Решение № 4054 от 30.05.2024, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 4054

Бургас, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - VII-ми състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЙОРДАНКА МАЙСКА

При секретар СИЙКА ХАРДАЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНКА МАЙСКА административно дело № 20247040700303 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Т. Ж. К. с [ЕГН] от [населено място], общ.Айтос, обл.Бургас срещу решение № 1040-02-12/18.01.2024г., издадено от директора на ТП на НОИ-Бургас, с което е оставено в сила разпореждане [номер]-00-1389-3/08.12.2023г. на ръководителя на осигуряването и безработицата в ТП на НОИ-Бургас, с което на осн.чл.54ж, ал.1 от КСО, вр.чл.11, пар.3, б.“а“ и чл.65, пар.2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004г. на жалбоподателя К. се отказва отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед поради допуснато нарушение на материалния закон и връщане на преписката на административния орган с указания за изплащане на полагащото се обезщетение за безработица след установяване на обстоятелството, че жалбоподателя се е завърнала в страната след завършен период на заетост и осигуряване в друга страна членка на ЕС. По-конкретно се твърди неправилна интерпретация на релевантните правни норми, довела до постановения отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Сторено е искане при условията алтернативност в случай, че бъде прието, че компетентен да се произнесе по искането по чл.54а КСО е съответния орган в Чехия, като последна държава по заетост на жалбоподателя, то преписката следва да бъде върната на ответника за служебно препращане към компетентния орган съгласно чл.2, т.3 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на съвета от 16.09.2009г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004г. за координация на системите за социална сигурност. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът оспорването – Директорът на ТП на НОИ Бургас, чрез своя процесуален представител по пълномощие гл.юк.К.В. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателя К. е депозирала чрез Бюро по труда [населено място] до ТП на НОИ - Бургас заявление с вх. № 022-00-1389/13.10.2023г./л.18/ за отпускане на парично обезщетение за безработица, в което е декларирано, че е упражнявала трудова дейност за периода от 25.04.2017г. до 05.10.2023г. в Република Чехия при работодател „Асако груп“ в периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

С допълнително заявление вх. № 022-00-1389-2/24.10.2023 г./л.24/ до директора на дирекция Е. Ц. на НОИ жалбоподателя е представила заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, в която е посочила, че през периода на последната заетост преобладаващата част от роднините  са живели в България и преобладаваща част от социалните  контакти са също в България. Притежава собствено жилище в България и възнамерява да се установи трайно в България. С това заявление са представени и други документи доказващи трудова дейност в Чехия, които в административното производство са приобщени към административната преписка без превод, поради което и не са коментирани по-късно от горестоящия административен орган. Това наложи в рамките на образуваното съдебно производство съдът да разпореди същите да бъдат представени в превод на български език, като по този начин се установява, че представляват, както следва: – регистрационен документ за пенсионно осигуряване с работодател „Асако Груп“, удостоверение за облагаеми доходи от трудова дейност, удържани авансово данъци от тези доходи и за данъчни облекчения, удостоверение за наемане на работа от „Асако Груп“ за периода 25.04.2017г. до 05.10.2023г., , трудов договор с работодателя „Асако Груп“, документ за удостоверяване на прекратяване на трудово правоотношение от работодателя, регистрационен документ за пенсионно осигуряване, издаден от работодателя и регистрационни документи за пенсионно осигуряване, с код на областния социалноосигурителен институт-Пражка администрация по социално осигуряване за календарните 2017г., 2018г., 2019г., 2020г., 2022г., 2023г..

С разпореждане [номер]-00-1389-1/01.11.2023 г., производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица, образувано със заявление № 022-00-1389 от 13.10.2023 г. е спряно до издаване на формуляр СЕД U017/U004 от осигурителната институция на Чехия, данните от което са необходими за преценка правото на лицето на парично обезщетение за безработица и определяне на пребиваването във връзка с член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004. Н. 27.10.2023 г. са изпратени искания до компетентната институция на Чехия чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителната информация между България и ЕС като е образуван случай № 3033941.

