Решение № 257 от 11.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20245300503161 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 23355/05.07.2024г. от „Професионален футболен клуб Марица 1921 - ****“ АД, ЕИК ***** чрез пълномощника адв. В. И. против решение № 2038/09.05.2024г., постановено по гр. д. № 16429/2023г. по описа на РС Пловдив, I-ви гр. с., с което се признава за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 357, ал. 1 от КТ в отношенията между Р. Х. А., ЕГН ********** и „Професионален футболен клуб Марица 1921 - ****“ АД, че трудов договор за наемане на професионален футболист № 575 от 01.07.2022г., сключен между Р. Х. А., ЕГН **********, заемащ длъжността „****“, от една страна и „Професионален футболен клуб Марица 1921 - ****“ АД, ЕИК *****, от друга страна, е прекратен на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 07.08.2023г. Осъжда „Професионален футболен клуб Марица 1921 - ****“ АД да заплати на Р. Х. А., ЕГН **********, разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1750 лева. Осъжда „Професионален футболен клуб Марица 1921 - ****“ АД да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 80 лева ДТ върху уважения иск.

С въззивната жалба решението се оспорва като недопустимо, поради постановяването му по недопустим иск, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Фактическата 1 обстановка по спора не била установена правилно, като в резултат на това били оставени без уважение неоснователно доказателствени искания и не били обсъдени доказателства, което нарушило правото на защита на ответника.Не бил определен правилно и предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на изясняване.Не бил приложен принципа за договорна стабилност съгласно чл. 34 от Правилника за договорите и трансферите на футболистите.Не бил осъществен и сложния фактически състав за преминаване на футболиста от един професионален футболен клуб в друг.Не бил сключен възмезден договор за трансфер съгласно чл. 19, ал. 1 от ППЗФВС. Приложими се явявали и правилата на международната спортна организация, в която федерацията членувала – в случая правилата на Международната футболна федерация.Освен това съгласно чл. 77 от Устава на БФС, споровете в системата на БФС, доколкото не били включени в изключителната компетентност на Дисциплинарната и Апелативната комисии, на Лицензионната комисия и Апелативната комисия по лицензирането, се разглеждали и решавали от Арбитражния съд при БФС.Неправилни били изводите на първоинстанционния съд и относно приложението на процедурата по чл. 47 от ГПК. Моли се решението на районния съд да бъде обезсилено като недопустимо, респ. да бъде отменено като неправилно и вместо него да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

С отговора по чл. 263 от ГПК се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а решението като правилно и обосновано да бъде потвърдено.Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник в първоинстанционното производство, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което се явява и допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение.Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

Решението е валидно и допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.Установителният иск е допустим само в случаите, при които съдебното решение по него само по себе си ще осигури защита на правата на лицето, предявило иска, без да се налага да предявява други искове, вкл. осъдителни такива, което обосновава правния му интерес от търсената защита чрез установителен иск.Съгласно чл.

357, ал. 1 от КТ трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж.Предвид тази специална правна норма предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 357 от КТ за признаване за установено, че 2 трудовият договор е прекратен на твърдяното от ищеца основание - чл. 326, ал.1 във вр. с чл.

220, ал.1 от КТ, считано от 07.08.2023г., а не с изтичане на уговорения в него срок, който е елемент от съдържанието му – арг. от чл. 66, т. 4 от КТ.Посочената специална норма е предвидена поради необходимостта прекратяването на трудовото правоотношение да бъде стабилизирано на конкретно основание, с оглед правната сигурност.Това е така, тъй като работодателят е господстващата страна в трудовото правоотношение, същият съставя документите за прекратяването му, независимо по чия инициатива е то, като същият не е длъжен да издаде заповед на заявеното от работника/служителя основание, ако прецени че то обективно не е налице, както се твърди по настоящето дело.Поради това за работника е налице правен интерес на установи прекратяването на договорната връзка на твърдяното от него основание и предявения от него иск се явява допустим.

Искането на ищеца е да се признае за установено, че трудов договор за наемане на професионален футболист № 575 от 01.07.2022г., сключен между него и ответната страна, е прекратен на основание чл. 326, ал.1 във вр. с чл. 220, ал. 1 от КТ, считано от 07.08.2023г.

Твърденията на ищеца в исковата му молба са, че е сключил с ответното дружество договор № 575/01.07.2022г. за наемане на професионален футболист, на основание чл. 67, ал.

1, т. 2 от КТ.Съгласно уговореното в договора срокът му изтичал на 15.06.2024г. На 28.06.2023г. ищецът отправил до ответника заявление на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, изпратено чрез „Еконт Експрес“, с което го уведомявал, че прекратява трудовия договор на посоченото основание без предизвестие.На основание чл. 350 КТ поискал да бъде оформено прекратяването на трудовото правоотношение и да му бъде върната трудовата книжка.Изпратените документи достигнали до адресата, но бил налице отказ за получаване.На 07.08.2023г. била връчена и нотариална покана по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.Заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение било изпратено и по електронна поща на електронния адрес, заявен от футболния клуб в информационната система на ФИФА.Освен това на 28.06.2023г. по банковата сметка на ответника било преведено парично обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ.

