Решение № 1161 от 18.10.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1161 гр. Плевен, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20214430103648 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД с цена на иска 1600,00 лева.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М. АНГ. Б., ЕГН********** против ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.А.. В исковата молба се твърди, че ответното дружество имало магазин за мебели в ***. Твърди, че на 30.11.2020г. ищцата поръчала от този магазин черен ъглов диван на обща стойност 2336 лева с ДДС. Заплатила авансово в брой сумата от 800 лева с ДДС. Твърди, че ответното дружество следвало да достави дивана в срок от шестдесет работни дни- това обстоятелство е изрично посочено и в поръчка №ищцата ми установила, че магазина на ответника в гр. Плевен е затворен.

По същото време получила обаждане от служител на дружеството- ответник, че доставката няма да бъде изпълнена. Уведомили я, че следва да предостави на и- мейл адреса на „***“ ЕООД данни за банкова сметка, по която да се върне авансово платената сума. Твърди, че преди около една седмица ищцата телефонирала, за да се информира каква е причината парите все още да не са преведени, но получила грубо отношение и липсвала каквато и да било конкретика и отговор на въпроса й. Моли, след допускане на направеното изменение на иска ответника "***" ЕООД, ЕИК *** да бъде осъден да заплати 1 в полза на М. АНГ. Б. с ЕГН ********** сумата в размер на 1600 лева, представляваща двойния размер на авансовото плащане/зазадът/ във връзка с неизпълнена от ответника поръчка с №0012563 от 30.11.2020г. за доставка на черен ъглов диван, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на претенцията до окончателното й изплащане. Претендира направените деловодни разноски.

В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва изнесеното в исковата молба. Твърди, че дружеството има годишни обороти от около 4-5 милиона лева, поради което не е налице обезпечителна нужда, а по предявения иск е допуснато обезпечение. Моли иска да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Установява се от Поръчка №0012563/30.11.2020г., че М.Б. е поръчала на *** ъглов диван Rodrigo- черен при авансово плащане на 800 лв. и доплащане 1536 лв. за обща сума 2336 лв. с ДДС. Уговорен е срок за изработка и досткавка 60 работни дни.

Издадена е фактура № 0400000743/30.11.2020г. от *** в качеството на изпълнител за авансово плащане в размер на 800 лв. от М.Б.- получател.

Приложена е разписка от извършено плащане чрез дебитна карта в размер на 800 лв.

От неоспорена разпечатка от електронна кореспонденция между М.Б. и ***, е видно, че М.Б. е изпратила на ответника номер на банкова сметка, по която желае да й бъде възстановено платеното капаро от 800 лв., поради неизпълнение на задължението за доставка в уговорения срок по поръчка № 0012563/30.11.2020г. Кореспонденцията е от 27.05.2021г. и от 09.06.2021г., като на втората дата е определен срок за връщане на капарото -5-дневен.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Правната квалификация на предявения иск е чл. 93, ал. 2, предл. 2 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК. Съобразно разпределението на доказателствената 2 тежест, при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи по делото, че е изправна страна по договора, че се е отказал от договора поради неизпълнение на задължението на ответника. За правото по чл. 93 ал. 2 ЗЗД е без значение видът на задължението и формата на неизпълнението, като той се претендира с оглед на прекратен договор.

Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, задатъкът служи за доказателство, че договорът е сключен, и обезпечава неговото изпълнение, а в случай че задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер. Това отказване от договора представлява изявление за разваляне, което при това няма нужда да бъде изрично. Самото искане да бъде върнат задатъка в двоен размер включва в себе си искане за разваляне. В решение № 11 от 27.06.2016 г. по т. д. № 3568/2014 г., I т. о. ВКС, постановено по чл. 290 ГПК, е разяснено, че уговорката за задатък освобождава изправната страна от необходимостта да спазва реда по чл. 87 ЗЗД, като кредиторът не следва да дава допълнителен срок за изпълнение с предупреждението, че при неизпълнение и в този допълнителен срок ще смята договора за развален. Уговореният задатък предоставя това право на изправната страна – чл. 93, ал. 2 ЗЗД. По този начин с уговарянето на задатък страните по взаимно съгласие свързват една определена по размер престация с възможността за прекратяване на облигационната връзка от изправната страна без определяне на допълнителен срок за изпълнение. В постановеното по чл. 290 ГПК решение № 137/20.04.2011 г. по гр. д. № 1161/2010 г. на ВКС, III г.о., е прието, че вредата, която изправната страна свързва с отказа си от договор с включена клауза за задатък съгласно чл. 93, ал. 1 ЗЗД, се обезщетява със задържането на задатъка или връщането му в двоен размер в полза на изправната страна. В процесния случай ответникът, който е получил задатък в размер на 800 лева, не е изпълнил задълженията си по сключения договор за доставка на поръчаната стока в уговорения срок от 60 работни дни, поради което дължи връщането му на ищцата в двоен размер. Факта на неизпълнението не е спорен между страните. Липсват дори твърдения от ответника по делото, че е изравна страна по договора. Съдът приема, че въпреки използваната формулировка в направената от ищцата поръчка, като поемане на задължение за авансово плащане, по същество сумата от 800 лв.

3 съставлява задатък по смисъла на чл.93 ЗЗД. Уговорката е постигната в деня на поръчката, т.е. при сключването на договора и съставлява доказателство, че договора е сключен. Ищцата е потребител по смисъла на § 13. т.1 ЗЗП, а ответника е търговец по смисъла на § 13. т.2 ЗЗП. Това не е спорно между страните по делото и се установява от приетите по делото доказателства.

Цялата документация по оформяне на сделката е подготвена от търговеца и ищцата не е могла да влияе върху съдържанието й. Видно е от представената разпечатка от електронна кореспонденция между страните, неоспорена от ответника, че ищцата претендира ответника да й върне заплатеното капаро.

Видно е, че волята на ищцата е била сумата от 800 лв. да представлява задатък за удостоверяване на сключването на договора. Налице са предпоставките на чл. 93, ал. 2 ЗЗД за уважаване на предявения иск – наличие на действителен договор за покупко-продажба, виновно неизпълнение от страна на ответника за доставка на уговорената стока в уговорения срок, уговорен и заплатен от ищцата задатък, обезпечаващ изпълнението на това задължение, изправност на ищеца, упражняване от страна на същия на избор на една от възможностите, предвидени в чл. 93 ЗЗД – отказ от договора и претендиране на дадения задатък в двоен размер.

Предвид доказване на всички елементи от фактическия състав, следва иска да бъде уважен в целия си предявен размер след допуснатото изменение от 1600 лв., представляващ двойния размер на заплатения от ищцата зададък на ответника по поръчка № 0012563/30.11.2020г.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 364 лв./64 лв.+300 лв./

По тези съображения Плевенският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл.93, ал.2 ЗЗД, ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.А. да плати на М. АНГ. Б., ЕГН********** сумата 1600,00 лв., представляваща двойния размер на заплатения задатък, заплатен по поръчка № 0012563/30.11.2020г., ведно със 4 законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото/10.06.2021г./ до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.А. да плати на М. АНГ.

Б., ЕГН********** сумата 364,00 лв., представляваща деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5