Решение № 2737 от 17.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2737 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330106385 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.

59 ЗЗД от И. комерс ООД ЕИК 825307513 срещу Глопакс ЕООД ЕИК 125509999, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6374 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, въз основа на ползване от ответното дружество на част от склад на ищцовото дружество находящ се в *** за периода от 15.01.2022 год. до 17.08.2022 год.

/посочената цена на иска е в съответствие с допуснатото изменение на иска на основание чл. 214 от ГПК с Протоколно определение от 12.12.2023 год./

В исковата молба се излагат твърдения, че представляващите на двете дружества били в добри отношения, поради което и финансови затруднения на ответника, ищецът по искане на ответника му позволил да ползва негов склад, находящ се в *** за съхранение на вещи. От управителя на ищеца било поискано от ответника да заплаща наем за ползването на помещението, но не се стигнало до определяне на цена. На 15.01.2022 год. ответникът прехвърлил по-голямата част от вещите си в склада, след което продължил да го ползва.

Пред април месец 2022 год. наличието на вещите било констатирано при проверка на НАП Пазарджик. На 18.08.2022 год. *** извършил опис на движимите вещи в склада, като назначил за пазач ищеца.

Предвид гореизложеното се иска от съда да уважи исковата претенция.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът след преценка доводите на страните и анализ на събраните по делото писмени доказателства прие за установено от фактическа и правна 1 страна следното:

Видно от материалите по ***, цитираното дело е образувано срещу ответното дружество Глопакс ЕООД. На 18.08.2022 год. *** извършил опис на движимо имущество, собственост на ответника Глопакс ЕООД, длъжник по изп.дело, намиращо се в недвижим имот – производствена база /склад/, в ***, с идентификатор ***, намираща се в поземлен имот *** по КККР на ***, собственост на ответното дружество И. Комерс ООД, за което съставил и нарочен протокол /л.403-405/. С цитирания протокол за пазач на вещите бил назначен Г. С. И. – у. на ищцовото дружество.

Така описаната фактическа обстановка не се оспорва от страните – не се спори, че вещите, предмет на извършения опис са се намирали в имота на ищеца, както и че управителя на ищцовото дружество е назначен за пазач на тези вещи, спорно между страните е кога вещите са разположени там, на какво основание и заплащано ли е възнаграждение на ответника за съхранението им.

За установяване на спорните обстоятелства по делото са разпитани свидетелите В. В. и И. Р., изслушан е у. на ответното дружество, приобщени са преписка от НАП Пловдив, за извършена проверка, препис на *** год. на ***, допуснати са съдебно техническа и съдебно графична експертизи.

От показанията на свидетеля В. В. се установява, че е водил преговори с управителя на ищцовото дружества за наемане на помещение в базата му в ***, като при посещението му на базата през м. януари 2022 год. е установил, че в помещението имало вече оставени машини и стоки, поради което не се е стигнало до възникване на облигаторни отношения между него и ищцовото дружество.. От показанията на другия свидетел – И. Р., се установява, че през м.януари-февруари на 2022 год. е помагал на управителите на ищцовото и ответното дружество при разтоварването на машина от микробус в помещение в складовата база на ответното дружество, в което е имало оставени и други вещи. Съдът кредитира така дадените показания, тъй като същите са взаимно допълващи се и си кореспондират, а и се потвърждават и от дадените обяснения от управителя на ответното дружество по реда на чл.

177 ГПК, в които същия заявява, че някъде в периода февруари – април е оставил вещи на дружеството на съхранение в складовата база на ответника.

Съдът дава вяра на така изслушаните обяснения, тъй като същите 2 свидетелстват за неизгодни за ответното дружество факти, доколкото протИ.речат на защитната позиция на ответната страна, че вещите, предмет на описа на *** са оставени на съхранение у ответното дружество по силата на договор от 06.06.2022 год. сключен между страните.

Досежно твърденията за сключен между законните представители на двете дружества договор за съхранение на вещи в складовата база на ответника, такъв е представен в заверен препис, като част от материали по проверка за установяване на факти и обстоятелства № *** на НАП Пловдив.