С писмения отговор на ответника искът е оспорен като недопустим, респ. неоснователен.Оспорени са фактическите твърдения, изложени в исковата молба.От своя страна ответникът твърди, че ищецът продължава да е с действащ трудов договор.Оспорва редовността на връчването на заявлението за едностранно прекратяване на процесния договор, както и заплащането на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че със заявление на ищеца, адресирано до ПФК Марица 1921 - ****, същият е упражнил правото си по чл. 326, ал. 1 КТ във вр. с чл. 220, ал. 1 КТ и на основание чл. IX.1 от сключения трудов договор, да прекрати трудовото си правоотношение с клуба.Решаващият съд е взел предвид и представеното преводно нареждане от 28.06.2023г. с основание за превод – обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 3867 лева, което обезщетение е постъпило по банковата сметка на футболния клуб, доколкото е налице извършено признание на ответника в исковата му молба, че така постъпилата по банковата му сметка сума, е анулирана и върната обратно на 3 наредителя.Решаващият съд е приел, че плащането на обезщетение за неспазеното предизвестие при прекратяване на срочното ТПО, чрез изпълнение по банковата сметка на клуба, има погасителен ефект /чл. 75, ал. 3 ЗЗД/, с оглед на което последващото анулиране и връщане на преведената сума от ответника, е ирелевантно и не отменя действието на извършеното плащане.

Районният съд е приел още за установено от фактическа страна, че приложената по делото нотариална покана от Р. А. до ПФК Марица 1921-*** АД, е представена на нотариус С. К. - Н. на *****.2023г., като в същата е обективирано изявлението на ищеца за прекратяване на срочния трудов договор от датата на връчване на поканата без спазване на срока на предизвестие.Уведомлението е залепено на адрес: гр. ***** на 23.07.2023г., като двуседмичният срок за получаване е изтекъл на 06.08.2023г., в който срок адресатът не се е явил, за да я получи и същата се смята за връчена с изтичане на срока за получаване – на следващия ден – 07.08.2023г.За осъществените посещения на адреса в гр. *****, съвпадащ с този, посочен в ТР като седалище и адрес на управление на клуба, са приложени писмени обяснения на връчителя, удостоверяващи липсата на достъп до канцеларията на юридическото лице и залепянето на уведомлението на основание чл. 47 от ГПК.Районният съд е посочил, че извършеното нотариално удостоверяване на връчване на поканата по чл.

47 от ГПК има характер на официален свидетелстващ документ, чиято обвързваща доказателствена сила не е отречена, макар и оспорена от ответника, с довода, че уведомлението е лепено на друг адрес – този на стадиона, който адрес е различен от посочения в ТР, което оспорване не е било проведено успешно.

Фактическите изводи на районния съд се споделят и от настоящия състав на съда, тъй като са базирани на точен анализ на представените по делото доказателства.Видно от приетото като писмено доказателство по делото уведомление от нотариус С. К.-Н. до Й. Г.

В., като ***** на „ПФК Марица 1921 - ****“ АД, ЕИК *****, с адрес: гр. *****, нотариалната покана акт № 1, том 3, рег. № ***** от *****.2023г., е оставена в нотариалната кантора.Посочено е, че същата може да бъде получена в двуседмичен срок от залепване на уведомлението на посочения адрес в рамките на работното време на нотариалната кантора /всеки работен ден от 09, 00 ч. до 17, 30 ч./.Удостоверено е, че уведомлението е залепено на 23.07.2023г., а длъжностното лице, отговарящо за връчване на книжата, писмено е удостоверило в приложеното обяснение по делото обстоятелствата по връчването.При тези данни настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл. 50, ал. 4 от ГПК, при която не е необходимо адресата да бъде търсен в продължение на един месец с извършване на три посещения на адреса.Достатъчно е, че не е намерен достъп до канцеларията на дружеството и не е намерен някой, който е съгласен да получи съобщението.Длъжностното лице е удостоверило тези обстоятелства, поради което е било налице основание за връчване чрез залепване на уведомление, а обстоятелството, че волеизявлението е достигнало до знанието на работодателя се потвърждава и от писменото му уведомление, изпратено от него до ищеца, до негов упълномощен представител, до БФС, Инспекция по труда и НАП на 09.10.2023г., от което става ясно, че работодателят се е запознал с нотариалната преписка, 4 образувана при нотариус С. К., но оспорва редовността на връчването.

Настоящият състав на съда намира за правилен и извода на районния съд, че с оглед характера на създаденото трудово правоотношение, в случая намират приложение разпоредбите на КТ.На първо място в самия договор страните са предвидили, че същия се прекратява по реда на КТ – чл. IX.1.Възможността за трансфер в друг футболен клуб от друга страна действително касае осъществяването на сложен фактически състав в хипотеза на прекратяване на договора по взаимно съгласие - IX.2, но не изключва възможността за прекратяването му едностранно без предизвестие. Тази възможност не е в противоречие и с Правилника за договорите и трансферите на футболистите, където в Глава I и II са предвидени условията за трансфер на футболисти, а наличието или не на основателна причина при прекратяване на договора едностранно по време на сезона касае друга хипотеза и е от значение за налагането на спортни санкции и заплащането на обезщетение – арг. от чл.