Решение № 2777 от 13.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2777 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20231110143569 по описа за 2023 година

Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и насрещен осъдителен иск с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 21.07.2023г. сключил с ответника Договор за потребителски кредит №1275156, по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) за отпускане на заем в размер на 450 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 10,22% и ГПР от 49,03 %, като следвало да върне на ответната страна сума в общ размер от 495,99 лв., включваща главница в размер на 450 лв. и договорна лихва в размер на 45,99 лв.

Плащанията следвало да се направят на 5 вноски по изготвен погасителен план в периода 20.08.2023г. - 18.12.2023г. Отбелязва, че в чл. 5 от договора било уговорено кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Мултитюд Банк /Малта/ в полза на ответника, като твърди, че без осигуряване на поръчителство нямало как да бъде сключен договор за кредит с ответното дружество, за което дължал такса в размер на 243 лв. Ищецът поддържа, че не е погасил задълженията по договора.

Счита, че договорът за заем е нищожен, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК.

Поддържа, че подписването на договора за гаранция на практика се явява част от сключването на договора за кредит, поради което същите следва да бъдат разглеждани като едно цяло. Сочи, че обвързаността между двата договора, отнемаща правото на избор на потребителя, както и високият размер на възнаграждението за поръчителство се намират в противоречие с принципите за добросъвестност, справедливост и еквивалентност на насрещните престации. Твърди, че щом поръчителството е задължително условие за получаване на кредита, то компонентът „вноска гарант“ представлява общ разход по смисъла на дадената в §1, т.1 от ДР от ЗПК легална 1 дефиниця и като такъв следва да бъде отчетен при формиране на ГПР. Счита, че при включването му в ГПР последният би надвишил допустимия от закона максимум.

Излага съображения относно нищожността на договора за поръчителство. Поддържа, че сключването на такъв договор от длъжника и трето лице-поръчител е лишено от правно основание, а уговорката, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и прави кредитното правоотношение неравноправно по смисъла на чл.143, т.1 ЗПК. Сочи, че задължението на кредитора да извърши предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, като поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение прехвърля риска от неизпълнение на това задължение върху длъжника. Твърди, че доколкото т.нар. „бързи кредити“ предполагат спешна нужда от финасови средства, поставянето на изискване за осигуряване на обезпечение превръща сключването на договора за поръчителство в задължително условие за получаване на кредита. Счита, че поставянето на подобно условие, както и уговарянето на възнаграждение на поръчителя в по-висок размер от този на отпуснатата в заем сума говори за недобросъвестност на кредитополучателя и води до неравноправност в отношенията между страните. Посочва, че двата договора- за кредит и за гаранция, са не само свързани, но и възнаграждението по единия /за предоставената гаранция/ е предвидено да се заплаща с вноските по другия /кредита/.

Поддържа, че този извод не се опровергава от обстоятелството, че по всеки от договорите има изготвени отделни погасителни планове, тъй като вноските по тях се дължат на едни и същи падежни дати и от едно и също лице- кредитополучателя.

Твърди, че дори и да се приеме, че договорът за поръчителство е самостоятелен, съответно действителен на собствено основание, то нищожността на кредитната сделка води до невъзможност същия да породи правни последици, тъй като липсва дълг, който да бъде обезпечен. Въз основа на всичко изложено счита, че целият договор за кредит е недействиетелен на основание чл.22 ЗПК, поради което отправя искане за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на иска. Ответникът поддържа, че поръчителството от Мултитюд Банк /Малта/ не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Счита исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция за недопустими, тъй като са насочени срещу ненадлежна страна. Твърди, че Мултитюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт и е вписана под №178 в нарочния регистър на БНБ. Поддържа, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което дружуеството не е страна. Поддържа, че ищецът сам е избрал Мултитюд Банк като поръчител в електронния формуляр и след като бил информиран за дължимите такси подал заявление за кредит. Сочи, че същият получил преддоговорната информация по имейл, както и документи от Мултитюд Банк, вкл. договор за гаранция, като чрез SMS потвърдил желанието си да сключи договора. Поддържа, че ищецът не е бил въведен в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. Излага съображения, че разходът за обезпечение не се включва в ГПР по кредита, тъй като касае услуга с незадължителен характер, предоставена от трето лице. Поддържа, че посоченият в договора ГПР е в съответствие с чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че потребителят е имал достатъчно време да избере обезпечение, както и право да се откаже от договора. Отправя искане към съда за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

2

Ответникът е предявил и насрещен иск, който е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство. С него „Фератум България“ ЕООД претендира осъждането на Е. П. К. за сумата от 495,99 лева, представляваща неизплатена главница и лихва по Договор за потребителски кредит № 1275156/21.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.02.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.