/л.134-130 от преписката/. Неговото авторство е оспорено от страна на ответника, като е допусната и изслушана съдебно почеркова експертиза, която съдът кредитира и видно от заключението на която подписът , положен на „влогоприемател“ в представеното копие на договор за съхранение на стока от 06.06.2022 год. е копие на подпис, който не е изпълнен от Г. С. И.. Предвид така проведеното успешно оспорване автентичността на документа, съдът намира същият за неистински, поради което и не следва да бъде кредитиран от съда.

Не се събраха по делото и доказателства, подкрепящи възражението на ответната страна, че за съхранението на вещите, ищецът е получил възнаграждение в размер на 100 лева. Доказателства в тази насока се съдържат единствено в изключения от доказателствения материал Договор за съхранение на стока от 06.06.2022 год.

Предвид всичко изложено съдът счита, че безспорно се доказа по делото, че вещи на ответното дружество са били оставени в складовата база на ищеца, като за ползването на помещението на ищцовата страна не е заплащано възнаграждение от страна на ответника. Не са наведени твърдения, а и доказателства, от коя да е от страните, за уговорка между тях помещението да се ползва от ответника безвъзмездно.

Досежно претендирания период, за който се търси обезщетение, съдът намира същия за доказан. От показанията и на двамата свидетели може да се направи обоснован извод, че през м. януари, и твърдяната дата 15.01.2022 год., вещи, собственост на ответника са се намирали в складовата база на ответника. Относно крайния период на исковата претенция, то се установи, че към дата 18.08.2022 год., когато от *** е извършен опис в имота на ищеца в *** там са се намирали вещи на ищеца.

3

След като от събрания и кредитиран от съда доказателствен материал се установи, че ответното дружество е оставило вещи в имота на ищеца и така е попречило той да се ползва от друго лице, като не е заплащало възнаграждение на ищеца за това, то съдът намира, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен. /в този смисъл Решение № 409 от 20.06.2012 г. по гр. д. № 1411/2010 г. на ВКС/.

Относно размерът на исковата претенция, върховната съдебна инстанция безпротИ.речИ. приема, че размерът на паричното обезщетение по чл. 59 ЗЗД от лице, неоснователно ползващо чужд имот е определяем на база средномесечния пазарен наем на имоти със същото местоположение, вид, функционална характеристика, установен с помощта на вещо лице. /така Решение № 251 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 366/2009 г. на ВКС/. В тази връзка по делото е допусната съдебно техническа експертиза, заключението по която сочи, че среднопазарния наем на ползваното помещение за претендирания период 15.01.2022 год.18.08.2022 год. е 6374 лева. Съдът кредитира заключението като изготвено от вещо лице в чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява. Стойността посочена от вещото лице е и сумата претендирана от ищцовото дружество, поради което предявената искова претенция следва да бъде уважена в пълния й размер.

По разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда право на разноски в полза на ищеца. Същият е направил такива в общ размер от 1704.96 лева, от които 254.96 за държавна такса, 450 лева – депозит за вещи лица и 1000 лева – адвокатско възнаграждение. Не следва да се присъждат претендираните от ищеца такси за извършените банкови преводи, тъй като така този начин на плащане на разноски, който не е единствения възможен, е изцяло избран от ищеца. При разплащане с банкова карта, не се събират такси или събраните такива са значително по-ниски.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 59 от ЗЗД, Глопакс ЕООД ЕИК 125509999 да заплати на И. комерс ООД ЕИК 825307513 сумата от 6374 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването без 4 основание на част от складова база, собственост на ищцовото дружество, с идентификатор ***, намираща се в поземлен имот *** по КККР на ***, за периода от 15.01.2022 год. до 17.08.2022 год.

ОСЪЖДА, Глопакс ЕООД ЕИК 125509999 да заплати на И. комерс ООД ЕИК 825307513 сумата от 1704.96 лева, сторени разноски в настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5