Решение № 2341 от 20.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2341 гр. Варна, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20223110116507 по описа за 2022 година

Производството е образувано по подадена искова молба от „*“ ЕАД /предишно наименование „*“ ЕАД/, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, с която срещу *Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *, по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 447,50 лв.

/четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за ползване на мобилен номер * от 18.02.2020 г., за които са издадени фактури №№ 7308741477/25.08.2020 г., 7310064159/25.09.2020 г., 7311487618/25.10.2020 г. за периода от 25.07.2020 г. до 24.10.2020 г. и сумата от 103,63 лв. /сто и три лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 18.02.2020 г. за мобилен номер *, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /22.07.2022 г./ до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена Заповед № 5525 от 19.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 11254/2022 г. на ВРС, XLVI състав.

Ищецът „*“ ЕАД твърди в исковата си молба, че ответникът е негов абонат по силата на сключен между страните договор за мобилни услуги от 18.02.2020 г. за ползване на мобилен номер *, под аб. № *. Сочи, че за периода от 25.07.2020 г. до 24.11.2020 г. са издадени три броя фактури за абонаментни такси за потребление на мобилни услуги в общ размер от 447,50 лв., от които по фактура от 25.08.2020 г. за сумата от 387,52 лв. и по фактури от 25.09.2020 г. и 25.10.2020 г. – за сумата от по 29,99 лв. месечно. Предвид неизпълнението на задължението на абоната за заплащане на дължимите месечни суми, договорът между страните е предсрочно прекратен, като ищцовото дружество е начислило и неустойка в размер на 103,63 лв., на основание чл. 11 от договора, представляваща стойността на трикратния размер на дължимата месечна абонаментна такса, без ДДС, заедно с част от предоставената на потребителя отстъпка, съответстваща на оставащия срок на 1 договора. Страната намира, че за нея не е налице задължение писмено да уведомява ответника за едностранното прекратяване на договорните отношения между страните, още повече че на последния са изпращани напомнителни съобщения за задълженията му. Счита, че вземането му е изискуемо, с оглед на което и е инициирано заповедното производство, по което е издадена Заповед № 5525 от 19.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли за уважаване на претенциите и присъждане на разноски както за настоящото, така и за заповедното производство.

Ответникът *Н. И., чрез назначения му от съда особен представител, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който са изложени доводи за неоснователност на така заявените ищцови претенции. Счита, че съдържанието на процесния договор не отговаря на изискванията на ЗЕС и ЗЗП, предвид липсата на негови основни елементи – цена и предмет. Ответникът намира клаузите по съглашението за неясни, като и че шрифтът му е под 12. Оспорва се реалното доставяне на твърдените от оператора услуги, чието заплащане се иска, като се оспорва и съдържанието на представените от ищеца фактури. Страната счита, че не е налице валидно направено изявление за предсрочното прекратяване на договорните отношения между страните, доколкото същото следва да е в писмена форма, в съответствие с формата на договора, на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното намира, че не е възникнало задължение за заплащане на неустойка в претендирания от дружеството размер. В допълнение ответникът излага доводи за нищожност на клаузата, предвиждаща дължимостта на неустойка. Сочи, че начинът по който е уговорена последната, както и размерът и условията, при които се дължи, противоречи на разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 15 ЗЗП, като намира уреждащите ги клаузи за неясни. Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените претенции.

С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за дължими суми за абонаментни такси и услуги, както и неустойка по сключен между страните договор, които са квалифицирани по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, а именно като искове за реално изпълнение на задължение за заплащане на цена по договор за предоставяне на услуга, както и задължение за заплащане на компенсаторна неустойка за неизпълнение.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че между него и ответника е налице валидно облигационно отношение с параметрите на договор за мобилни услуги, изпълнението си по договора, а именно реално да предостави услугите, както и основанието и размера на предоставените услуги; ищецът следва да докаже и основания и размера на претенциите си за компенсаторна неустойка за неизпълнение, в т.ч. и че е прекратил надлежно договора между страните. Ответникът е следвало да докаже, че е заплатил дължимата цена за предоставените услуги и неустойките, в случай, че ищецът докаже фактите, за които носи доказателствена тежест.

С доклада си по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за реалното предоставяне на услугите, както и че е уведомил ответника за прекратяването на договора.

С молба преди съдебно заседание ищецът е отправил доказателствено искане за допускане на техническа експертиза за установяване предоставяне на услугите. Изразено е и становище, че не е необходимо изрично уведомяване на ответника за прекратяване на договора. В открито съдебно заседание от 13.02.2024 г. съдът се е произнесъл по доказателственото искане, като е допуснал експертизата и е задължил ищецът да внесе депозит за вещо лице едноседмичен срок. Същият се счита уведомен за указанията, на основание чл. 56, ал. 2 ГПК. До датата на следващото о.с.з. на 21.05.2024 г. ищецът не е 2 изпълнил указанията на съда, поради което и допуснатата експертиза е заличена и съдът е обявил делото за решаване.