В насрещната искова молба дружеството твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1275156 от 21.07.2023г. Поддържа, че ищецът е към момента на предявяване на иска не е заплатил нито една вноска. Поради сериозно неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя и на основание чл.6 от договора във вр. с чл.13, ал.1 от ОУ счита всички вземания по кредита за предсрочно изискуеми, поради което отправя покана към длъжника за изпълнение на поетите от него задължения.

Макар и да не са разменени книжата по НИМ, по делото ответникът по насрещния иск Е. П. К. е депозирал отговор, с който оспорва основателността на предявения иск.

Поддържа, че процесният договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК, с оглед на което дължи само чистата стойност на кредита – 450 лева, но не и други разходи и лихви.

С уточнителна молба от 23.04.2024г. , представя платежен документ за платена сума в размер на 450 лева, представляваща главница по договора за потребителки заем.

Съдът като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът с определението си, постановено по реда на чл. 140 от ГПК е отделил като безспорен и ненуждаещ се от доказване релевантния за спора факт, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1275156 от 21.07.2023г., по силата на който на ищеца е предоставена главница в размер на 450 лева.

Съгласно чл. 5 от представения по делото Договор за потребителски кредит № 1275156 от 21.07.2023г. страните договорили, че заемната сума се обезпечава с поръчителство, предоставено в полза на дружеството, заемодател. С чл. 5 от договора страните също така уговорили, че уговорката свързана с обезпечението, не може да се отмени, нито от заемателя, нито от лицето предоставило обезпечението, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема.

По делото е приет договор за гаранция /поръчителство/, сключен между Multitude Bank P.L.S, като гарант и Е. П. К., като клиент.

По делото е представена и преддоговорна информация /СЕФ/.

По делото Разписка, обективираща превод № 0200021785409305 от ищеца за сумата от 450 лв.

От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр.

2 ГПК експертно заключение на вещото лице Ю. Н. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на 202 ГПК районният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната лихва. Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР се включи и възнаграждението за поръчителство в размер от 243,00 лева, тогава ГПР ще възлиза в размер от 746,45%. Съгласно заключението на ССЕ внесените суми от Е.

3

П. К. за погасяване на задълженията по процесния кредит са в размер от 450 лева, а плащането е направено на 16.04.2024 г.

По гореустановеното съдът прави следните правни изводи:

Безспорно установено по делото е, че на 21.07.2023г. ищецът е сключил с „Фератум България“ ЕООД Договор за потребителски кредит № 1275156, като му е бил предоставен кредит в размер на 450,00 лева, който е трябвало да върне до 18.12.2023г., ведно с лихва в размер на 45,99 лева, както е следвало да заплати и такса гарант в размер на 243,00 лева. Също така не се оспорва и твърдението на ищеца, че сумата в размер на 450,00 лева е заплатена по договора, като за това свидетелства приетото по делото Разписка, обективираща превод № 0200021785409305 /л.79 от досието по делото/, както и приетото в счетоводната експертиза Няма спор и относно това, че съгласно изискване на горепосочения Договор, ищеца е трябвало да предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в поръчителство от Multitude Bank P.L.S. в полза на ответното дружество, като за това Мария Влашева трябвало да заплати такса от 243,00 лева. Не се спори по делото наличието на сключен договор за поръчителство с ищцата, по силата на който Multitude Bank P.L.S., като гарантът да се е задължило да отговаря солидарно с ищеца пред заемодателя за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за кредит.

Спорно по делото е нищожен ли е така сключения между страните Договор за потребителски кредит №1275156 от 21.07.2023г.

Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 22 от ЗПК неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с недействителност на договора.

В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за „общ разход по кредита за потребителя“ и това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.