Решение № 1264 от 13.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1264 гр. Пловдив, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20255300502234 по описа за 2025 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Обжалва се решение на РС-Пловдив, с което е признато уволнението на П. Т. Й., извършено със Заповед № РД-10- 2148/15.05.2024 г., издадена от Директора на *******, с която е наложено на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330 ал.2 т.6 КТ, и е отменено, като възстановява П. Т. Й., на заеманата преди уволнението длъжност „********, представлявано от Директора.

Присъдено е обезщетение по чл.225, ал.1 КТ във връзка с чл. 344, ал.1, т.3 КТ в размер на ******** лв. за периода от 16.05.2024 г. до 16.11.2024 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2024 г., до окончателното изплащане.

Решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно, включително поради за това, че Районен съд е приел, че липсата на искане за обяснение по едно от трите основания води до процесуална незаконосъобразност по чл.193, ал. 2 от КТ. Оспорва се приетото от Районен съд, че липсата на връчена длъжностна характеристика прави невъзможно доказване на нарушението по чл.187, ал. 1, т. 3 от КТ. Оспорва се, че приетото от Районен съд - Пловдив относно вида и характера на нарушенията са от естество, което всеки работник и служител на всяка позиция следва да знае, така че не следва да се абсолютизира невръчването на длъжностната характеристика – въпреки че въззиваемата е ходила на работа и е получавала 1 трудово възнаграждение, така че е следвало насрещната й престация да е на същото ниво.

Оспорва се също това, че съдът е отказал да кредитира показанията на ******* с довода, че те не били преки, като се заявява, че протоколите и докладите по делото доказвали системно нарушаване на правилата за отчетност, както и неправомерно изнасяне на информация към външни лица. Иска се отмяна изцяло на постановеното решение, отхвърляне на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ и присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Писмен отговор не е налице по делото от въззиваемата страна П. Й., в о.с.з. е постъпило писмено становище от адв.Т.Ф., в който оспорва жалбата като неоснователна , иска потвърждаване на обж.решение и присъждане на разноски съобразно списък по чл.80 ГПК.

ПОС като взе предвид представените доказателства във връзка с доводите на страните на основание чл.269, ал.1 ГПК, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Безспорно се е явило по делото, че ищцата е работила по трудово правоотношение в ответното ***** като е заемала длъжностите „*********“ и „*******“, което правоотношение е било прекратено поради налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ с обжалваната заповед № РД-10-2148/ 15.05.2024г. на директора на ****.

Доводите, въз основа на които е поискана отмяна на наложеното наказание като незаконно са основани както на неспазване на формални императивни изисквания на КТ съобразно нормата на чл.195 , ал.1 КТ- мотивиране на уволнителната заповед, разпоредбата на чл.193, КТ – изискване на обяснения от наказваното лице само по част от фактическите основания на посочените нарушения в случая по т.3 от уволнителната заповед, оспорване на посочените нарушения да съставляват такива по смисъла на чл.187, ал.1, т.3 КТ, невръчване на длъжностна характеристика за длъжността „*********“ с оглед вменените на ищцата задължения и в частност – „*******“. Оспорва се по същество наличието на посоченото нарушение –„изнасяне на информация за ***********

С ОИМ ответният работодател е оспорил предявените искове с възраженията, че обжалваната заповед се явява достатъчно мотивирана поради посочване на вид на нарушението и в какво се изразява, период на извършване, дата на установяване, формата на вината, въз основа на КП за резултати от проверка. Спазена писмената форма, като са описани подробно действията на ищцата и нарушенията на трудовата дисциплина, данни за нарушителя , датата на констатиране , наказанието и законовия текст. Работодателят изискал два пъти обяснения за извършените нарушения по конкретни въпроси, в исканията са били посочени и разпоредбите на нарушенията. Резултатите от извършена проверка със съставяне на КП показали конкретни нарушения, които могли да се разделят на две групи2 при водене на трудовите досиета и в счетоводната документация. Извършено е позоваване на постъпили доклади за нарушения на ищцата от служител / ********* относно неизплатени суми, полагащи се за работа с деца със СОП*/, лицето ******* относно грешка при изчисление на годините прослужено време – 10 години трудов стаж/, обстоятелства във връзка с контролна дейност на директора по заповед №44/ 14.05.2024г. По последната която бил налице отказ от ищцата да подпише КП от тази дейност, удостоверен с подписа на двама свидетели / П. А. и Т. Т./.

Прави се довод и от разпоредбата на чл.129, т.9 КТ относно задължението на служителите за зачитане неговите интереси, несъздаване на условия за нелоялна конкуренция, пазене на поверителна информация, както и грижа за доброто име пред трети лица, при неспазването на което е налице накърняване на доверието на работодателя. Извършено е позоваване на практика на ВКС във връзка с настъпване на неблагоприятни последиците от това нарушение за работодателя.

