Решение № 134 от 25.10.2024, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Берковица, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20231610100651 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен от Н. С. Б. против Ф. Ф. Ф. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на 70/436 кв.м. ид.ч. от съсобствен поземлен имот с идентификатор № ..... по КК и КР на гр. В., ведно с построените в него сгради с идентификатор № ......., представляващи сгради на допълващо застрояване, като производството е във фазата по допускането на делбата.

Ищцата Н. С. Б. твърди в исковата си молба, че с ответника са бивши съпрузи и по време на брака си възмездно са придобили по силата на НА ..... г. на СВп-Берковица в режим на СИО 70/436 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ..... по КК и КР на гр. В., ведно с построените в него сгради с идентификатор № 1...., представляващи сгради на допълващо застрояване.

Моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на съсобствените им имоти при равни права – по ½ идеална част за всеки от тях.

Ответната страна Ф. Ф. Ф. е подал отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предяения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.

Оспорва иска.

1

Твърди, че имотите са негова лична собственост, тъй като ги е придобил с лични средства, макар и по време на брака. Поддържа, че имотите са придобити чрез трансформация на лични средства от продажбата на негово лично имущество, а именно негов офис в гр. С., като част от парите, които е получил от неговата продажба е вложил в покупката на процесните имоти.

Твърди, че ищцата няма никакъв принос в закупуването на имотите, предмет на настоящото производство.

В срока за отговор Ф. Ф. Ф. е предявил при условията на евентуалност обективно съединени насрещни искове за собственост на процесните имоти, които са приети за съвместно разглеждане по настоящото дело с правна квалификация: главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 23, ал.

1 СК – установителен иск за собственост на основание пълна транформация на лично имущество и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС – установителен иск за собственост на основание придобивна давност чрез непрекъснато владение продължило повече от 10 години.

Ищецът по насрещните искове Ф. Ф. Ф. твърди, че е налице трансформация на лично имущество, с което същият е закупил по време на брака си с ответницата имотите, предмет на настоящото производство.

Поддържа, че имотите макар да са придобити по време на брака между страните са изцяло негова лична собственост, тъй като ги е придобил с лични средства, получени от продажбата на друг негов имот, придобит преди брака по силата на Нотариален акт № 9.... г., с който в негова полза е било учредено право на строеж за изграждане на офис 2, находящ се в гр. С., местност ...., а впоследствие по негово искане с Нотариален акт № .... г. е признат за собственост на „....“ ЕООД, в което дружество той е едноличен собственик на капитала и управител. На 03.04.2009 г. с Нотариален акт № ..... г. офисът е продаден на трето лице за сумата 126 800 лева, която сума е постъпила по негова лична сметка и с част от така получената сума, която е негова лична собственост, е закупил процесните недвижими имоти в гр. В., предвид което твърди, че е налице пълна трансформация на лично имущество. Твърди още, че бившите съпрузи са във фактическа раздяла от края на 2009 г. /13.12.2009 2 г./, а по време на брака не са имали общ бюджет, нямат деца от брака, нито са имали домакинство, за което съпругата да се е грижела, като същата не е работила и не е допринасяла финансово за семейството, същата няма никакъв принос в придобиването на имотите и още при закупуването им са се били разбрали, че имотите са негова лична собственост и тя няма никакви претенции към тях. Предвид което моли да бъде признат за изключителен собственик на имотите в резултат на пълно преобразуване на негово лично имущество.

При условията на евентуалност моли да бъде признат за едноличен собственик на процесните имоти, като твърди, че ги е придобил по давност чрез владение продължило непрекъснато повече от 10 години от 28.08.2009 г.

Още при закупуването на имотите е заявил, че имотите са само негова собственост, с което същата се е съгласила. Твърди, че бившата му съпруга никога не виждала имота и не е живяла в него, няма ключ и не е имала претенции към него, само той е плащал данъци, комунални услуги и ремонтни дейности.

Претендира разноски.

Подаден е отговор по насрещните искове от Н. С. Б. по допустимостта и основателността на предявените искове в дадения й по чл.

131 от ГПК едномесечен срок.

Оспорва исковете.

Твърди, че е присъствала на сделката и двамата заедно са платили цената в брой. Не спори, че от декември 2009 г. двамата се разделили окончателно. Възразявала, че няма принос в закупуването на имотите, твърди, че е работила и има принос в тяхното закупуване. Оспорва, че имотите са заплатени с изцяло лични средства на съпруга й. Не оспорва продажбата на имот, лична собственост на съпруга й и наличието на финансова възможност за закупуване изцяло на имотите, но твърди, че сумата от тази продажба не е дадена за закупуване на процесните имоти. Оспорва съпруга й да е демонстрирал, че се счита за владелец на нейната част от имотите, като твърди, че е изисквал от нея да му възстанови сумите, които е заплатил за дължимия от нея данък и я е питал дали е съгласна да продадат имотите или да ги отдадат под наем. Посещавала е имота преди да бъде закупен.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички 3 доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Предявеният иск за делба на съсобствени недвижими имоти е допустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. В производството по допускане на делбата съдът трябва да изследва и да се произнесе по въпросите: налице ли е съсобственост и от кой юридически факт е възникнала, между кои лица е тази съсобственост и какви са делбените права /квоти/ на съделителите.

