Решение № 6423 от 04.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6423 гр. София, 04.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110153401 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 128, т. 2 КТ.

Ищцата Г. Е. К. извежда субективните си права при твърдения, че между страните е възникнало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 18/ 26.04.2024г., въз основа на което заемала длъжността "крупие". Сочи, че считано от м. септември 2024г. работодателят- ответник възложил да изпълнява и други трудови функции, свързани с контрол върху играта и отстраняване на възникнали проблеми, обучение на новопостъпили служители, търсене на нови служители, провеждане на интервюта за работа, изготвяне и подписване на трудови договори, друга документация и др. Навежда твърдение, че с решение на ТЕЛК е определена намалена работоспособност в размер на 54 %.

Независимо от горното, в нарушение на чл. 147 ГПК, ищцата работила на 12- часови нощни смени.

В исковата молба се сочи, че на 26.09.2025г. работодателят поискал обяснения, с твърдения за извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, без да връчи препис от документа и без да даде разумен срок, в който да даде обяснения.

Същата навежда твърдение, че работодателят не обяснил съдържанието и значението на декларацията за наличие на обстоятелства по чл. 333 КТ.

Със заповед от 26.09.2025г. работодателят прекратил трудовия договор меду страните, без да връчи препис от заповедта на ищцата.

Ищцата развива съображения, че дисциплинарното производство е проведено незаконосъобразно. Поддържа, че работодателят не предоставил на ищцата разумен срок да даде обяснения. Сочи, че ответникът не е преодолял предварителната закрила по чл. 333, ал.

1

1, т. 2 КТ. Релевира твърдения, че поведението не представлява нарушения на трудовата дисциплина.

В исковата молба се навеждат твърдения, че в периода 29.09.2025г.- 10.11.2025г. ищцата е останала без работа и претърпяла вреди в размер на сумата 1738,39 евро ( с левова равностойност 3400 лева). На 11.11.2025г. ищцата започнала работа по трудов договор с трудово възнаграждение в размер на сумата 780,80 евро (с левова равностойност 1527,12 лева).

Сочи, че в периода 11.11.2025г.- 04.12.2025г. претърпяла вреди в размер на сумата 475,50 евро (с левова равностойност 930 лева). Навежда твърдения, че отработила трудовото възнаграждение през периода м. август 2025г.- м. септември 2025г., а ответникът не изпълнил задължението да плати същото При изложените съображения, ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението, извършено със заповед от 28.09.2025г., за незаконосъобразно и отмени същото, да осъди ответника да плати сумата 2213,89 евро (4330 лева), представляваща обезщетение за вреди от незаконно уволнение за периода 29.09.2025г.- 04.12.2025г.; да осъди ответника сумата 2617,06 евро, представляваща трудово възнаграждение за периода м. август 2025г.- м. септември 2025г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Същият сочи, че дисциплинарното производство е проведено законосъобразно.

В отговора на искова молба се релевират възражения, че на ищцата е даден разумен срок да даде обяснения, като същата е дала такива в по- кратък срок от определения. Навежда се възражение, че на ищцата е връчена декларация за наличие на обстоятелства, обуславящи наличие на предварителна закрила. Развиват се съображения, че поведението нa ищцата представлява нарушение на трудовата дисциплина.

В обобщение, ответникът счита, че предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

С определение от 20.03.2026г. е допуснато изменение на предявения иск за обезщетение за оставане без работа относно размера на същия като искът се счита предявен за сумата 2628,93 евро.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От събраните писмени доказателства се установяв, че между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 25.04.2024г., по силата на което ищцата е заемала длъжността “Крупие”. Съгласно представената длъжностна характеристика за длъжността “Крупие” (презентатор на онлайн игри), основните задължения за длъжността са: представя и води игри на живо, осигурявайки безпроблемно и приятно изживяване на играчите; общува с играчите чрез чат на живо; познава отлично правилата и разпоредбите на игрите; сътрудничи с членовете на екипа, за да подобри изживяването на играчите; не се смущава да работи пред камера; поддържа професионално 2 и позитивно отношение; овладява оплаквания на играчи, когато е необходимо; наблюдава поведението на играчите и докладва за съмнително поведение; докладва за технически проблеми на съответния отдел; участва в обучения и екипни срещи; предоставя обратна връзка за подобряване представянето на игрите; популяризира нови игри и функции на играчите; поддържа чисто и организирано работното място; съдейства за специални събития и промоции; следва фирмените политики и процедури; спазва стандартите за външен вид на компанията; следи тенденциите и развитието в индустрията.

По делото е представено допълнително споразумение от 12.02.2025г. към трудов договор от 26.04.2024г., в което е посочено, че трудовият договор се изменя по отношение на заеманата длъжност- на “Специалист, обучение и развитие”. Споразумението не е подписано от страните.

На 26.09.2025г. на ищцата е връчена покана в срок от един календарен ден от връчване на поканата да даде обяснения за описани в поканата нарушения на трудовата дисциплина.

