Решение № 1107 от 12.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1107 гр. Пловдив, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330113351 по описа за 2022 година

Предявените искове са с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба „Нано Коут“ ЕООД срещу Т. Д. М. и И. Г. М. и уточняваща молба от 20.09.2022г. се твърди, че на 08.02.2021г. ищцовото дружество предоставило на Г. И. М., ЕГН ********** по неформален договор за заем сумата от 2500 лв.; на 27.05.2021г. – по неформален договор за заем сумата от 2400 лв.; на 10.11.2020г. – по неформален договор за заем сумата от 20000 лв. В договорите не бил уговорен падеж, поради което длъжникът изпадал в забава след отправянето на покана и изтичането на дадения с нея срок. Посочено е, че на ***г. длъжникът починал, като на 26.07.2022г. били отправени покани до неговите законни наследници, за възстановяване на посочените суми в 7-дневен срок от получаване на поканите, но сумите не били заплатени. Поради това е направено искане за осъждане на всеки от ответниците, в качеството им на наследници на Г. И. М., да заплати на ищцовото дружество сумите съответно от по 1250 лв., 1200 лв., 10000 лв. по цитираните по –горе договори за заем, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба до изплащането им. Претендирани са разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците, със становище, че Районен съд Пловдив не е местно компетентен да се произнесе по исковете. Посочено е, че наследодателят Г. И. М. в качеството си на управител е превеждал различни суми с основание – договор за заем и временна финансова помощ за суми в размер общо на 73200 лв. По делото не бил представен договор за заем, или договор за временна финансова помощ. Сочи се, че всички преведени суми от дружеството към управителя представляват връщане на заеми и връщане на временна финансова помощ, които преди това управителят и собственик на 50 % капитала на дружеството и предоставил на дружеството в момента на стартиране на дейността на дружеството. Изразено е становище и за недопустимост на исковете. Претендирани са разноски.

1

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено преводно нареждане от 10.11.2020г. за сумата от 20 000 лв., от 27.05.2021г. – за сумата от 2 400 лв., от 08.02.2021г. – за сумата от 2 500 лв., всички с наредител „Нано Коут“ ООД и получател Г. И. М., с отразено основание по първите две преводни нареждания – по договор за заем, а по последното – временна финансова помощ.

Представена е покана, изх.№ *** от 26.07.2022г. от дружеството – ищец до И. Г. М., чрез ***, както и покана, изх.№ *** от 26.07.2022г. от дружеството – ищец до Т. Д. М., за доброволно заплащане на посочени в поканата суми.

Представено е удостоверение за наследници на Г. И. М., поч. на ***г., оставил като законни наследници преживяла съпруга Т. Д. М. и И. Г. М. – син.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което в счетоводството на „Нано Коут“ ООД преводът в размер на 20 000 лв., както и този от 08.02.2021г. в размер на 2 400 лв., и този от 27.05.2021г. в размер на 2 400 лв. са осчетоводени в полза на Г. М. по дебита на сметка 499 „Други кредитори“, партида 197 – Г.

М.. Сумите били преведени от разплащателната сметка на дружеството по посочената от вещото лице сметка на Г. М.. В счетоводството на ищеца не били налични договори за заем за преведените суми на дата 10.11.2020г. за сумата от 20 000 лв., на 27.05.2021г. – за сумата от 2 400 лв., на 08.02.2021г. – за сумата от 2 500 лв. В касата на дружеството, както и в разплащателните сметки за периода от 10.11.2020г. до 31.12.2022г. не били осчетоводени постъпили суми от Г. М. и/или неговите наследници И. М. и Т. М. с основание „връщане на заеми“. Вещото лице е проследило движението по разплащателна сметка и изтеглени суми от Г. М., като за периода 10.11.2020г. – 31.12.2020г. изтеглени от лицето от разплащателна сметка са 29 000 лв., като в сметка 501 „Каса“ са отразени постъпили 29 000 лв.; от 01.01.2021г. – 31.12.2021г. изтеглени от лицето от разплащателна сметка са 139 200 лв., а в сметка 501 „Каса“ са отразени постъпили от разплащателна сметка 142 200 лв.; от 01.01.2022г. – 31.12.2022г. са изтеглени от лицето от разплащателна сметка 5 000 лв., в сметка 501 „Каса“ са постъпили от разплащателна сметка 5 000 лв. В касата на дружеството не са осчетоводени постъпили суми от Г. М. за връщане на заемите, предоставени на 10.11.2020г., 08.02.2021г., 27.05.2021г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С доклада по делото в тежест на ищеца е възложено при условията на пълно и главно доказване да докаже наличието на валидни заемни правоотношения с Г. И. М., респективно, че е бил изправна страна по тези правоотношения, като е изпълнил задължението си да предаде заемните суми на лицето, както и че е уговорен срок за изпълнение на паричното задължение, за връщане на заемите, който е изтекъл. Следвало е да установи и качеството на ответниците на законни наследници на заемополучателя. В тежест на ответниците е възложено да проведат насрещно доказване, както и да установят възраженията по писмения си отговор.

2

По делото не се спори, установява се и от представеното удостоверение за наследници, че Т.

Д. М. и И. Г. М. са законни наследници на починалия на ***г. наследодател Г. И. М..

Съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал се установява наличието на валидни заемни правоотношения между „Нано Коут“ ООД и Г. И. М. по неформални договори за заем от дата 10.11.2020г. за сумата от 20 000 лв., от дата 08.02.2021г. за сумата от 2 500 лв. и от дата 27.05.2021г. за сумата от 2 400 лв. В тази насока са представените по делото 3 бр. преводни нареждания от посочените дати, всички с наредител „Нано Коут“ ООД и получател Г. И. М., с отразено основание по преводни нареждания от 10.11.2020г. и 27.05.2021г. – по договор за заем, а по преводно нареждане от 08.02.2021г. – временна финансова помощ. Тези писмени доказателства кореспондират с приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, според което в счетоводството на „Нано Коут“ ООД преводът в размер на 20 000 лв., както и този от 08.02.2021г. в размер на 2 400 лв., и този от 27.05.2021г. в размер на 2 400 лв. са осчетоводени като предоставени заеми в полза на Г. М. по дебита на сметка 499 „Други кредитори“, партида 197 – Г. М. и съответно преведени от разплащателната сметка на дружеството по посочената от вещото лице сметка с титуляр Г. И. М.. Действително, посочено е от вещото лице, че в счетоводството на дружеството не са налични договори за заем за преведените суми на 10.11.2020г. за 20 000 лв., на 08.02.2021г. за 2 500 лв. и на 27.05.2021г. за 2 400 лв., но договорът за заем е неформален договор, който може да бъде сключен в писмена форма или устно, чрез реално предаване на паричната сума, предмет на договора за заем. В случая реалното предаване на парични суми в полза на наследодателя на ответниците на посочено основание е безспорно установено по делото.

Според заключението на вещото лице в касата на дружеството, както и в разплащателните сметки в ДБанк АД за периода от 10.11.2020г. до 31.12.2022г. не са осчетоводени постъпили суми от Г. М. и/или неговите наследници Т. М. и И. М. с основание „връщане на заеми“.

От доказателствата по делото не се установява да е уговорен срок за връщане на паричните суми, поради което и с оглед разпоредбата на чл.240, ал.4 ЗЗД следва да се приеме, че изискуемостта настъпва след покана. Няма спор по делото, че всеки от ответниците, в качеството му на законен наследник на Г. М., е бил поканен за заплащане на съответните задължения с покана, отправена на 26.07.2022г., съответно получена на 16.08.2022г.

Съдът не възприема изложените в хода на устните състезания по делото възражения на ответниците, че действията на покойния им наследодател не са довели до никаква вреда на дружеството, като всичко, преведено по негова сметка е било възстановено в касата, тоест че претендираните суми са в патримониума на ищеца. От една страна, те са неотносими към настоящия правен спор по искове с правно основание чл.240 ЗЗД, а имат отношение към производството по т.д. № 296 по описа на ПОС за 2022г., с правно основание чл.145 ТЗ, вр. с чл.60, ал.1 ЗН за осъждане на всеки от наследниците да заплати претендирани суми, представляващи нанесени вреди от страна на наследодателя Г. И. М. – съдружник и *** в дружеството. От друга страна, вещото лице по приетото заключение на съдебно3 счетоводната експертиза е проследило движението по разплащателната сметка и изтеглените суми от Г. М., съответно направило е съпоставка с постъпилите суми в касата от същата разплащателна сметка и е установило, че за периода 10.11.2020г. – 31.12.2020г. изтеглени от лицето от разплащателна сметка са 29 000 лв., като в сметка 501 „Каса“ са отразени постъпили 29 000 лв.; от 01.01.2021г. – 31.12.2021г. изтеглени от лицето от разплащателна сметка са 139 200 лв., а в сметка 501 „Каса“ са отразени постъпили от разплащателна сметка 142 200 лв., но в тези суми не се включват преводите на сумата от 20 000 лв. на 10.11.2020г., 2500 лв. на 08.02.2021г. и 2 400 лв. на 27.05.2021г., тъй като тези суми, както се посочи по-горе, са извършени от разплащателна сметка на дружеството по банкова сметка с титуляр Г. И. М.. Следователно постъпилите в касата на дружеството средства не представляват парични средства, връщани по договори за заем, в който смисъл е и категоричният извод на вещото лице при отговор на въпрос № 4, изречение последно.

Поради това съдът намира, че предявените осъдителни искове са основателни в претендираните размери, при съобразяване разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗН и следва да бъдат уважени.

При този изход на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 4 533.60 лв., по представения списък по чл.80 ГПК, от които 1008.60 лв. внесена държавна такса, 100 лв. депозит за вещо лице, 185 лв. разноски по налагане на обезпечителни мерки, 3 240 лв. заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Поради това съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. Д. М., ЕГН ********** от *** в качеството й на законен наследник на Г. И.

М., поч. на ***г. да заплати на „Нано Коут“ ЕООД, ЕИК 205378931, със седалище и адрес на управление с.Труд, Община Марица, ул. „Клементина“ № 2, със законен представител И.Б.И.-И. сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща невърната сума по договор за заем от 10.11.2020г., сумата от 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща невърната сума по договор за заем от 08.02.2021г., сумата от 1 200 лв.

/хиляда и двеста лева/, представляваща невърната сума по договор за заем от 27.05.2021г., сключени с Г. И. М., ведно със законната лихва върху всяка от посочените суми от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2022г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА И. Г. М., ЕГН ********** от ***, в качеството му на законен наследник на Г. И.

М., поч. на ***г. да заплати на „Нано Коут“ ЕООД, ЕИК 205378931, със седалище и адрес на управление с.Труд, Община Марица, ул. „Клементина“ № 2, със законен представител И.Б.И.-И. сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща невърната сума по договор за заем от 10.11.2020г., сумата от 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща невърната сума по договор за заем от 08.02.2021г., сумата от 1 200 лв.

/хиляда и двеста лева/, представляваща невърната сума по договор за заем от 27.05.2021г., сключени с Г. И. М., ведно със законната лихва върху всяка от посочените суми от датата на 4 подаване на исковата молба – 19.09.2022г. до окончателното им изплащане.