Решение № 3082 от 25.04.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 25.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 13426 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 42275 от 20.02.2017 г., постановено по гр. д. № 33116/2014 г. по описа на СРС, II ГО, 73 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Г.А.П. искове, че последният дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. ал.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 860, 09 лв., представляваща главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2011 г. – м.04.2013 г., за апартамент в гр. София, ж. к. „*********, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2014 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД – сумата от 265, 70 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.01.2012 г. – 09.01.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 5081/2014 г. на СРС, II ГО, 73 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 342, 57 лв. разноски в заповедното и сумата от 651, 88 лв. разноски в исковото производство. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ищеца: „Б.“ ООД.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника Г.А.П., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд не е взел предвид направените от него искания и възражения, както и неправилно е основал изводите си на съдебно - техническата и съдебно - счетоводната експертиза по делото, които счита за непълни и необосновани. По делото не са ангажирани доказателства относно отчетената топлина енергия от общия топломер в абонатната станция и отчисляването на технологичните разходи, както и относно извършените метрологични проверки на общия топломер. Също така по делото не се установява стойността на реално потребената топлинна енергия, както и че искът не е доказан по своето основание и размер. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Третото лице – помагач на ищеца – „Б.“ ООД не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди в качеството му на собственик на топлоснабден имот – апартамент № 46, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, като му дължи сумата от общо 2 125, 79 лв., от която: сумата от 1 860, 09 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2011 г. – м.04.2013 г. и сумата от 265, 70 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.01.2012 г. – 09.01.2014 г. Във връзка с подадено на 30.01.2014 г. заявление, по ч.гр.д. № 5081/2014 г. по описа на СРС, II ГО, 73 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Ищецът не е ангажирал доказателства относно количеството и качеството на потребената топлинна енергия. Твърди, че за процесните суми ищецът е издавал фактури по прогнозни стойности, които жалбоподателят не е подписвал, поради което не дължи сумите по тях. Твърди, че не е в договорни правоотношения с фирмата за дялово разпределение. Моли съда да отхвърли предявените искове.

На 30.01.2014 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г.А.П. за сумата от 1 860, 09 лв. главница и 265, 70 лв. мораторна лихва за периода 01.01.2012 г. – 09.01.2014 г. . В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.11.2011 г. – м.04.2013 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, аб. № 236457.

С разпореждане от 06.02.2014 г. по ч. гр. д. № 5081/2014 г. на СРС, II ГО, 73 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 42, 52 лв. - държавна така и 203, 77 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „*********от 15.09.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Б.Б.“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор № 250 от 02.08.2002 г. между „Т.“ ООД и етажната собственост с адрес: гр. София, ж.к. „*********, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период. Последният обаче не е относим към предмета на спора, тъй като процесният имот се намира във вх. Б.

Пред

СРС е ангажиран договор от 02.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени са 2 бр. индивидуални справки за използвана топлинна енергия за аб. № 236457 с титуляр Г.А.П. за имот с адрес: ***.2011 г. – м.04.2012 г. на стойност 205, 27 лв. - за възстановяване и за периода м.05.2012 г. – м.04.2013 г. на стойност 244, 99 лв. - за възстановяване.

От заключението на вещото лице инж. С.М.по изслушаната пред СРС съдебно - техническата експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е била топлоснабдявана през исковия период, като ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер в абонатната станция. За сметка на ищеца са отчислявани ежемесечно технологични разходи за абонатната станция. Дяловото разпределение през исковия период е извършвано от „Б.Б.“ ООД. По прогнозни стойности за процесния имот с аб. № 236457 с титуляр Г.А.П. е фактурирана сума на обща стойност 1 882, 07 лв., от която: 636, 83 лв. - за топла вода, 927, 31 лв. - за отопление на имота и 317, 93 лв. - за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. От фирмата за дялово разпределение са изготвени 2 бр. изравнителни сметки: за сумата от 205, 27 лв. за възстановяване за периода м.05.2011 г. – м.04.2012 г. и за сумата от 244, 99 лв. за възстановяване за периода м.05.2012 г. – м.04.2013 г. или общо на стойност 450, 26 лв. за възстановяване. Вещото лице е установило, че общият топломер е преминал изискуемите метрологични проверки и е годно средство за търговско измерване.

Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Слънчезар Стоев, от която се установява, че няма данни за извършени плащания на дължимата цена на топлинна енергия за процесния период. По прогнозни стойности за процесния имот с аб. № 236457 с титуляр Г.А.П. е фактурирана сума на обща стойност 1 882, 07 лв. В информационната система на ищеца е отразена сума за възстановяване от 450, 26 лв., с част от която са били погасени стари задължения на ответника в размер на 318, 12 лв., поради което остатъкът от сумата за възстановяване възлиза на сумата от 132, 14 лв. След приспадането й от общо фактурираната сума в размер на 1 882, 07 лв. вещото лице е констатирало, че непогасеният остатък възлиза на сумата от 1 749, 93 лв. Към тях е прибавена дължимата сума за дялово разпределение в размер на 110, 16 лв., поради което крайният извод на вещото лице е, че отразената като непогасена главница възлиза на сумата от 1 860, 09 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.