На същата дата, 26.09.2025г., ищцата е представила обяснения, в които е посочила, че е спала по време на нощните смени и е напускала помещението контрол рум, през което време гледала филми в стаята за почивка.

В декларация от 28.09.2025г. ищцата е посочила, че не е трудоустроена и не страда от заболяване, посочено в Наредба № 5/ 1987г.

Със заповед за налагане на дисциплинарно наказание от 28.09.2025г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение” за нарушение на чл. 190, т. 3 КТ, чл. 190, т.

7 КТ вр. чл. 187, т. 1 КТ и чл. 187, т. 3 КТ, за това, че работникът напуснал по време установеното работно време на работното място (контрол рум) без основание за продължителен период от време, оставяйки оборудването и персонала без надзор, съответно: на 02.08.2025г. за 8 часа, на 14.08.2025г.- за 11 часа, на 16.08.2025г.- 5 часа, на 28.08.2025г.- 5 часа, на 30.08.2025г.- 7 часа, на 31.08.2025г.- 5 часа; многократно спане по време на работното време през нощните смени, както следва: на 02.08.2025г. работникът е спал за период от 3 часа в стаята за почивка, на 14.08.2025г.- 5 часа, на 28.08.2025г.- 5 часа, на 30.08.2025г.- 4 часа; на 02.08.2025г., на 14.08.2025г., на 16.08.2025г. и на 28.06.2025г. работникът се явил на работа без да носи задължителната служебна униформа.

От заключението на съдебно- икономическата експертиза (СИЕ) се установява, че последният пълен отработен месец от ищцата е м. март 2025г. Размерът на брутното трудово възнаграждение за посочения месец е в размер на 1440,31 евро (2 817 лева). Брутното трудово възнаграждение, формирано от елементи с постоянен характер, е в размер на сумата 1317,79 евро (2 577,38 лева).

Брутното трудово възнаграждение на ищцата за м. август 2025г. е в размер на сумата 2495,87 лева, а за м. септември 2025г.- 2440,60 лева. Трудовото възнаграждение за посочените месеци не са платени на ищцата.

От показанията на св. Ч. се установява, че същата е работила при ответника, като първоначално заемала длъжността

“Крупие”. Първоначално свидетелката заемала

3 длъжността „крупие“, като в последствие длъжността била променена на „специалист обучение и развитие“. Същата сочи, че трудовите функции за длъжността “Крупие” включват задължение да раздава съответната игра на маса, а тази за длъжността “специалист обучение и развитие”- задължение да изготвя график, да води тренинг, да контролира процеса на работа, да води интервюта, „HR“ (ЧР) функции. Свидетелката уточнява, че не е връчена длъжностна характеристика за длъжността “специалист обучение и развитие”.

Същата разяснява, че работното време било организирано на дванадесетчасови смени, дневни и нощни, без регламентирана почивка. Сочи, че трудовият договор на ищцата е прекратено в срока на подадено от същата предизвестие, един- два дни преди изтичането му.

Свидетелката сочи, че работното място за длъжността “специалист обучение и развитие” е помещение, наречено „control room“ (контролна стая). Мястото на работа на крупиетата не е в това помещение.

От показанията на св. Л. се установява, че същият е работил при ответника, като е заемала длъжността „крупие“. Същият сочи, че по времето, през което работил при ответника ищцата заемала длъжността “Мениджър”. Трудовите задължения на същата включват задължение да отговаря за това как като цяло протича работния процес на крупиетата, да води обучения на нови кадри, да изготвя график. Свидетелят разяснява, че работното време за длъжността “крупие” е организирано на смени, като в рамките на работната смяна се редували период от тридесет минути, в който служителят има задължение да работи и почивка в размер на тридесет минути. Същият сочи, че не е виждал ищцата да спи в стаята за почивка. „Control room” е стаята, в която работят мениджърите. Свидетелят разяснява, че работното време за длъжността “мениджър” е организирано на дванадесетчасови смени, като мениджърът има постоянно задължение да наблюдава процесът на работа.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които (според уволненото лице) опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване (така решение № 23 от 02.02.2016г. по гр. дело № 4553/ 2015г. на ВКС, 4 г.о.; решение № 26 от 13.03.2019г. по гр. дело № 234/ 2018г. на ВКС).

По общите факти:

Не се спори по делото, че между страните е възникнало трудово правоотношение, въз основа на трудов договор 25.04.2024г. Със заповед заповед от 28.09.2025г. трудовият договор между страните е прекратен, поради налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение”.

4

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през посочения от нея период, както и прекратяването на същото по силата на заповедта, която оспорва, и от посочения в исковата молба момент.

В тежест на ответника- работодател, по този иск е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че в обективната действителност са се осъществили всички законоустановени предпоставки за възникване на субективното му потестативно право едностранно да преустанови трудовоправната връзка с конкретен работник или служител, които при процесното уволнително основание са следните: 1. да е проведено законосъобразно дисциплинарно производство;2. заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е издадена от компетентен орган на работодателска власт; 3. ищцата да е извършила вмененити дисциплинарни нарушениянеуплътняване на работното време и неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила.