Определение № 2225 от 13.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2225 гр. Варна, 13.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20253100500931 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по подадено от „Интернешънъл Фърничър Салюшънс“ ООД, с ЕИК 175425076, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

Ген Колев № 92, ет. 1, чрез процесуален представител, възражение с вх. № 21055/07.03.2025 год. по рег. на РС-Варна по чл. 423 ГПК срещу Заповед за изпълнение № 2812/30.05.2024 год., издадена по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 6409/2024 год. по описа на Варненския районен съд.

Във възражението се навежда, че към момента на връчването на заповедта за изпълнение по ч. гр. дело № 6409/2024 год. по описа на РС-Варна управителите на дружеството – петитор Рори Джон Галагър и Питър Джон Галагър са били с обичайно местопребиваване във Великобритания и заповедта не е била връчена лично на управител на дружеството, поради което според молителя е налице основанието по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК. Предвид обстоятелството, че управителите на дружеството били с обичайно местопребиваване в чужбина, дружеството – длъжник не е могло да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства – основание (според молителя) по чл. 423, ал. 1, т. 3 ГПК и по тази причина не е могло да подаде възражението си против заповедта за изпълнение поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могло да преодолее и счита, че е налице хипотезата и на чл. 423, ал. 1, т. 4 ГПК.

Наведени са и доводи, че дружеството не развивало дейност, което обстоятелство било „ноторно известно от ТР“, а и собствениците на капитала на дружеството също не са имали за цел да осъществяват търговска дейност, при което и обичайните и очаквани правоотношения за дружеството били само с административни органи и дружества, които предоставят комунални услуги по повод притежавани от дружеството недвижими имоти – напр. за дължими местни данъци и такси; електроснабдяване, В и К услуги и др.

1 подобни. Поради това и било нормално представляващите дружеството лица да не очакват на адреса на управление каквато и да било кореспонденция.

Твърди се също, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно. Изводът на заповедния съд, че дружеството – длъжник е редовно уведомено на основание чл. 50, ал. 4 ГПК е незаконосъобразен, тъй като липсвали данни връчителят да е изпълнил процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК – да залепи уведомлението на вратата на офис, находящ се на етаж 1, като не е ясно на коя врата е било залепено уведомлението. Оспорва и да е било залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. На следващо място връчителят не е изпълнил задължението си при оформянето на съобщението да посочи какви усИ. е положил за да събере сведения дали канцеларията на юридическото лице (търговското дружество – молител) се помещава на адреса, както и източникът на тези данни. Поради това счита, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Наведени са и възражения и доводи, че дружеството не дължи сумата по издадената заповед за изпълнение.

За издадената заповед за изпълнение дружеството узнало на 05.03.2025 год. след справка в АгВп, при която установило, че върху собствен на дружеството недвижим имот била наложена възбрана по изп. дело № 2258/2024 год. по описа на ЧСИ Л. Станев с рег. № 895 с район на действие района на ОС-Варна, образувано по издаден въз основа на заповедта за изпълнение № 2812/30.05.2024 год. по ч. гр. дело № 6409/2024 год. по описа на РС-Варна изпълнителен лист.

Отправеното искане е да бъде прието възражението, както и да се спре, на основание чл. 423, ал. 3 ГПК, изпълнението на заповедта, като законна последица от приемане на възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК.

В писмен отговор насрещната страна – кредитор по заповедта за изпълнение – К. Ж. К. от гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва подаденото възражение. Счита, че е недопустимо, като подадено след едномесечния преклузивен срок по чл. 423, ал. 1 ГПК, евентуално – неоснователно. Навежда, че връчването на заповедта за изпълнение е извършено надлежно. Оспорва и направените във възражението на длъжника искания за събиране на доказателства, а в случай, че бъдат уважени – отправя искане за допускане до разпит на равен брой свидетели за опровергаване на показанията на свидетелите на молителя.

Съдът, като съобрази подаденото възражение и събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

РС-Варна е бил сезиран от К. Ж. К. от гр. Варна със заявление за снабдяване със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу „Интернешънъл Фърничър Салюшънс“ ООД, с ЕИК 175425076, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Ген Колев № 92, ет. 1, представлявано от управителя на дружеството Питър Джон Галагър, за сумата, посочена в заявлението – 6385, 80 лева. Заявлението е удовлетворено, като е издадена Заповед № 2812/30.05.2024 год. по ч. гр. дело № 6409/2024 год. по описа на 2

РС-Варна за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Видно е, че както в заявлението, така и в цитираната заповед, за адрес на длъжника е посочен: гр. Варна, ул. Генерал Колев № 92, ет. 1, който адрес е вписан в Търговския регистър като седалище и адрес на управление на молителя. Същият адрес е посочен и във възражението, въз основа на което е образувано настоящото производство.

На същия адрес, в съответствие с чл. 413, ал. 3 ГПК, РС-Варна е изпратил за връчване препис от издадената Заповед № 2812/30.05.2024 год. по ч. гр. дело № 6409/2024 год. по описа на РС-Варна за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – л. 19 от ч. гр. дело № 6409/2024 год. на РСВарна.

