждански договор по делото е частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съставен от жалбоподателя и е доказателство, 4 че съдържащите се в него изявления са направени от него, но не и доказателство, установяващо отразените в същия обстоятелства. Съгласно чл. 181, ал. 1 от ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. За разлика от официалния документ, частният документ изначално не удостоверява с обвързваща доказателствена сила датата на съставянето му. Следователно, датирането на гражданския договор не обвързва трети лица, какъвто безспорно се явява административният орган в лицето на Директора на Дирекция ИТ – В..

Следващият спорният момент е дали към датата на проверката работника е престирал труд в полза на работодателя и дали са били налични всички елементи, характеризиращи отношенията им като трудово-правни или те са били гражданскоправни. По преписката е приложен граждански договор, с който въззивника е възложил на работника да извърши работа свързана изкопаване на траншея и полагане на тръби. Срок на договора е бил уговорен в размер на три дни. Видно от попълнената от него декларация той е имала сключен трудов договор и е работила на длъжност „стройтелен работник“, с определено работно време, уговорено получаване на трудовото възнаграждение, определени почивни дни и дневна почивка от един час, посочен въз.дружество за което полага труд. От анализа на тези писмени доказателства може да се направи извод, че действително към момента на проверката работника е престирал труд за въззивника, като не е имал сключен трудов договор. В тази връзка съдът не приема, че за този период е действал представения граждански договор. В него е посочено единствено, че следва да извърши изкоп за полагане на траншей, а в действително е полагал кофраж. Това от своя страна не може да бъде прието за дейност, при която следва да се постигне определен резулат, още повече, че при извършване на проверката не е имало действащ граждански договор. При договора за извършване на работа чрез личен труд – граждански договор, както е формулиран този приложен по преписката, предмета е постигането на определен трудов резултат и взаимоотношенията между страните се отнасят до извършване на една услуга.