В тази връзка и ищецът не е доказал фактите, за които носи доказателствена тежест, и за които съдът му е указал, че не сочи доказателства.

По делото са представени договор за мобилни услуги, ценова листа, декларациясъгласие, общи условия, както и едностранно съставени фактури за задължения на потребителя /л. 23-45/. От тези писмени доказателства се установява, че на 18.02.2020 г. между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да предоставя мобилни услуги на ответника срещу заплащане на цена.

Настоящият състав намира, че договорът за мобилни услуги е действителен и не страда от посочените в отговора на исковата молба пороци. Същият е породил основните предвидените в него правни последици.

Въпреки това ищецът не доказа пълно и главно в настоящото производство, че е изпълнил задължението си по договора да осигури достъп до мобилната мрежа, реално да достави, и ответникът да е потребил, посочените мобилни услуги, за които се претендира възнаграждение. В тази връзка са представени единствено фактури, които нямат доказателствено значение за установяване на тези факти, доколкото ответникът е потребител.

Доколкото не се доказва изпълнение на задължението от страна на ищеца да достави посочените мобилни услуги, то и за ответникът не се е породило задължението да заплати възнаграждение за това. Отделно не са ангажирани и доказателства за правилно остойностяване на претендираните суми. Само на това основание предявеният иск се явява неоснователен.

Неоснователността на главния иск влече и неоснователност на акцесорния иск за заплащане на компенсаторна неустойка. При недоказано изпълнение от страна на ищеца, то за него не се е породило правото да претендира процесната неустойка, която се дължи при прекратяване на договора за мобилни услуги.

Отделно от горното процесната неустойка е недължима и на други основания.

Разпоредбата, в която e уговорена неустойката, гласи, че в случай на прекратяване на договора по негова вина или инициатива потребителят дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

Настоящият състав счита, че тази неустойка може да се претендира единствено при разваляне на договора за мобилни услуги, като същата има компенсаторен характер – да обезщети вредите от неизпълнението чрез определянето на едно общо обезщетение, което е в размер на размера на месечните абонаменти до края срока на договора. Това е така, защото прекратяване ползване на услугите в случая не е налице по инициатива на потребителя, доколкото не е отправено такова изявление. Предоставянето им е преустановено едностранно от оператора, поради забава на плащанията (вина на потребителя). След като не се предоставя насрещна престация, то и договорът вече не преследва целта, за която е сключен. Претендирането от страна на оператора на дължимите месечни такси до края на договора следва да се приеме, че е допустимо единствено като последица от развалянето му.

В този смисъл, за да се породи правото на кредитора да се претендира тази неустойка следва да се установи, че договорът между страните е развален. Двустранните договори се развалят по реда на чл. 87 ЗЗД с предоставяне на подходящ срок за изпълнение на длъжника с предупреждение, че след изтичане на срока кредиторът ще смята договора за развален.

В настоящия случай ищецът не е представил никакви доказателства, че е уведомил длъжника и му е предоставил достатъчен срок за изпълнение, за да се приеме, че е развалил надлежно договора между страните. Включването във фактурите на вземания, чийто правопораждащ факт е развалянето на договора, не е равнозначно на изявление за разваляне.

3

Поради тази причина съдът приема, че договорът за мобилни услуги между страните не е бил надлежно развален, поради което и ищецът не може да претендира неустойката по него.

Дори да се приеме, че договорът е надлежно развален, искът отново е неоснователен, поради следното:

Последователно се приема в практиката на ВКС, че са нищожни компенсаторните неустойки по договори за мобилни услуги, които предвиждат, че при неизпълнение потребителят ще дължи неустойка в размер на дължимите такси до края срока на договора.

В случая процесната неустойка е именно такава. Приема се, че се касае до излизане извън присъщите обезщетителна, санкционна и обезпечителна функции на неустойката, като в случая същата противоречи на добрите нрави и освен това е и неравноправна, по смисъла на ЗЗП на поне няколко основания (чл. 143, ал. 2, т. 5, 12, 15 ЗЗП).

На съда е служебно известно споразумението между мобилните оператори и Комисията за защита на потребителите относно това, че тези неустойки не могат да надвишават трикратния размер на уговорената месечна такса. Това споразумение обаче не обвърза потребителя, доколкото той не е страна по същото, и доколкото не може санира една изначално нищожна неустойка. Същото има значението на насока спрямо мобилните оператори как да формулират неустойките си в бъдещите си договори, дори и в него да е предвидено, че следва да се прилага и спрямо заварените такива. Идеята е да се съобрази от кредитора това своеобразно ретроактивно действие, за да не претендира пълните размери на неустойките от потребителите по вече сключени договори, но същото няма за последица преодоляване на нищожността им. Кредиторът не може едностранно да изменя условията (арг. чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП) по договора и да определя различен размер на неустойката (дори и в посока намаляването и́), за да избегне нищожността, макар и по препоръка на Комисията. В този смисъл недължими са неустойките в трикратния размер на месечните такси.