С доклада по делото съдът е отделил като БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните факти:

Страните са бивши съпрузи, сключили брак на 09.06.2007 г., прекратен с влязло в сила Решение № .... г. на СРС по гр.д. № .... г.;

От декември 2009 г. страните са във фактическа раздяла;

Процесните имоти са закупени по време на брака им на името на Ф. Ф.

Ф.;

По време на брака им Ф. Ф. Ф. е продал имот негова лична собственост и е имал финансова възможност да закупи изцяло процесните имоти.

По делото се установи безспорно, че страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 09.06.2007 г. /акт за сключен граждански брак на л. 8/ е прекратен с Решение № .... г. /приложено на л. 9-12/.

На 28.08.2009 г. - по време на брака на страните по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ....г.

/вписан в СВп-Берковица като НА ..... г. – приложен на л. 4/ Ф. Ф. Ф. е закупил 70/436 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № .... по КК и КР на гр. В., ведно с построените в него сгради с идентификатор № ......, представляващи сгради на допълващо застрояване за сумата от 6300 лева.

По отношение на имуществените отношения на страните е приложим действащият СК /в сила от 2009г./. Вещите, придобити от съпрузите през време на брака в резултат от съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити, освен ако съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на разделност - чл. 21, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 2, какъвто не е настоящия случай.

4

Съвместният принос се предполага до доказване на противното – чл. 21, ал. 3, вр. пар. 4, ал. 1 от СК.

За да обори презумпцията за съвместен принос в придобиването на процесните имущества, ответникът е предявил насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 23, ал. 1 СК – установителен иск за собственост на основание пълна транформация на лично имущество, като твърди, че имотите са придобити изцяло с негови лични средства.

Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. ОСГТК на ВКС „Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност. Това е правна възможност, предоставена на всеки от съпрузите. Затова, ако намерението им е било да придобият общо, воля на съпруга е да не релевира личния си принос в придобИ.ето. Размяната на документални изявления /пълномощно, обратно писмо и други документи, които доказват воля да се придобие на лично основание/ трудно може да се предположи и реализира през време на брака. Плащането на цената в брой при сключване на договора сочи, че съпрузите са разполагали с паричните средства в момента на придобИ.ето, както и че трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата. .. С уважаване на иска за трансформация на лично имущество в придобития по време на брака имот се установява, че имотът е изцяло или отчасти личен на претендиращия я съпруг и не се притежава в съпружеска имуществена общност. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобИ.ето средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобИ.ето - изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка.“

Признаването на пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, в режим на СИО, съответно уважаването на иска по чл. 23, ал. 1 или ал. 2 СК, е предпоставено от пълното и пряко доказване от претендиращия индивидуална собственост или личен дял бивш съпруг на следните правно-релевантни факти: 1/ придобивна стойност на имота съобразно вида на възмездната 5 сделка с вещноправен ефект; 2/ размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот - изцяло или отчасти; 3/ влагането им към момента на придобИ.е на имуществото /така Решение № 249/27.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1037/2010 г., II г.о./

Тежестта на оборване на презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е изцяло на ищеца по иска за трансформация – в случая на Ф. Ф., който при условията на пълно и пряко доказване следва да установи влагането на твърдените лични средства в придобИ.ето на конкретната вещ.

Според практиката на ВКС, изразена в решение № 355 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 430/2011 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, всяко възражение за трансформация по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от СК, по същество не е оспорване на "съвместния принос", а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 21, ал. 3 СК, а за този, който поддържайки влагането на лични средства следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни - лични средства в придобИ.ето на конкретна вещ или вещно право. Само доказаното, при условията на пълно и главно доказване, влагане на суми, които имат личен характер могат да обусловят извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена, изключвайки вещно-правния ефект на придобивното основание изцяло или отчасти спрямо неучаствалия по сделката съпруг.

В настоящия случай, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че Ф. Ф. доказа при условията на пълно и главно доказване, че процесните недвижими имоти, макар и придобити по време на брака, са били придобити изцяло с негово лично имущество, като успя да обори презумпцията за съвместния принос на двамата съпрузи по чл. 21, ал. 3 СК.