Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 991 от 03.09.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 284/2021
Вид
Решение № 991
Подписан
03.09.2021
В сила
03.09.2021
Състав
Иванка Ангелова, Златина Рубиева, Красимир Машев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 991 гр. София , 03.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000500284 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260680 от 21.10.2020., постановено по гр. д. № 8284/2018 г. СГС, І ГО, 6 състав е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати, на основание чл.

432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на И. М. С. сумата от 64 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от причинените й телесни увреждания и сумата от 5 687, 78 лв. - имуществени вреди за лечение на получените травми, които вреди са в причинноследствена връзка с ПТП, осъществено на 18.09.2017г. в гр. Варна, виновно причинено от водача на л.а. „Опел Астра“, с ДК № ***, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, полица № 02117001412655, валидна до 14.05.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.02.2018г. до окончателното издължаване, като е отхвърлил на осн. чл.51, ал. 2 от ЗЗД предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 64 000 лв. до пълния претендиран размер от 80 000 лв. и иска за имуществени вреди за разликата над 5 687, 78 лв. до пълния размер от 7 112, 22 лв., поради приет принос от 20%. С решението СГС, І ГО, 6 състав е отхвърлил като неоснователен предявения иск за заплащане на законна лихва върху главниците за неимуществени и имуществени вреди, считано от 18.09.2017г. до 06.02.2018г. С решението СГС, І ГО, 6 състав е осъдил И. М.

1

С. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ЗД „Бул Инс“ АД разноски по компенсация в размер на 679, 87 лв. С решението СГС, І ГО, 6 състав е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати, на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв., на адв. С. Б. С. адвокатско възнаграждение в размер на 2 892, 49 лв. С решението СГС, І ГО, 6 състав е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати, на основание чл.

78, ал. 6 от ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 2 787, 59 лв.

Постановеното от СГС, І ГО, 6 състав решение е обжалвано от ответното застрахователно дружество в частта, в която искът за обезщетение на неимуществени вреди е уважен над сумата от 20 000 лв. до присъдените 64 000 лв., ведно със законната лихва. Твърди се, че в представената медицинска документация има наличие на данни за счупване на тялото на 9ти гръден прешлен (Тн9), но няма такива за засягане на гръбначния мозък.

Посочва се, че по делото липсват данни и за протичането на възстановителния период, като единствено са представени протокол на лекарска консултативна комисия от 14.03.2018г. /погрешно цитирана 2017г./ и решение на ТЕЛК, с което на ищцата е определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от три години. Сочи се също, че по делото липсват данни за получени от ищцата припадъци със загуба на съзнание, описани при преглед от психиатър. Възразява се, че определеният от първоинстанционния съд процент на съпричиняване от страна на пострадалата е занижен и не съответства на действителния й принос за настъпване на вредоносния резултат. Твърди се, че ищцата е можела да избегне удара с автомобила, но се е движила по пътното платно за движение на превозните средства, вместо да използва тротоара. Посочва се, че водачът на автомобила е имал ограничено време за реакция, тъй като разстоянието, което е изминал от момента, в който е имал видимост към пешеходката до мястото на удара, е било по-малко от двадесет метра. Релевира се твърдение, че водачът е длъжен да спазва правилата за движение по пътищата, но също така очаква те да бъдат спазвани и от останалите участници на движението, като водачът не би могъл да очаква, че при появата на автомобил, пешеходецът би продължил да се движи върху пътното платно. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на първата инстанция в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над сумата от 20 000 лв. до присъдените 64 000 лв., ведно със законната лихва. Предявява се претенция за присъждане на направени разноски и адвокатско възнаграждение и в двете съдебни инстанции.

В срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК насрещната страна И. М. С., чрез процесуалния си представител, е подала отговор, с който заявява, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

2

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът, представляван от пълномощника си, поддържа подадената от него въззивна жалба и моли съда да я уважи и присъди направените от страната разноски.

Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По правната квалификация: Въззивният съд приема, че предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл.

45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на 80 000 лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди и в размер от 7 112, 22 лв. за претърпените от ищцата имуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.09.2017г., ведно със законната лихва върху сумите до окончателното им изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, СГС, І ГО, 6 състав е уважил частично предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е определил за справедливо в случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата в размер на 80 000 лв., а това за имуществени вреди в пълния размер от 7 112,22 лв. Съдът е редуцирал така определените размери с приетия размер на съпричиняване от страна на пострадалата – 20%, вследствие на което е присъдил обезщетение в размер от 64 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди и в размер от 5 687,78 лв. – обезщетение за претърпените имуществени вреди.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която предявеният иск за обезщетение на претърпените от ищцата вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е уважен до размер на сумата от 20 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.02.2018г. до окончателното й изплащане и до сумата в размер от 5 687,78 лв., ведно със законната лихва върху сумата, то основанието на предявените искове е установено със сила на присъдено нещо. С оглед на това 3 въззивният съд не дължи произнасяне по наличието на предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество.

