Решение № 56 от 21.07.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. К., 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Васка Д. Халачева

Йорданка Г. Янкова при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева в присъствието на прокурора Д. Б. К. като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225100600065 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 51/25.11.2021 година, постановена по НОХД № 544/2021 г., К.йският районен съд е признал подсъдимият АТ. И. С. от гр.К., с ЕГН **********, за виновен в това, че: На 12.05.2020г. в гр. К. е отправил закани с убийство на български и турски език спрямо Н. К. Н. от гр. К., и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. 55, ал. 1, т. 2, б. ,,б“ от НК, му е наложил наказание ,,пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрацията по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от 6 месеца и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОДМВРК. направените на ДП разноски в размер на 419.50 лв. и по сметка на РС – К. – разноски на съдебното производство.

Въззивното производство е образувано по жалба на подс.А. И. С., в която се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Сочи се, че по делото са събрани гласни доказателства – 1 показанията на свидетелите Я. Д. и Н. Х., от които се установявало по един безспорен начин, че подсъдимият А.С. не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинението, но въпреки това съдът го осъдил.

Моли, въззивният съд да отмени обжалваната присъда на РС- К. и да постанови нова, с която подс.А.С. да бъде признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.

Представя към жалбата и допълнително писмено изложение.

Против така подадената въззивна жалба е постъпило възражение от частния обвинител Н. К. Н., действащ чрез адвокат Я.С., в което се твърди, че постановената присъда е правилна и обоснована, а въззивната жалба е неоснователна, като се излагат подробни съображения в подкрепа на твърдяното.

В съдебно заседание, подсъдимият лично и чрез защитника си – адв.Н.Н. от АК – Пловдив поддържат въззивната жалба. В пледоарията си, адв.Н. твърди, че районният съд не е анализирал подробно фактите и обстоятелствата, както и подробно дадените свидетелски показания в съдебно заседание, а бил постановил своя съдебен акт единствено и само въз основа на свидетелски показания на свидетеля Х., който бил разпитан, както на досъдебното производство, така и пред съдия по време на досъдебното производство, както и пред първоинстанционния съд, а също и пред въззивния съдебен състав, като в неговите показания имало съществени противоречия. Същият първоначално твърдял, че е бил сам, след това, че е пристигнал с личния си автомобил в гр. К. по време на пандемия дошъл на кафе, а във въззивното съдебно производство, че не знае точно къде е бил с другия очевидец. Този свидетел още пред първата инстанция бил укрил важно обстоятелство и едва на въззивна инстанция посочил човек, който е починал и който, умишлено направено от негова страна, знаел, че не може да бъде разпитан. Друго разминаване се изразявало в това, че той е бил с друг човек, с друга кола, с друго лице, но твърдял, че е бил държавен служител, а пред Окръжния съд от изискана справка се установило, че посоченото като очевидец и втори свидетел лице не е работило от 2005 г. като служител в МВР. Също така имало противоречия между показанията, дадени от свидетеля и частен обвинител, както и свидетеля Х.. Счита, че от субективна страна А.С. не е извършил престъплението, тъй като съгласно чл.144 ал. 3 от 2

НК, от субективна страна деецът следвло да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха, като такава, която е в състояние да възбуди основателен страх у него, и че ще бъде осъществена. През цялото време, дори да се твърди от страна на държавното обвинение, че това е защитна теза, освен думите на свидетеля Н.Н. никой не можел да каже, че подсъдимият е изрекъл тези думи, защото свидетелят Б. през цялото време си противоречал. Ето защо счита, че А.С. не е извършил престъплението, за което е осъден от първоинстанционния съд, поради което моли да се отмени първоинстанционната присъда и да се постановите съдебно решение, с което същият да бъде признат за невинен в извършване на престъпление по чл.144 ал. 3, във вр. с ал.1 от НК, и да му се присъдят направените по делото разноски.

За лична защита и в последната си дума, подсъдимият С. заявява, че не е извършил престъплението, счита се за невинен и моли да бъде оправдан.

Частният обвинител Н. К. Н. не се явява в съдебно заседание, но чрез повереника си – адв.С., моли да се остави в сила присъдата като правилна и мотивирана. В нея били обсъдени всички доказателства, в резултат на което се достигнало до съответния правен извод за виновността на подсъдимия.

Моли да се остави без уважение въззивната жалба и да му се присъдят направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – К. счита въззивната жалба за неоснователна, а присъдата на районния съд, за правилна, мотивирана и законосъобразна. Доказателствата в тази насока били достатъчни да обосноват извода за доказаност на обвинението по несъмнен и безспорен начин. На първо място това били показанията на самият пострадал, а и на св.Б.Х., който бил очевидец и показанията му били еднопосочни, обективни и безпристрастни, като показанията на двамата свидетели били във взаимовръзка, непротиворечиви сами по себе си и взаимно се допълвали.

Правилно не били кредитирани от съда обясненията на подсъдимия, тъй като същите не намирали подкрепа в доказателствата по делото. Моли, въззивната жалба да се остави без уважение и да се потвърди присъдата на Районен съд – К., като правилна, мотивирана и законосъобразна.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по 3 повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е подадена в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, от лице легитимирано да подава такава, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционния съд е изяснил обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия обвинение. Въз основа на събраните по делото доказателства, се установява приета от районния съд фактическа обстановка, а именно:

Св. Я. Н. Д., познавала св. Н. К. Н., от времето, когато учила в ОУ „Йордан Йовков" в гр.К. (до около 2011г.), където последния бил учител по информатика. Във връзка с нейни проблеми тогава, учителят я е защитавал.

