Определение № 26318 от 21.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 15734/2026
- Вид
- Определение № 26318
- Подписан
- 21.07.2026
- В сила
- 21.07.2026
- Състав
- КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26318 гр. София, 21.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110115734 по описа за 2026 година
Постъпила е искова молба от Е. К. Т., ЕГН **********,с адрес:
****************** съдебен адрес: ******************, чрез адв. М. В. М., срещу „Н“ ООД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: *************** (***********), ********* за която съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 5 ГПК, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.09.2026 г. от 10.55 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на Е. К. Т., ЕГН **********,с адрес: ****************** съдебен адрес: ******************, чрез адв. М. В. М., срещу „Н“ ООД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: *************** (***********), ********* с която се иска да се прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № *******************************г.
При условията на евентуалност се иска съдът да обяви за нищожна клаузата на чл.
6,ал.
1 от
Договор за потребителски кредит
№
*******************************г.
Твърди се, че ищецът е сключил договор за потребителски кредит №*******************************г. с „Н“ ООД. Съгласно чл.11 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 400.00 лева, а кредитополучателят се задължава да върне сумата от 444лева, съгласно 1 условията на договора. ГПР по кредита е в размер на 43.67 %, а ГЛП в размер също на 36.79 %. В чл.6 ал.1 от договора е предвидено, че ако ищецът не предостави допълнително обезпечение по чл.4 ал.3 от Договорът, то той дължи неустойка в размер на 384 лева Твърди се, че процесния договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. . В настоящият случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на неустойка. Поддържа се, че Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка не е включена в ГПР и ГЛП.
При условията на евентуалност, се поддържа че клаузата на чл.6 ал.1 от договор за потребителски кредит № *******************************г. предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.
В срока по чл. 131 ГПК „Н“ ООД е депозирало отговор на исковата молба, с който се признава сключването на 02.09.2022 г. на договор за кредит № ***************** между страните по делото, по силата на който на кредитополучателя е предоставен заем в размер на 400.00 лева.
Оспорва се недействителността на договора за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, че неустоечната клауза противоречи на добрите нрави, заобикаля закона и нарушава изискванията на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, 1 ал. ЗЗП.
Поддържа се, че неустойката по чл. 6, ал.1 от договора не е елемент от ГПР по кредита и от същественото съдържание на договора (т.е. и без нея договорът би бил сключен, за разликата от уговорката за лихва, която е неотменна част от същественото му съдържание), понеже представлява разход при неизпълнение по смисъла на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК. На основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК в ГПР не се включват разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит
Поддържа се, че В процесния случай, преди сключването на договора за кредит, финансовата институция е оценила кредитоспособността на потребителя въз основа на информация, получена от потребителя (данни за трудовата му заетост - вид заетост, позиция, трудов стаж, нетен месечен доход, работодател, извършена е и справка в Централния кредитен регистър, като се иска съдът на основание чл. 145 ГПК да постави въпрос на ищеца дали оспорва твърденията на дружеството, че е извършило действия по реда на чл.
16 ЗПК.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/ РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че на 02.09.2022 г. между страните по делото е сключен договор за кредит № *****************, по силата на който на кредитополучателя е предоставен заем в размер на 400.00 лева.
2
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3