Със справка вх. № 022-00-1389-3/07.12.2023 /случай № 3033941/ чрез Системата за електронен обмен на информация EESSI е получен СЕД U0O2 от компетентната институция /КИ/ на Чехия - Осигурително досие. Със СЕД U002 са удостоверени периоди на осигурена заетост от 01.11.2014 г. до 31.12.2014 г. и от 25.04.2017 г. до 05.10.2023 г. Всички периоди са отбелязани като заетост, която представлява осигурителен период.

С разпореждане [номер]-00-1389-2/07.12.2023 г. спряното производство по отпускане на паричното обезщетение за безработица е възобновено, тъй като по служебен път са получен структуриран електронен документ СЕД U002, от компетентната институция на Чехия с потвърдени периоди на осигурена заетост.

С разпореждане [номер]-00-1389-3/08.12.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ - Бургас, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 11, пар.3, буква „а“ и чл. 65, пар.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО - предмет на настоящото производство като е прието, че съобразно разпоредбата на чл.65, ал.1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, безработното лице получава обезщетения за безработица от държавата по последната заетост. Извършено е позоваване на изразено становище на ЕК по дело С-30/22г. на СЕС, че след изтичане на пет години, през които лицето работи в дадена държава, за него е възникнало правото на постоянно пребиваване в тази държава и същата се явявала държава по пребиваване.

Против разпореждането е подадена от К. в срока по чл.117, ал.2, т.2 от КСО жалба с вх.№ 1012-02-233/21.12.2023г. до органа по чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО - директор на ТП на НОИ- Бургас.

С Решение № 1040-02-12/18.01.2024г. директор на ТП на НОИ- Бургас е потвърдил обжалваното разпореждане. Видно от решаващите мотиви на решението, горестоящият административен орган е възприел изцяло и допълнил становището, изразено в разпореждането, че съобразно чл.61 и по аргумент от чл.65, пар.2 и пар.5, б.“а“ от Регламент (ЕО) 883/2004, България не е компетентна държава нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което няма право да се извършва преценка на правото на обезщетение за безработица по българското законодателство.

Решението е постановено от С. Р., определена временно да изпълнява задълженията на Директор на ТД на НОИ Бургас, до завръщане на замествания директор, но не повече от шест месеца, съгласно Заповед № 4304/15.12.2023г. на Управителя на НОИ. Съгласно представен по делото болничен лист № Е20233336558, издаден от МЦ „В. и Н.“-Бургас управителят на ТД на НОИ Бургас е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от 13.01.2024г. до 11.02.2024г..

Решението е връчено на жалбоподателката на 24.01.2024г., а жалбата е регистрирана с вх.№ 1040-02-12#2/07.02.2024г. по описа на Т. Н.-Бургас.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени регистрационна карта от Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда“ - Айтос от 13.10.2023 г., Протокол № РВЗР-02-01-02732#5/05.04.2024 г. по проект „Родители в заетост“, който протокол установява, че лицето има трайни намерения за намиране на работа и Европейски проект за започване на работа, съответно удостоверения за постоянен и настоящ адрес от Община Айтос, удостоверение за родените от майката деца, епикриза по И.З. № 554/2024 г. относно заболяване на лицето, за което то е постъпвало за лечение, а така също 3 броя амбулаторни листа във връзка с това лечение от 16.01.2024г. и 17.01.2024 г., както и трудов договор № РВЗР-05-78/20.05.2024г., сключен между Агенция по заетостта като работодател и Т. Ж. К. като служител, съгласно който последната е наета на длъжност“Детегледач“ на 4-часов работен ден.

От показанията на св.П. К.-син на жалбоподателката се установява, че майка му Т.К. е работила в Чехия за периода от 2014г. до месец октомври 2023г., когато се прибрала в България за постоянно, но тъй като е заболяла от ХОББ. Свидетелят твърди, че майка му има нужда от помощ, често я приемат в болница, има нужда от лекарства, тъй като не може да върви продължително поради недостиг на въздух.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт, комуто е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК вр. с чл.118, ал.1 от