При уважаване на обективно съединените искове районният съд е приел въз основа на писмените доказателства по делото, че на ищцата по отношение на вменените й три нарушения са били изискани обяснения само за първите две от посочените нарушения в заповедта, за които ищцата е дала обяснения. Освен това е констатирано е, че за описаните три нарушения на трудовата дисциплина в заповедта не е посочен периодът, в който са извършени визираните нарушения. Отчетени са показанията на св. А. Б., заемаща длъжността „******“ и постъпила на работа след ищцата, след което се натъкнала на нарушения на ищцата при трудовите досиета и по програмния продукт, с който се изготвяли заплатите, които дейности свидетелката считала, че са от компетенциите на ищцата, който подпомагал дейността на ******. За длъжността на ищцата свидетелката не е виждала длъжностна характеристика. Показанията на този свидетел не са кредитирани от съда като непреки и не непосредствени, базиращи се на субективни заключения, а докладът на тази свидетелка е изготвен повече от месец след уволнението на ищцата. Установено е също така по делото, че за заеманата от ищцата длъжностна характеристика не е налице длъжностна характеристика, което възпрепятства съотнасянето на правната квалификация на извършените от нея трудови дейности с фактическия състав на посочения в заповедта по чл.187, ал.1, т. 3 КТ.

Така приетото от първоинстанционния съд както от фактическа , така и от правна страна за нарушение на императивни правни норми по специалната уредба на КТ в процедурата по налагане на дисциплинарната отговорност при работодателя спрямо работника/служителя, е обосновано и съответства на доказателствения материал по делото. Констатирането на осъществени дисциплинарни нарушения на работника/служителя от страна на работодателя следва да кореспондира на регламентирани в договорното правоотношение негови трудови задължения, видът, съдържанието и обемът на които е в правомощие на работодателя при тяхното им определяне към момента на учредяване на трудовото правоотношение от двете страни по договора. Към този момент на учредяване на трудовото правоотношение с уреждане регламентацията на трудовите права, задължения и отговорности, произтичащи от 3 ясно и конкретно характеризирани трудовите функции на работника/служителя и техният обем се определят пределите на неговата компетентност в тяхно изпълнение, предпоставка и за неговата функционална отговорност, обективирани в нарочна длъжностна характеристика към трудовия договор. Това е не само задължение на работодателя за осигуряване на известни и ясни условия на работа, както изисква с оглед характера на случая изричната разпоредба на чл.127, ал.1 т.4 КТ, но и предпоставка за реализиране на дисциплинарна отговорност след посочване на това, кои договорени трудови задължения се сочат за нарушени при ясно вменена отговорност по длъжностна характеристика. В настоящия случай е безспорно, че такава не е налице, което е предпоставка за реализиране на съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания акт на работодателя, с който е наложеното дисциплинарно наказание „Уволнение“ на ищцата на длъжността „*********“, с фактическо възлагане на част от трудови функции в компетенции, типични или обичайни за длъжността „**********“. В този смисъл изцяло неоснователен е доводът на жалбоподателя, че за ищцата характерът на работата и произтичащите от това отговорности й се явяват известни. Не може да се приеме а priori чрез предположение, както се посочва в жалбата, че щом като ищецът заема длъжността „********“ по трудов договор, то същият изпълнява „********“. Ясната регламентация е предпоставка за реализиране на доказателствената тежест на работодателя в съдебния процес, каквато при така събраните доказателства сочат на нарушени съществени формални императивни изисквания относно налагане на дисциплинарно наказание на работника/служителя в настоящия случай. Така оформената заповед за уволнение страда от пороци на формата по смисъла на чл.195, ал.1 КТ с оглед непосочване на конкретен момент или период на извършване на дисциплинарните нарушения; изискване от работника/служителя на обяснения всички наведени нарушения на трудови задължения по чл.193 КТ, които поотделно и в своята съвкупност да могат обусловят обосноваността на преценката на работодателя по чл.189, ал.1 КТ за съответствието на тежестта на нарушението със степента на наказанието. В тази част въззивният съд споделя приетото от РС от фактическа и правна страна за наличие на формална незаконосъобразност на обжалваното дисциплинарно наказание, което прави обжалваната заповед незаконна на формално основание и при липса на предпоставки за реализиране на доказателствената тежест на работодателя в съдебния процес по същество на дисциплинарната отговорност. В тази насока ангажираният от ответника свидетел няма непосредствени впечатления от пряката работа на ищцата към относим и въведен в дисциплинарната процедура период на посочените нарушения, както правилно е отбелязал и районния съд, поради което на основание чл.272 ГПК в тази част на решението се препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва да се присъдят направените разноски за адв.възнаграждение в размер на 2000 лева, съобразно ДПЗС от 21.07.2025г и списък по чл.80 ГПК.

С оглед на горното и на основание чл.271, ал.1 пр. I ГПК , въззивният съд 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2208/ 08.05.2025г. постановено по гр. д.№ 11585/2024г по описа на Пловдивски РС – ХV гр. с., с което е признато уволнението на П. Т. Й., ЕГН **********, извършено със Заповед № РД-10-2148/15.05.2024 г., издадена от Директора на ***********, с която е наложено на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330 ал.2 т.6 КТ, И ТО Е ОТМЕНЕНО, като Е ВЪЗСТАНОВЕНА П. Т. Й., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност „********* със седалище и адрес: ***********, представлявано от Директора, КАКТО И ОСЪДЕНО ***********,ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. Й., ЕГН ********** обезщетение по чл.225, ал.1 КТ във връзка с чл. 344, ал.1, т.3 КТ в размер на ****** лв. за периода от 16.5.2024г до 16.11.2024г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2024 г., до окончателното изплащане, като са присъдени на ищцата и разноските по делото.