Определение № 1872 от 04.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1872 гр. София, 03.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20248002900060 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ОТП Лизинг“ ЕООД, гр. София чрез процесуален представител адвокат Л. П. срещу решение № 315 от 27.07.2023 г. по в. т. дело № 281/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 8 от 06.01.2023 г. по т. д. № 1488/2021 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора в обжалваната му част, с която предявеният от “ОТП Лизинг” ЕООД против ЗП Т. Ж. К., гр. Стара Загора и „ПИ-ДЖИ ТРАНС“ ООД, гр. Стара Загора установителен иск по реда на чл.

422 ГПК във връзка с чл. 535 ТЗ е отхвърлен до размера от 23 656,69 евро с левова равностойност от 46 268,46 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и ищецът е осъден да заплати на ответника сума в размер 3 000 лв. - съдебни разноски за производството пред въззивната инстанция.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като моли същото да бъде отменено. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приел, че клаузата на чл. 8, ал. 3 от процесния договор за лизинг е нищожна, тъй като същата е в размер на 10 % от цената на лизинговата вещ, което не нарушава присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Релевира довод, че въззивният съд неправилно е уважил възражението за прихващане за сумата от 18 075,92 лв. като е счел, че посочената сума представлява платени от лизингополучателя неустойки по чл. 8, ал. 3 от договора.

1

Поддържа, че посочената сума представлява неустойка за забавено плащане по чл. 8, ал. 1 от договора, която е действителна. Сочи, че възражението за прихващане е недопустимо, тъй като не са налице условията на чл. 371 ГПК.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, приложено към касационната жалба, касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, евентуално решението е очевидно неправилно:

1. Нищожна ли е клауза в договор за лизинг, с която се уговаря неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, в размер на 10 % от цената на придобиване на лизинговата вещ, поради това, че същата е прекомерна по размер и предвид това влиза в противоречие с добрите нрави? - противоречие с Тълкувателно решение № 1/2009г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, решение № 65/14.04.2009 г. по т. д. № 589/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 129/09.07.2010 г. по т. д. № 977/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 39/15.10.2020 г. по т. д. № 799/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о.; евентуално поддържа и наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

2. Как следва да се определи цялата стойност на договора за лизинг при извършване на преценката дали уговорената неустойка се явява нищожна поради това, че същата е прекомерна по размер и влиза в противоречие с добрите нрави? - противоречие с решение № 102/03.08.2010 г. по т. д. № 897/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и т. 20 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тьлк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.

3 . При тълкуване на клаузите на процесен договор въззивният съд следва ли съгласно чл. 20 ЗЗД да търси действителната обща воля на страните, като вземе предвид и отделните уговорки, във връзка едни с други, и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от съглашението, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността? противоречие с решение № 318/14.07.2011 г. по гр. д. № 182/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 32/31.03.2015 г. по т. д. № 485/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 167 по т. д. № 666/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 115/01.11.2010 г. по т. д. № 939/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 16/28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о.

4. Представлява ли процесуално нарушение разглеждането на възражение за прихващане, направено след приключване на съдебното дирене в първа инстанция, когато за доказването му се налага събирането на нови доказателства? - противоречие с решение № 60107/22.12.2021 г. по т. д. № 523/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о.; евентуално поддържа и наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

5. Може ли само на база на датата на начисляване на неустойка, да се прави заключение от съда за вида и характера на неустойката и за това на кое основание от договора е начислена същата? Поддържа, че по този въпрос е 2 налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - от значение е за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

6. Представлява ли необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на страна в производството съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение? - противоречие с решение № 15 /30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 24/10 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 27 /02.02.2015 г. по гр. д. № 4265 /2014 г. на ВКС, решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 212/01.02.2012 г. по т. д.

№ П06/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 75/20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на ВКС, ТК. II т. о., решение № 206/31.07.2015 г. по гр. д. № 6832/2014 г. на ВКС, ГК, решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Ответникът по касационната жалба ЗП Т. Ж. К., гр. Стара Загора не изразява становище.

Ответникът по касационната жалба „ПИ-ДЖИ ТРАНС“ ООД, гр. Стара Загора не изразява становище.

Касационната жалба е редовна – подадена е от процесуално легитимирана страна в едномесечния преклузивен срок съгласно чл. 283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и релевираните доводи, приема следното:

Окръжният съд е приел, че записът на заповед от 01.12.2017 г. за сумата 142 962,42 евро с издател ЗП Т. Ж. К., авалист „ПИ-ДЖИ ТРАНС“ ООД и поемател „Сожелиз България“ ЕООД /сегашно наименование „ОТП Лизинг“ ЕООД/ е редовен от външна страна, съдържа всички задължителни реквизити по чл. 535 ТЗ, поради което представлява действителна ценна книга, годна да породи произтичащите от нея правни последици, като въз основа на нея е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение по чл.

417 ГПК.

