Решение № 2 от 06.01.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Бургас, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Даниела Д. Михова

Веселка Г. Узунова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20242000500401 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Д. И. Г. чрез адв.Г. П. М. от АК Сливен, против решение № 601/04.07.2024 г. по гр.д.989/2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 746/22.08.2024 г. по същото дело, с което е отхвърлен искът на въззивника за осъждане на „Тексим Банк“ АД, ЕИК *, гр.София, да заплати на ищеца имуществени вреди в размер на 52 478 лв, мораторна лихва върху сумата, считано от 13.07.2018 г. до датата на предявяване на иска - 01.06.2023 г. в размер на 25 991,19 лв и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите, и с което решение въззивникът е осъден да заплати на „Тексим Банк“ АД, сумата от 1 235,71 лв съдебни разноски.

Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. По-конкретно се твърди, че неправилно съдът е приел, че найкъсната дата, на която ищецът е узнал за настъпване на вредите е 08.11.2016 г., когато единственият възможен извършител е банката-ответник и от тази дата давността за предявяване на иска е започнала да тече, като е изтекла към 08.11.2021 г. Твърди се, че това становище на съда не отговаря на действителната дата на която ищеца е узнал и установил пълния размер на нанесените му вреди от ответното дружество - 13.07.2018 г., на която дата с приемо-предавателен протокол на ищеца е предадено владението върху процесиите самостоятелни обекти в сграда, предмет на решение № 510/08.12.2016 г. по гр.д.1897/2015 г. на БОС. Твърди се, че преди този момент ищецът не е могъл да установи нито вида и броя на унищожените движими вещи, нито тяхната стойност, нито към кой момент кои от тях са унищожени.

1

Твърди се, че Банката-ответник е държала трите самостоятелни обекта и след началото на съдебния спор за собственост ищецът не е допускан до тях.

Поради изложеното се твърди, че началният момент, от който е започнала да тече давността е 13.07.2018 г., съотв.последната дата за предявяване на претенциите по непозволеното увреждане е 13.07.2023 г., а не 08.11.2021 г., както неправилно е приел съдът, поради което предявеният на 01.06.2023 г. иск не би могъл да бъде погасен по давност.

На второ място се твърди, че първоинстанционният съд е обосновал приетите факти основно върху показанията на св.Роман Петков, който към момента на извършване на непозволеното увреждане е служител на ответното дружество, и или лично участва в тези действия, или е техен наредител.

Излага се, че в Протокола за въвод във владение от 23.10.2015 г., подписан от ищеца, ответната Банка, представлявана от надлежно упълномощения пълномощник Р . П., ДСИ и представител на РПУ- Несебър, установяващ въвода във владение на „Тексим Банк“ АД, въззивникът-ищец е бил отстранен от имотите и обектите са предадени на Банката чрез нейния пълномощник.

Посочва се още, че ДСИ е констатирал в протокола, че на самото място има множество движими вещи на Д. Г., но не е отразено, че ищецът не е пожелал вещите да бъдат подробно описани, изразил желание да влезе в преговори с ответника за сключване на наемен договор, ключалките са били сменени и предадени на „Тексим банк“ АД, като движимите вещи на ищеца останали в имота „със съгласието на Тексим Банк" АД чрез пълномощника Р. П., който щял да съхранява и ключовете от имота. Твърди се, че е било отразено, че след изтичане на 14-дневен срок от въвода, в който ищецът ще води преговори за установяване на наемни правоотношения с ответника или в посочения срок, след уговорен ден и час с пълномощника Петков, ищецът ще изнесе движимите вещи. Посочва се, че след този срок, отговорността относно движимите вещи се носи от новия владелец.

Твърди се, че вместо да носи отговорност и да съхрани вещите на ищеца, „новият владелец“ в периода от 23.12.2015 г. до 13.07.2018 г. е допуснал да се унищожи всичко, което му е оставено на съхранение. Така, когато ищецът получава отново владението върху самостоятелните обекти, предмет на съдебния спор по гр.д.1897/2015 г. на БОС, е установил липсата на подробно описаните в исковата молба вещи.

