Решение № 386 от 24.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Пловдив, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20235300500474 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №254/29.07.2022г. на Карловския районен съд ІІІ гр. с. постановено по гр. д. №1889/2021г. в частта, с която се осъжда на основание чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, „СД ВИАНА“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от управителя В. Г. Т. да заплати на Р. Н. Ф. с ЕГН ********** от град ***** сумата от 8 058.42 лева (осем хиляди петдесет и осем лева четиридесет и две стотинки), представляваща дължими и незаплатени трудови възнаграждения за месеците март, април май, юни, юли, август, ноември и декември 2019 година, за месеците януари, февруари, март, април, май и декември 2020 година, за месеците април, юни и юли 2021 година, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 30.11.2021г. до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 1249.63 лева (хиляда двеста четиридесет и девет лева шестдесет и три стотинки), представляващо лихвата за забава върху неизплатените трудови възнаграждения за месеците март, април май, юни, юли, август, ноември и декември 2019 година, за месеците януари, февруари, март, април и май 2020 година и за месец юли 2021 година, както и да заплати на основание чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД сумата 722.73 лева (седемстотин двадесет и два лева седемдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 30.11.2021 г. до окончателното плащане.

1

Жалбоподателят „СД ВИАНА“ ООД, ЕИК ***** моли съда да отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Въззиваемата страна Р. Н. Ф. с ЕГН ********** счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, че Р. Н. Ф. е работил по трудов договор през процесния период на длъжност „*****“, а това се установява от представените от страните писмени доказателства и заключението на икономическата експертиза.

Доколкото представените с отговора на исковата молба преписи от ведомости за заплати не са били представени в оригинал, въпреки че първоинстанионният съд е задължил ответника да го стори и затова ги е изключил от доказателствата по делото, то положителният факт на плащане на процесните суми остава недоказан.

Ето защо съдът приема, че исковете са доказани по основание, а за техния размер съдът съобрази основното и допълнително заключение на икономическата експертиза с вещо лице Пл. К.. От констатациите на експерта се установява, че са седемнадесетте месеца, за които въззиваемият претендира заплащане на трудови възнаграждения, а именно: март, април май, юни, юли, август, ноември и декември 2019 година; януари, февруари, март, април, май и декември 2020 година и април, юни и юли 2021 година му се дължи обща сума в размер на 8 568.15лв., която сума се получава като сбор от посочените в таблицата на л. 87 от делото на районния съд трудови възнаграждения за четиринадесет месеца в общ размер от 6 896.22лв. и трудовите възнаграждения за декември 2020г., април и юни 2021г., които не са включени в посочената таблица и които възлизат в общ размер на 1 671.93лв.

(563.46лв. за декември 2021г.; 559,45лв. за април 2021г. и 549.02лв. за юни 2021г.) Доколкото е налице забрана да се влошава положението на жалбоподателя, уредена в нормата на чл. 271, ал.1, изр. второто ГПК, то решението в частта, с която се присъжда трудово възнаграждение за процесните месеци в размер на 8 8 058.42лв. следва да се потвърди, като върху която сума се дължи законна лихва от подаване на исковата молба – 30.11.21г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва от падежа на всяко едно вземане до завеждане на делото в размера посочен в заключението на вещото лице – 1 249.63лв.

По отношение на обезщетението за неползван платен годишен отпуск от посоченото по – горе заключение на икономическата се установява, че за 2020г. Р. Н.

Ф. не е ползвал 6 дни, за които му се полага обезщетение по реда на чл. 224 от КТ в размер на 206.49лв., а за 2021г. въззиваемият не е ползвал 15 дни, а съответното обезщетение възлиза на 516.24лв. или общо това прави 722.73лв., която сума се дължи 2 със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното ú изплащане, в който размер този иск следва да се уважи.

Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил исковете по начина и в размерите указани по – горе, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на възизваемия сумата от 400лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 208, ал.1 от ГПК съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №254/29.07.2022г. на Карловския районен съд ІІІ гр. с. постановено по гр. д. №1889/2021г. в частта, с която се осъжда на основание чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, „СД ВИАНА“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от управителя В. Г. Т. да заплати на Р. Н. Ф. с ЕГН ********** от град ***** сумата от 8 058.42 лева (осем хиляди петдесет и осем лева четиридесет и две стотинки), представляваща дължими и незаплатени трудови възнаграждения за месеците март, април май, юни, юли, август, ноември и декември 2019 година, за месеците януари, февруари, март, април, май и декември 2020 година, за месеците април, юни и юли 2021 година, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 30.11.2021г. до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 1249.63 лева (хиляда двеста четиридесет и девет лева шестдесет и три стотинки), представляващо лихвата за забава върху неизплатените трудови възнаграждения за месеците март, април май, юни, юли, август, ноември и декември 2019 година, за месеците януари, февруари, март, април и май 2020 година и за месец юли 2021 година, както и да заплати на основание чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД сумата 722.73 лева (седемстотин двадесет и два лева седемдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 30.11.2021 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „СД ВИАНА“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от управителя В. Г. Т. да заплати на Р. Н. Ф. с ЕГН ********** от град ***** сумата от 400 (четиристотин) лева разноски, направени във възивното разглеждане на делото.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4