Впоследствие св. Д. се преместила да учи в гр. Х., а после се върнала да довърши образованието си в гр. К., но в друго училище.

От 2016г. св. Д. заживяла в гр. К. на съпружески начала с подс. А. И. С..

Докато учила средното си образование (до около 2019г.), св. Н. я видял в гр.

К.. Отправил й покана да се видят, но св. Д. я отклонила. Впоследствие св. Н. пишел понякога на св. Д. чрез интернет-приложението „Месинджър" към програмата „Фейсбук", като отново искал да се срещнат, да излязат заедно.

В началото на м. май 2020г. съжителстващият със св. Д. подс. С. прочел съобщенията, които св. Н. пращал на св. Д.. Знаел, че свидетелят е учител.

Подразнен от прочетеното, на 04.05.2020г. той изпратил съобщение чрез „Фейсбук-Месинджър" от своя профил до профила на св. Н., като го обвинил, че е педофил, отправил му и други обиди, както и общи закани. Св. Н. не познавал подателя на съобщението. По същото време получил аналогични съобщения, написани със същия стил, от профили, създадени от името на деца, и предположил, че те са създадени от същото лице. При това св. Н. блокирал своя профил във „Фейсбук", респ. - и в „Месинджър".

На 12.05.2020г. подс. С. и св. Д. отишли на гости у тяхна позната в гр.

К., св. Н. Х.. Докато домакинята готвела, подс. С. взел телефонния апарат на приятелката си- св. Д. - и отново прегледал съобщенията й в приложението „Месинджър". Отворил съобщенията от св. Н., изразил силно възмущение, че учител иска среща със своя ученичка - и макар свидетелката да твърдяла, че това са стари чатове (разговори) и че не се е срещала с този учител, подс. С. бил обзет от силна ревност. Поискал заедно да отидат до дома на свидетеля, 4 за когото знаел, че живее в блоковете „П.” до Автогара „XXI век” в гр. К..

Подс. С. и св. Д. взели със себе си и св. Х., като тримата тръгнали с микробуса на подсъдимия към блоковете „П.”. При блоковете подс. С. и св. Д. слезли от микробуса и св. Д. видяла св. Н. да се прибира с автомобила си, като го посочила на подс. С..

Подс. С. и св. Д. отишли при автомобила на св. Н., след като той спрял а той разпознал в обвиняемия човека от снимката на профила, от който получавал обиди. При това подс. С. започнал да му крещи, питайки го защо е писал на св. Д., какво е искал от нея, не го ли е срам, нали бил учител, нарекъл го педофил, казал, че не заслужавал да е учител. Заканил му се, че ще го убие, ще го обеси, ще го подпали и ще изпрати възпитаниците си по борба да го пребият. Свидетелят -изплашен - позвънил на адвокат Я.С., когото познавал, с надеждата той да му каже какво да прави и да дойде да му помогне. По същото време св. Б.Х. идвал към паркинга, носейки покупки.

Видял как подс. С. крещи на мъж в лек автомобил да излезе от колата, иначе щял да го запали. Когато по-късно мъжът от автомобила излязъл, св. Х. го разпознал като съпруг на учителка от гимназията в гр. М.. Подсъдимият му се заканвал на български и на турски език, че ще го убие и ще го обеси, че е борец и ще накара възпитаниците си да го нападнат, крещял, че е педофил, многократно го напсувал. Заканите на подсъдимия били възприети от св. Н. и той се изплашил, че наистина подс. С. ще го убие - заради голямата му агресивност и силна изнервеност. Не след дълго на мястото дошъл адв. С., след него дошъл и автопатрулен автомобил на РУ – К. към ОДМВР – К., в състав св. Р. К. и св. Т. Н.. Последните заварили подс. С. и св. Н. да спорят на висок тон относно това дали свидетелят е писал и досаждал на св. Д. или обратното.

След случая св. Н. многократно е виждал подс. С. да седи с часове на маса пред магазин, находящ се непосредствено срещу входа на училището, в което той работи. Свидетелят възприел това поведение като следене, при което не можел да излезе от работното си място. От скандала на 12.05.2020г. у него възникнало притеснение, подклаждано от последващото следене - не можел да заспи, усещал болка в гърдите - заради което посетил лекар, който му изписал успокоителни лекарства.

Видно от заключението на назначената

5 съдебно-психологична експертиза, психическото състояние, в което се е намирал св. Н. на 12.05.2020г. по време и след деянието от страна на подс. С., от гледна точка на клиничната психология съответства на преживяване на стресова ситуация.

Заканите от страна на подс. С. са възбудили у св. Н. основателен страх за осъществяването им. Непосредствено след инцидента св. Н. е изпитал страх, застрашеност, с ограничително и избягващо поведение, предпазливост, с често оглеждане навън. Появата на невровегетативни оплаквания - като нарушен сън, изпотяване - са наложили консултация с лекар и прием на лекарства.

Описаната фактическа обстановка въззивният съд прие за установена, позовавайки се отчасти на обясненията дадени от подс.А.С.; свидетелските показания на Н.Н., Б.Х., Н. Х., Т. Н. и Р. К., отчасти от показанията на Я. Д., заключението по изготвената на ДП съдебно-психологична експертиза, протоколи за разпознаване на лица и фотоалбум, както и приобщените писмени доказателства – справка за собственост на МПС, справка от ОД МВР- К., справка от МЗ РЗИ – К., ведно с предписание за задължителна изолация в лечебно заведение, декларация за СМПИС, характеристична справка, справка за съдимост на подсъдимия, както и другите писмени доказателства, събрани и приети в хода на наказателното производство.