Решение № 171 от 09.07.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Враца, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Пламена М. Димитрова като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20251420200325 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на ОП БКС, гр. Враца, срещу Наказателно постановление (НП) №2-3-ТА/14.03.2025 г., издадено от директора на РИОСВ гр. Враца, с което за нарушение по чл.29, ал.2 от Закона за управление на отпадъците, на основание чл.134, ал.1, т.1 ЗУО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1400 лв.

В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното НП, като се сочи, че не е установено, че именно дружеството-жалбоподател е нарушител, както и е отразено, че се касае за маловажен случай.

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

По повод постъпило пимо, на 08.01.2025 г., св. Т. А. – младши експерт в Дирекция Контрол и превантивна дейност в РИОСВ, гр. Враца, извършила проверка на местност ***** в с. *****. В хода на проверката установила, че на терена е извършено прибутване на отпадъци, подравняване и запръстяване. По периферията на кариерата и някои участъци от подравнения терен са налични значителни количества смесени битови отпадъци, строителни отпадъци, 1 излезли от употреба гуми, отпадъци от опаковки, биоразградими отпадъци, текстилни отпадъци, едрогабаритни отпадъци и други. По времена извършване на огледа в районна товарен автомобил с рег. №***** с логото на Общ6инско предприятие БКС нерегламентирано изхвърлило смесени битови отпадъци на терена. При това св. А. съставила констативен протокол, а на 17.01.2025 г. и АУАН, с който посочила, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл.29, ал.2 ЗУО.

АУАН е връчен на представител на дружеството и в срока по чл.44 ЗАНН е постъпило възражение, в което е посочено, че на посочения в АУАН ден, час и място товарния автомобил на БКС е извършвал дейност по почистване на терена, а не по изхвърлянето на отпадъци, като е отразено, че дружествотожалбоподател извършва дейност по почиствнае на терена и по отделянето на различние видове отпадък с цел извозването им до депо.

На 14.03.2025 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично изложение на фактическата обстановка, е издадено атакуваното НП, с което на основание чл.134, ал.1, т.1 ЗУО на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1400 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на Т. А., от Констативен протокол от 08.01.2025 г., както и от приложените по делото материали. От показанията на св. Т. А. се установява, че при проверката на терена е установено, че има поставена бариера и в това време товарен автомобил, обозначен с логото на дружеството-жалбоподател е изхвърлило отпадъци от разнороден характер.

След това товарния автомобил напуснал терена. Обстоятелството, че товарния автомобил е на дружеството-жалбоподател се установява и от останалите приложени по делото материали. Съдът се отнесе с доверие към показанията на свидетелката. Кредитира и другите некоментирани до момента писмени доказателства, като счита, че същите не са в противоречие по отношение на релевантните по делото факти.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.

2

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

АУАН е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е възприето, че е извършено нарушението и начина на констатиране на същото. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Изследвайки материално-правната законосъобразност на НП, съдът счита, че от доказателствената съвкупност по убедителен начин се установява, че на посочената в АУАН и НП дата, час и място, товарен автомобил на дружеството-жабоподател е изхвърлило отпадъци от разнороден характер.

Установява се и това, че след изхвърляне на отпадъците на терена, заграден с бариери от Община Враца, товарният автомобил го е напуснал без да извършва каквито и да е други дейности. Мястото на което са изхвърлени отпадъците от своя страна не е с предназначение за сметище. При това съдът приема, че от обективна страна дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл.29, ал.2 ЗУО.

Въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, тъй като отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.

Правилно е приложена санкционната норма на чл.134, ал.1, т.1 ЗУО, като на дружеството е наложена санкция в размер на 1400 лв., която санкция е в минимално предвидения от законодателя размер. Не се споделят изложените в жалбата и поддържани в хода на производството доводи, че не е установено по надлежния ред дали водача на товарния автомобил е служител на дружеството-жалбоподател – безспорно установено е, че товарният автомобил е на дружеството-жалбоподател, като самото дружество не отрича това обстоятелство. Не се споделят и доводите, че дейността, която водача на товарния автомобил е извършвал е по разделяне на отпадъците с цел извозване до депо. От показанията на св. А. се установява, че товарният автомобил е влязъл на терена, изхвърлил е отпадъци от разнороден характер и е напуснал терена – т. е. не се установява да е извършвано разделяне на 3 отпадъците, а само изхвърлянето им. Не се споделят и доводите за маловажност на извършеното нарушение – същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид, като не са налице каквито и да е многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо, неприемайки за основателни възраженията срещу атакуваното НП, съдът счита, че същото следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на направените в хода на производството разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Ето защо ОП БКС Враца следва да бъде осъдено да заплати на РИОСВ Враца сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №2-3-ТА/14.03.2025 г., издадено от директора на РИОСВ гр. Враца, с което за нарушение по чл.29, ал.2 от Закона за управление на отпадъците, на основание чл.134, ал.1, т.1 ЗУО на ОП БКС Враца е наложена имуществена санкция в размер на 1400 лв.

ОСЪЖДА ОП БКС Враца ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.63д ЗАНН на РИОСВ Враца, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени в хода на производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 4