Във връзка с доводите във въззивната жалба на ответника, които се свеждат до допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и приетия процент на съпричиняване от страна на пострадалата, въззивният състав приема следното:

От приетата и неоспорена пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ се установява, че вследствие на претърпяното произшествие И. М. С. е получила гръбначна травма, състояща се от многофрагментно счупване на Тн9 /девети гръден/ прешлен, с умерена дорзална /към гръбначно-мозъчния канал/ дислокация на фрагменти от компютърната томография и без нараняване на подлежащия гръбначен мозък и травма на опорно-двигателния апарат, състояща се от контузия с палпаторна болезненост в лява тазобедрена област, без рентгенови данни за счупване на костни структури и контузия с палпаторна болезненост в областта на таза, без рентгенови данни за счупване на костни структури.

Според становището на доктора, многофрагментното счупване на девети гръден прешлен е довело до трайно затруднение на движението на снагата за период по-дълъг от тридесет дни, а контузията с палпаторна болезненост в лява тазобедрена област и таза – до болки и страдания. Ищцата е получила спешна медицинска помощ в МБАЛ „Св. Анна“, гр. Варна. На 23.09.2017г. е извършена оперативна интервенция – педукулна фиксация на Тн7 – Тн8 Тн10-Тн11. Изписана е била от болничното заведение на 29.09.2017г.

Гръбначната стабилизация е била отстранена през пролетта на 2019г. При операцията след премахване на имплантите е била направена вертебропластика /поставяне на цимент в зоната на счупения прешлен/ по препоръка на лекуващия екип. Докторът описва, че по време на извършения от вещото лице личен преглед ищцата се е оплакала, че изпитва болки при влажно и студено време през периода, в който били поставени имплантите, за които приемала обезболяващи. Съобщила е, че след отстраняването им чувствала тежест в зоната на счупване при по-продължително седене. Вещото лице сочи, че гръбначната травма – счупване на девети гръден прешлен, е протекла без увреждане на подлежащия гръбначен мозък, без отпадна неврологична симптоматика. Поради това пострадалата не е имала нужда от чужда помощ – използване на помощни средства /инвалидна количка, патерици, бастун/. Ищцата е използвала проходилка за придвижване около месец след изписване от болницата, тъй като се страхувала да не падне.

Докторът констатира, че пострадалата е в добро общо състояние, неврологичният й статус е в граници на нормата; счупеният прешлен е зараснал; движенията в гръдния отдел на гръбначния стълб са без функционален дефицит; налице е леко напрежение при екстензия /навеждане назад/ в областта на травмата. Експертът приема, че не са налице противопоказания за провеждане на рехабилитационни процедури.

4 динамичен контрол и стабилизация на гръбначния стълб. Докторът излага, че този вид травма причинява разкъсване и кръвонасядане в мускулатурата.

Оперативното лечение също наранява тези структури. Получените фиброзни изменения в процеса на зарастване са в основата на промяната на функциите на мускулатурата в гръдния отдел. Променената биомеханика води до настъпване на по-бърза умора, с изява на тежест и болка при попродължително седене и правостоене. Оплакванията се облекчават чрез упражнения, които подобряват тонуса на мускулатурата.

Настоящият състав изцяло кредитира фактическите изводи на вещото лице, обективирани в приетата СМЕ, тъй като експертът е отговорил пълно и обективно на поставените въпроси.

От събраните пред първата инстанция показания на свидетеля Славов, (живеещ на семейни начала с ищцата) се установява, че когато отишъл в болничното заведение, видял ищцата да влиза за рентгенова снимка, докато чакали пред ортопедията последната припаднала, след като се свестила влязла за снимка, след което припаднала отново. Докторът бил на мнение, че става въпрос за счупване на гръбначен прешлен и й изписал домашно лечение и й дал рецепта, за да си купи корсет. Свидетелят закарал ищцата вкъщи и излязъл да търси корсет. През това време бащата на пострадалата я посетил и се обадил на свидетеля, тъй като състоянието й се влошило – вдигнала температура и припадала. Линейка откарала ищцата в Окръжната болница в гр. Варна. След хоспитализацията била направена отново рентгенова снимка, като ищцата била поставена в шокова зала. След няколко часа последната била приета по спешност в МБАЛ „Св. Анна“, гр. Варна, където отново било констатирано счупване на прешлен. Била проведена операция след 6 дена, като ищцата била напълно обездвижена за този период. Не можела сама да се справи с нищо, като разчитала изцяло на чужда помощ. Поради състоянието на ищцата майка й напуснала работа, за да може да се грижи за нея. По време на операцията й били поставени импланти. Докторите им казали, че имат късмет, тъй като при подобно падане се отчупват костици от прешлена, които ако попаднат в гръбначния мозък могат да доведат до инвалидност. Няколко дена след операцията ищцата била в тежко състояние, тъй като хемоглобинът й бил нисък и кръвотечението от операцията не спирало. Наложило се близките й да даряват кръв. На пострадалата и били прелени около 4 банки кръвна плазма и кръв. След 2 или 3 дена състоянието й се подобрило.