Разпореждане № 18592 от 24.09.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 18592 гр. София, 24.09.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Частно гражданско дело № 20211110153538 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.410 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от [фирма] срещу К. ИЛ. ЕФТ. за следните вземания:

Главница в размер на 1002,18 лв., ведно със законна лихва от 14.09.2021г. до изплащане на вземането; възнаграждение по договор за поръчителство в размер на 988,16 лв.; разходи за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 36 лв.; мораторна лихва от 20.01.2021г. до 24.08.2021 г. в размер на 86,97 лв.

При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за претендираните вземания за възнаграждение по гаранционна сделка и такса за разходи за извънсъдебно събиране на задължението.

В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.

В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни от датата на сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, които да отговарят на подробно разписани изисквания или банкова гаранция с бенефициерзаемодателя или одобрено от заемодателя дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки..

В деня на сключване на договора за кредит е сключен договор за поръчителство под същия номер и със същата дата със страни К. ИЛ. ЕФТ. и [фирма], действащо чрез [фирма].

По силата на последния контракт [фирма] поело задължение да обезпечи пред [фирма] 1 задълженията на длъжника по договора за кредит, а длъжникът се задължил да му заплати възнаграждение от 1111,68 лева, разсрочено на вноски, платими заедно с месечните вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират от [фирма] в полза на [фирма].

При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника се установява, че едноличен собственик на капитала на [фирма] е [фирма]. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е гореописаната. Следва да се посочи, че печалбата на [фирма], от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик [фирма].

С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на [фирма]. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с [фирма], доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на [фирма] кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК.

Вън от вече изложеното следва да се държи сметка, че съгласно нормата на чл. 33, ал.1 и 2 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора.

Що се касае до претендираните такси за извънсъдебно събиране на вземането, същите са уредени в Тарифата към договора. Според посоченото разяснение в заявлението, разходите за събиране на вземането се изразяват в направени разходи за смс-и, провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане. Клаузата урежда договорна последица от забавата на длъжника с предварително определен размер, който потребителят дължи независимо от това дали кредиторът в действителност е извършил каквито и да било действия по извънсъдебно събиране на вземането и независимо от размера на реално сторените разходи в тази насока.

С оглед тези правни характеристики на вземането съдът намира, че се касае за допълнителна неустойка за вреди от забавено изпълнение, която се кумулира с обсъдената по-горе неустойка за неосигуряване на обезпечение, както и със законната лихва за забава, с оглед на което клаузата е нищожна поради противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 и 2 ап. 2 ЗПК.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с от [фирма] срещу К. ИЛ. ЕФТ. В ЧАСТТА за възнаграждение по гаранционна сделка в размер на 988,16 лв., разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 36 лв.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за указания по чл.415 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3