Оспорва се извода на съда, че не са събрани убедителни доказателства за движимите вещи в обектите по вид, брой и характеристики към 23.10.2015 г., тъй като в съставения Протокол за въвод във владение, в който ДСИ прави опис на всеки обект, е посочено какво има във всеки обект и кой е собственик на тези вещи.

Твърди се, че по делото няма данни страните да са уговорили облигационни отношения помежду си, каквото намерение е заявил ищецът в Протокола за въвод от 23.10.2015 г., но няма данни и да не са уговорили, нито ответното дружество да е дало след тази дата срок за изнасяне на вещите или да е поискало наем за тяхното пазене и съхранение. Посочва се, че не е ясно на какво основание съдът е приел, че ответникът и изразил готовност за предоставяне на достъп на ищеца до имотите за изнасяне на вещите след извършения въвод на 23.10.2015 г. Твърди се, че показанията на св.Р. П. в този смисъл не следва да бъдат кредитирани, тъй като този свидетел е 2 заинтересовано лице (пряк представител на банката) към момента на деянието непозволено увреждане. Твърди се, че се касае за управление на чужда работа и дружеството-ответник чрез пълномощника си Р. П. е следвало да се грижи за нея (за вещите) с грижата на добър стопанин, а не да ги унищожава.

Твърди се, че от материалите по делото се установява, че се касае за вещи на значителна стойност, които, видно от показанията на разпитаните свидетели, са били налични в обектите при въвода във владение на дружеството към 23.10.2015 г.

Посочва се, че по делото няма ангажирани доказателства, но и твърдения, че ищецът е предприел някакви действия през изминалата почти година от извършване на въвода на ответника – от 23.10.2015 г. до 08.11.2016 г., нито има данни и твърдения, че е бил възпрепятстван достъпа му до апартаментите, за да прибере вещите си; няма данни и ответното дружество да е приканило ищеца да си прибере вещите или е предприело действия по тяхното съхранение. Твърди се, че ответникът е демонтирал наличните климатици. Твърди се, че не е възможно всички действия по увредата да бъдат извършени без санкцията на св.Р. П., който е пълномощник на банката и отговаря за обектите, поради което се твърди, че не следва да се кредитират неговите показания.

Признава се, че първият момент, в който ищецът е установил, че вещите се изхвърлят, е бил, когато ищецът забелязал, че външните тела на климатиците липсват, което е станало на 06.06.2016 г., след което ищецът е подал тъжба до РП- Несебър. От показанията на св.Б. Д. се установява, че „в същото време“ са видели „как се носят мебели от апартамента“.

Твърди се, че съдът неправилно е приел, че „от разказа на свидетеля става ясно и, че той и ищецът са посещавали имотите и други няколко пъти“.

Посочва се, че никой не твърди, че ищецът е посещавал обектите, а само че е видял какво се случва с вещите му, след което е сигнализирал своевременно органите на МВР, тъй като обектите са във владение на банката, без да наруши закона и да предприеме самоуправни действия, за разлика от ответното дружество.

Твърди се, че по делото са налице неоспорими доказателства, че са предприети действия по защита на вещите, но въпреки това те са унищожени, вкл.след като са били сезирани органите на МВР, т.е. умишлено с цел да се увреди ищеца, като ищецът е бил възпрепятстван да прибере вещите от първия момент, в който е установил, че се изнасят.

Сочи се, че са налице са основания за възникване на отговорността по чл.49 ЗЗД за лицето, възложило работата другиму - вредите са налични и са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задълженията, които произтичат от закона, други правила или от характера на работата.

Оспорва се изводът на съда, че по делото е установено, че св.Петков за няколко уикенда е предоставил ключовете от апартаментите на ищеца, за да си изнесе багажа. Сочи се, че свидетелят не е присъствал лично на изнасянето на вещите, след като ищецът се е съгласил с осъществяването на втория въвод и приетите от страните условия във връзка с него.

3

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което се уважават в пълен размер главният иск, претенцията за обезщетения за забавено плащане в размер на мораторна лихва за претендиралия период и за законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендират се разноски за двете инстанции. Не са ангажирани нови доказателства.

