Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 103 от 26.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2663/2025
Вид
Решение № 103
Подписан
26.01.2026
Състав
Величка Белева, Виделина Куршумова, Надежда Дзивкова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Пловдив, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно гражданско дело № 20255300502663 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба на Й. П. К. – починала след депозирането й и заместена на основание чл. 227 от ГПК от наследниците си по закон Т. С. В. и П. С. В. срещу Решение № 260 006 от 18.03.2025 г., пост. по гр.д. № 16 111/2020 г. по описа на РС – Пловдив, с което на основание чл. 348 от ГПК са изнесени на публична продан Сграда с идентификатор *** / еднофамилна жилищна сграда на две нива / и Сграда с идентификатор *** / селскостопанска сграда / , построени в ПИ с идентификатор *** по КККР на село Лилково, община Родопи, област Пловдив – допуснати до делба между жалбоподателката Й. К. и въззиваемата А. Й.

Ж. с влязло в сила съдебно решение по делото.

Иска се отмяна на решението и прекратяване на делото за делба във фазата по извършването й, като се поддържа, че допуснатите до делба сгради не са съсобствени между съделителите – страни по делото, а са собственост на трети за делото лица, евентуално съсобствени между третите лица и страните по делото. Твърди се, че решението по допускането на сградите до делба съдът основал изцяло на прието по делото невярното заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице Р.К., според което съсобствени на страните по делото са обектите с идентификатори *** / предмет на делбата / и *** / който не е предмет на делбата /. Заявено е искане съдът да сезира Прокуратурата на РБългария за извършено от в.л. К. престъпление и да спре производството по делото до разкриване на престъпните обстоятелства. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна А. Ж. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата.

Поддържа, че възведените оплаквания не се подкрепят от установеното по делото от фактическа и правна страна. Освен това, същите са относими към производството по допускате на делбата / където са разгледани от съда и намерени за неоснователни като 1 решението по допускането е влязло в сила /, а не във фазата на нейното извършване.

Поддържат да са неоснователни и исканията за сезиране на прокуратурата и за спиране на делото на основание чл. 229 т. 5 от ГПК. Счита тези искания да съставляват злоупотреба с процесуални права, т.к. се правят с единствената цел да бъде осуетено приключването на процеса по ликвидиране на съсобствеността. Пледират за потвърждаване на решението като правилно. Не заявяват искания по доказателствата. Претендира разноски за въззивното производство – възнаграждение за един адвокат в размер на 2 700 лева.

Своевременно е заявено от насрещната страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по чл. 78 ал. 5 от ГПК.

Съдът констатира, че жалбата е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл.

263 от ГПК. Поради което делото е насрочено и разгледано в открито съдебно заседание, като искането на въззивниците за сезиране на Прокуратурата на РБългария и за спиране на делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК са отказани като неоснователни.

При служебната проверка на решението съгласно чл. 269 изр. първо от ГПК въззивният съд го намира за валидно и допустимо. При проверката за неговата правилност във вр. с поддържаните в жалбата оплаквания / чл. 269 изр. второ от ГПК /, съдът го намира за правилно.

Производството по настоящето дело е с предмет съдебна делба във фазата по извършването й, след като с влязло в сила на 07.07.2023 г. Решение № 260 006/18.03.2025 г. по първоинстанционното дело изнесените на публична продан процесни имоти са допуснати до делба между А. Й. Ж. и Й. П. К. при квоти 2/3 ид.ч. за първата и 1/3 ид.ч. за втората. При извършването на делбата съдът е обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение по допускане на делбата и може да я извърши между посочените в него лица и техните квоти досежно допуснатите до делба имоти. Т.е. съдът е длъжен да извърши делбата само между лицата, респ. техните наследници – както е в случая, посочени в решението по допускането на делбата. Исканото от въззивниците прекратяване на делото за делбата във втората фаза / по извършването й / делбеният съд може да постанови само ако е налице влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 75 ал. 2 от ЗН / ТР № 4/16.06.2025 г. на ВКС, ОСГК /, евентуално – при образувано, но неприключило исково производство по чл. 75 ал. 2 от ЗН да спре делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК. В случая не се установява – не се и твърди, такъв иск да е предявен от страните и/или от трето лице, претендиращо да е собственик/съсобственик в допуснатите до делба имоти.

Предвид изложеното жалбата е неоснователна, първоинстанционното решение се потвърждава като правилно.

С оглед този инстанционен резултат разноски на въззивниците не се дължат, а въззивниците дължат на въззиваемата страна направените от нея за производството по жалбата разноски. Последните в случая се състоят в договорено и заплатено от ответницата по жалбата възнаграждение за един адвокат в размер на 2 700 лв. / 1 380, 49 евро / , което ще се присъди изцяло поради неоснователност на възражението на въззивниците по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 260 006 от 18.03.2025 г., пост. по гр.д. № 16 111/2020 г. по описа на РС – Пловдив.

2

Осъжда Т. С. В., ЕГН - ********** и П. С. В., ЕГН – ********** да заплатят на А. Й.

Ж., ЕГН – ********** разноски за въззивното производство, съставляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 1 380, 49 евро.

Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3