Определение № 18934 от 06.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18934 гр. София, 06.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно частно гражданско дело № 20231100510273 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 вр. чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. И.Х.П. срещу протоколно определение от о.с.з от 09.06.2023 г., постановено по гр.д. № 62581/2019 г. на СРС, ГО, 170 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на определеното възнаграждение като особен представител на ответника А. К. Ч..

Жалбоподателя твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно.

Сочи, че определеният размер от 600 лв. за процесуално представителство във втората фаза в делбата не съответства на установените с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. минимални размер на адвокатското възнаграждение. Твърди се, че поделяемият имот е на стойност 266435 лв., материалният интерес на представляваното от него А. Ч. е 133 217 лв./ като собственик на ½ ид.ч. от имота, поради което и възнаграждението следва да бъде 9978,68 лв. съгласно чл.7,ал.2, .5 от Наредбата. По претенцията за присъждане на сметки се твърди, че се дължи отделно адвокатско възнаграждение в размер от 3348,3 лв., т.е. общото дължимо възнаграждение е в размер от 13326,98 лв.

Моли се за отмяна на обжалваното определение и увеличаване на размера на адвокатското възнаграждение на 13326,98 лв.

Ответниците по жалбата Н.В., С.Х. и М.В. оспорват подадената жалба. Поддържа се, че делото е приключило без никакви усложнения, а отделно не се дължи отделно възнаграждение за претенциите по сметки с оглед факта, че за тях не се дължи заплащане на държавна такса.

Моли се за потвърждаване на обжалваното определение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, намира следното:

1

Частната жалба е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С определение от 23.08.2022 г. е насрочено първо о.с.з. /на 25.11.2022 г./по втората фаза на делбата /по извършването й/, като на особения представител на съделителя А. Ч. /адв. И.Х.П./ е определено адвокатско възнаграждение в размер от 600 лв., отделно е допуснато изготвянето на СТЕ. Заседанието предварително е отсрочено за 24.03.2023 г., в което заседание е допусната нова СТЕ и са приети за разглеждане претенции на ищците Н.В., С.Х. и М.В. по чл.31,ал.2 ЗС. На 09.06.2023 г. е проведено второ по делото о.с.з., в което е приета втората допусната о.с.з. и е разпитан един свидетел, допуснато е увеличение на сметните претенции по чл.31,ал.2 ЗС, като делото е обявено за решаване. В заседанието адв. И.Х.П. е поискала да й бъде увеличено възнаграждение като особен представител, което е оставено без уважение с обжалваното протоколно определение.

Решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер. Въведеното правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е обвързан от размерите в наредбата. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, характера на извършените процесуални действия от особения представител, броя на проведените о.с.з. /2 на брой/, определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер от 600 лв. се явява съответно и справедливо за особения представител, респ. не са налице предпоставките за увеличаване на определеното възнаграждение.

По изложените съображения и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от о.с.з от 09.06.2023 г., постановено по гр.д. № 62581/2019 г. на СРС, ГО, 170 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на определеното възнаграждение като особен представител на ответника А. К. Ч., с което е оставено без уважение искането за изменение на определеното възнаграждение като особен представител на ответника А. К. Ч..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3