В законовия срок против въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемия „ТЕКСИМ БАНК” АД, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което се претендира същото да бъде потвърдено изцяло.

Изложени са твърдения, че във въззивната жалба има множество несъответствия на фактическата обстановка, установена по делото с твърдяното от жалбоподателя, както и неверни твърдения на жалбоподателя и изопачаване на обстоятелствата по делото, вкл.и на свидетелските показания.

На първо място се оспорва твърдението на въззивника, че е узнал за размера на вредите едва на 13.07.2018 г., като в тази връзка се твърди, че въззивникът е възприел пълния размер на вредите на 08.11.2016 г. Цитира се изложената от самия въззивник хронологично фактическа обстановка на възприемане на вредите от жалбоподателя, като се сочи, че липсата на външните тела на 4 бр. климатици, въззивникът е посочил още в тъжба с вх.per.№ 898/2016 г. по описа на РП - гр.Несебър, подадена от ищеца на 06.06.2016 г.; за изнасянето от имотите и изхвърлянето на дрехи, лични вещи и мебели, ищецът е узнал на 08.11.2016 г., за което е подал жалба до РП Несебър с вх.№ 4231/08.11.2016 г.; за обзавеждането на имотите с четири климатика и кухненско обзавеждане и за липсата на вещи от двата апартамента, ищецът говори в показанията си като свидетел при разпита му от 11.06.2017 г. по ДП № 304-3M-1533/2017 г. по описа на РУ Несебър; за изхвърлянето на по-голямата част от мебелите, личните и служебните му документи, „някъде около 06.12.2016 г.“, ищецът говори в показанията си като свидетел на 14.09.2018 г. Сочи се, че с оглед твърденията на самия въззивник следва да се приеме, че погасителната давност за вреди следва да е изтекла най-късно на 06.12.2021 г.

Посочва се още, че едва с въззивната си жалба жалбоподателят за пръв път въвежда твърдение, че не е влизал в обектите на 08.11.2016 г., което твърдение първо се опровергава от останалите му твърдения по делото до този момент, и второ - е преклудирано тъй като не нито ново, нито новооткрито.

Посочва се, че възприемането на вредите от Д. Г. е станало най-късно на 11.11.2016 г., когато е извършен и оглед на апартаментите от съдебния състав по гр.д.1897/2015 г. по описа на БОС, на който са присъствали жалбоподателят лично, както и процесуалният му представител, което се установява от протокола за оглед на недвижимите имоти.

По отношение на показанията на св.Роман Петков се посочва, че са неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че съдът е кредитирал показанията на този свидетел. Излага се, че са неверни твърденията на въззивника, че св.Петков към датата на въвода във владение и към датата на съдебното заседание е бил служител на „Тексим Банк“ АД, както и, че 4 показанията на този свидетеля не са оспорени от ищеца в съдебното заседание на 18.01.2024 г., нито в заседанието за поправка на протокола от 18.01.2024 г., проведено на 21.03.2024 г. Оспорено е като невярно и твърдението на въззивника, че в протокола за въвод във владение не е отразено, че Д. Г. не е пожелал движимите вещи да бъдат описани. Посочва се, че напротив, в протокола е записано, че „Движимите вещи остават в имота със съгласието на „Тексим Банк“ АД чрез пълномощника Р. П., същият ще съхранява ключовете от имота. В 14 дневен срок от настоящият въвод Д. Г. заявява, че ще води преговори за заплащане на наем/установяване на наемни отношения или в посочения срок след уговорен ден и час с новия владелец „Тексим Банк“ АД чрез пълномощника Р. П. ще изнесе движимите вещи. След този срок отговорността относно движимите вещи се носи от Д. Г.. Новият владелец след този срок не носи отговорност за движимите вещи.“ Оспорено като невярно е и твърдението на жалбоподателя, че при въвода във владение ДСИ е направил опис на всеки обект като сочи какво има във всеки обект. Твърди се, че по изп.дело няма опис на движимите вещи, находящи се в двата апартамента, тъй като Д. Г. не е пожелал.