Видно от отбелязването, извършено от длъжностното лице по призоваването в съобщението за връчване, на адреса няма обозначение на фирма, няма офис, нито упълномощено лице, което да получи съобщението; на адреса се помещава Център за професионално обучение „Богоя“, който няма касателство с търсената фирма. Посочено е, че на 06.06.2024 год. е залепено уведомление. С идентично съдържание е и разписката за залепеното уведомление, като в нея е посочено и че уведомлението е залепено на входната врата на офиса, а приложеният на гърба на разписката (втори) екземпляр на уведомлението съдържа всички реквизити на уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК, предвидени в нормата на чл. 47, ал. 2 ГПК.

След изтичането на срока по чл. 47, ал. 2 ГПК, РС-Варна е извършил служебно справка в ТРРЮЛНЦ (л. 20 от ч. гр. дело 6409/2024 год. по описа на РС-Варна), от която е видно, че адресът на управление на дружеството – длъжник по заповедта за изпълнение е същият.

Съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК, (приложима в случая, тъй като длъжникът е търговско дружество), мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Според чл. 50, ал. 2 ГПК ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Според чл. 50, ал. 3 ГПК връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме, като при удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. Съгласно чл. 50, ал. 4 ГПК когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Второ уведомление не се залепва.

В случая е установено, че на посочения в ТРРЮЛНЦ адрес на управление на дружеството няма обозначение на фирма, няма и офис на търговското дружество, нито упълномощено лице, което да получи съобщението, а на адреса се помещава Център за професионално обучение „Богоя“. Според твърденията, наведени във възражението по чл. 423 ГПК управителят на дружеството Питър Джон Галагър (управителят, съгласно вписването в ТРРЮЛНЦ, е един – Питър Джон Галагър, а не са двамата 3 съдружници) живее във Великобритания и дружеството не осъществява търговска дейност, нито целта на създаването му била да развива такава. При това положение следва да се приеме, че в случая дори и не е било нужно да се залепва уведомление, а да се приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, тъй като залепването на уведомление, съобразно изискването на чл. 50, ал. 4 ГПК , се прилага в случаите, в които на адреса има офис на призовавания търговец или друго ЮЛ, но връчителят няма достъп до него или не може да намери лице, което да поеме задължението да предаде съдебните книжа на адресата.

В конкретния случай от анализа на доказателствата, включително и наведените във възражението по чл. 423 ГПК твърдения, се налага извода, че дружеството молител няма офис на регистрирания в ТРРЮЛНЦ адрес на седалище и управление, нито подобно обстоятелство се т в ъ р д и във възражението, напротив – твърди се, че управляващите дружеството „не очакват на адреса на управление, каквато и да била кореспонденция“.

Независимо от горното, съобразно установеното по делото, е било залепено и уведомление на входната врата на офиса, в който офис обаче се помещава друг правен субект – Център за професионално обучение „Богоя“, за който не е установено да има връзка с дружеството – молител. С изтичането на срока по чл. 47, ал. 5 ГПК (изтекъл на 20.06.2024 год.) съобщението и книжата – в случая издадената против дружеството – молител заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 6409/2024 год. по описа на РСВарна се считат за връчени.

Наведените във възражението доводи за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, тъй като липсвали данни връчителят да е изпълнил процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК – да залепи уведомлението на вратата на офис, находящ се на етаж 1, като не било ясно на коя врата е било залепено уведомлението, са неоснователни. Видно е от извършеното отбелязване, че уведомлението е било залепено именно на „входната врата“ на офиса, заявен в ТРРЮЛНЦ като адрес на управление на дружеството-длъжник.

Оспорването, че не било залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК е бланкетно и голословно без никакви конкретно наведени твърдения и не опровергава удостоверителното изявление на връчителя (длъжностното лице по призоваването), че такова е било залепено на посочената дата (06.06.2024 год.) със съдържанието, посочено в него.

Наведените във възражението доводи, че в случая била налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, според която длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не е била връчена лично на длъжника и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на РБългария, съдът намира за неоснователни. Двете предпоставки на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК трябва да са кумулативно проявени.

Цитираната норма има предвид лице, т. е., правен субект. В случая длъжникът е търговско дружество, а за търговските дружества и другите юридически лица ГПК предвижда особени правила за връчване (чл. 50, ал. 1-4 ГПК), различни от правилата за връчване на физическите лица. В ГПК няма легално 4 определение на понятието „обичайно местопребиваване“. Легалната дефиниция в чл. 48, ал. 7 от КМЧП се отнася само за физическите лица.

„Местоживеенето“ на търговските дружества е определено в чл. 63 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 год., в сила от 26.02.2015 год. Съгласно чл. 63 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 год. търговско дружество или друго юридическо лице имат местоживеене в мястото където се намира тяхното: а) седалище по устав; б) централно управление или в) основно място на стопанска дейност. В случая „местоживеенето“ на търговското дружество е това по б. „а“ от цитирания текст на Реглмент /ЕС/ 1215/2012 год., т. е., гр. Варна. Както вече се посочи, нормата на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК има предвид лице, т. е., правен субект и е в тясна връзка с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК, а последната изключва международната компетентност на българския съд в заповедното производство но очевидно настоящият случай не е такъв.