За да направи извод за неоснователност на възражението на ответника ЗП Т. К. за неяснота относно съгласието на посочения в записа на заповед издател, съдебният състав е изложил съображения, че употребата на множествено число в текста на документа не внася неяснота относно изразената воля, нито съмнение за нейното авторство, нито дали се касае за воля на едно или няколко лица, предвид изричното посочване в записа на заповед, че издател е само ответникът ЗП Т. Ж. К., с въведени данни за неговия единен граждански номер и за личната му карта, както и положен подпис на лицето, посочено като негов издател.

Въззивната инстанция е установила, че процесният запис на заповед обезпечава каузално правоотношение, възникнало от договор за финансов 3 лизинг № 173095727672 от 01.12.2017 г., сключен между „Сожелиз България“ ЕООД /предишно наименование „ОТП Лизинг“ ЕООД/ чрез клона му в Стара Загора в качеството на лизингодател, ЗП Т. К. в качеството на лизингополучател и „Пи - Джи Транс“ ООД в качеството на съдлъжник, наред със ЗП Т. К..

Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е прието за установено, че на основание действащия между страните договор за финансов лизинг е дължима при условията на солидарност сумата в общ размер 5 381,29 евро, с левова равностойност 10 524,89 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по процесния договор за лизинг с падежи 05.09.2019 г., 05.10.2019 г., 05.11.2019 г., 05.12.2019 г. и 05.01.2020 г., тъй като вноските се отнасят за период, през който лизинговият договор е действал, не е бил прекратен и ответниците не са представили доказателства за тяхното плащане.

За да направи извод за неоснователност на възражението на ответника за нищожност на съдържащата се в чл. 8, ал. 1 от договора за лизинг клауза за неустойка, основано на твърдението, че наказателната неустойка по тази клауза е предвидена като санкция за забавено изпълнение, макар в ал. 3 също да е уговорена неустойка за забавено плащане, т. е. в чл. 8 има два вида неустойки за едно и също задължение – за забавено плащане, въззивната инстанция се е аргументирала с обстоятелството, че са уредени два вида неустоки: неустойката по чл. 8, ал. 1 от договора за лизинг е предвидена за забавено плащане на парично задължение на лизингополучателя, а неустойката по чл. 8, ал. 3 от договора е уговорена за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя. Като е съобразил съдържанието на чл. 8, ал. 1 от договора, че лизингополучателят дължи неустойка във всеки случай на неизпълнение на поето от него парично задължение по договора и същата е определена като наказателна лихва за забава в размер на 0,1 % върху дължимата сума за всеки ден забава, съдебният състав е приел, че макар да не е сложен краен предел на начисляването на неустойката, посочената клауза не е прекомерна, не е уговорена в противоречие с добрите нрави, предвид, че предвиденият процент е само 0,1 % и същият се начислява само върху съответно дължимата сума. Поради това, че неустойката по чл. 8, ал. 1 от договора не излиза от пределите на присъщите й обезпечителна и обезщетителна фунции, въззивният съд е заключил, че ответниците дължат неустойка за забава върху посочените пет лизингови вноски в размер общо 2 177,22 евро с левова равностойност 4 258,27 лв.

Относно предвидената в чл. 8, ал. 3 от договора за лизинг неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в размер на 10 % от цената на придобиване на лизинговите вещи въззивната инстанция е направила извод, че клаузата е нищожна, тъй като уговорената неустойка е прекомерна по размер до такава степен, че излиза извън присъщите на неустойката обезщетителна, санкционна и гаранционна /за изпълнението/ функции, поради което влиза в противоречие с добрите нрави. Аргументирала се е с обстоятелството, че същата неустойка се начислява върху цялата стойност на договора, независимо от размера и вида на съответното 4 неизпълнение на лизингополучателя, довело до прекратяването на договора, поради което е отхвърлила претенцията на основание чл. 8, ал. 3 от договора за сумата в размер 16 098,18 евро с левова равностойност 31 485,30 лв.

В заключение съдът е изложил, че ищецът е доказал наличието на свои вземания срещу двамата ответници в общ размер 7 558,51 евро /5 381,29 евро + 2177,22 евро/ с левова равностойност общо 14 783,16 лв. /10 524,89 лв. + 4 258,27 лв./, съответно, че сумата е дължима по представения запис на заповед.

Възражението за прихващане, направено от ответника в първото открито съдебно заседание в първоинстанционното производство е прието за допустимо, предвид наличието на предпоставките на чл. 371 ГПК, доколкото същото се основава на недължимо платени неустойки по процесния договор за финансов лизинг и не се налага събирането на нови доказателства. Изводът за частична основателност на това възражение за сумата 18 075,92 лв. /при заявен пълен размер 22 799,28 лв./, представляваща сбор от начислени от ищеца и платени от лизингополучателя неустойки по чл. 8, ал. 1 от договора в съответен размер от 9 481,53 лв. /начислена на 19.06.2020 г./ и 8 594,39 лв.