Решение № 25 от 24.06.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Шумен, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Г. Моллов като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело № 20253600900039 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр. ..., община „..“, ул. „..“, № .., чрез пълномощника си юрисконсулт Ю. Т. срещу „Ню Пауър Груп“ ЕООД, ЕИК 202725978 със седалище и адрес на управление гр. ., ул. „.“, №.., ап..., представлявано от управителя П. Д.

С. и П. Д. С., ЕГН ********** с адрес в гр. .., ул. „..“, № ... Ищецът претендира съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че „Ню Пауър Груп“ ЕООД в качеството си на кредитополучател и П. Д. С., в качеството си на съдлъжник, дължат на ищеца към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно 13.03.2024 г. следните суми: 25 500.00 лева, дължима главница; 1 131.97 лева, договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.10.2023 г. до датата на настъпване на изискуемост 21.02.2024 г., включително; 725.23 лева, обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на изискуемост за периода от 10.10.2023 г. до датата на настъпване на изискуемост 21.02.2024 г., включително; 205.13 лева, обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) след датата на настъпване на изискуемост за периода от 22.02.2024 г. до 12.03.2024 г., включително; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 13.03.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумите в размер на:

24.00 лв., представляващи сторените разноски по връчване на уведомление за предсрочна изискуемост; 551.72 лв., представляваща заплатена дължавна таска в заповедното производство и 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК, ответникът П. Д. С. е подал отговор на исковата молба, 1 в който изрично заявява, че признава изцяло предявения иск като основателен, процесната сума е погасена към кредитора, изцяло. Между страните е бил сключен договор за кредит от 27.09.2022 г., по който всички задължения на ответниците са напълно изпълнени.

Главницата, договорните лихви, таксите и всички дължими суми са изцяло заплатени, което се доказва от приложеното към отговора писмено доказателство – платежно нареждане от 22.12.2025 г. Към момента на предявяване на иска несъществува изискуемо и непогасено задължение, поради което предявения иск се явява неоснователен и недоказан. Моли да се приеме за безспорно по делото, че задължението на „Ню Пауър Груп“ ЕООД е погасено изцяло чрез плащане и на основание чл.78, ал.2 от ГПК разноските да се възложат на ищеца.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК, ищецът е депозирал молба, с която изрично заявява, че вземанията по кредита, за които е издадена заповед за изпълнение № 333 от 15.03.2024 г. и изпълнителен лист № 246 от 15.03.2024 г. по ч.г.д. № 670/2024 г. на РС-Шумен са изцяло погасени, чрез плащането, за което ответникът е представил платежно нареждане на 22.12.2025 г. С оглед на това за банката е отпаднал интереса за провеждане на производството по чл. 422 от ГПК. Моли при постановяване на съдебното решение да се приложи нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, като се отчете факта, че окончателното погасяване на задълженията е настъпило след подаване на исковата молба, т.е. в хода на производството. Моли на основание чл.78, ал.1 от ГПК да му се присъдят направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответниците не са депозирали допълнителен отговор.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

На 27.09.2022 г. между „Банка ДСК“ АД и „Ню Пауър Груп“ ЕООД е сключен договор за кредит. Въз основа на договора банката е предоставила на „Ню Пауър Груп“ ЕООД кредит, под формата на овърдрафт, в размер на 25 000 лв. за оборотни средства – чл.2 и чл.3. Крайният срок за ползване на кредита е до 27.09. 2022 г. – чл.4. След изтичане срока за ползване, кредитът се погасява на 12 равни месечни вноски по главница, ведно с текущо дължимата лихва платими на падежната дата – 10-то число на месеца – чл.5.1 и чл.5.3.

Кредитният договор е подписан и от П. Д. С. в качеството му на съдлъжник.

Поради неплащане от страна на ответниците, банката е предприела действия за събирането му по реда на заповедното производство - чл.417, ал.1, т.2 от ГПК. На 15.03.2024 г. по ч.г.д. № 670/2024 г. на РС-Шумен, въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение от 13.03.2024 г. е издадена Заповед № 333 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 246 от 15.03.2024 г., с който „Ню Пауър Груп“ ЕООД и П. Д. С. са осъдени да платят солидарно на ищеца по договора за кредит от 27.09.2022 г. следните суми а именно: 25 500 лв. – главница;

1 131.97 лв. – възнаградителна лихва за периода от 10.10.2023 г. до 21.02.2024 г., включително; 725.23 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на изискуемост за периода от 10.10.2023 г. до 21.02.2024 г., включително; сумата от 205.13 лв. - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) след датата на настъпване 2 на изискуемост за периода от 22.02.2024 г. до 12. 03.2024 г., включително; 24.00 лв. – сторени разноски по връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 13.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и 551.72 лв. – заплатена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело и поканите за доброволно изпълнение са връчени по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което, предвид чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на ищеца е указано да предяви установителен иск –Разпореждане № 1953/29.05.2025 г. по ч.г.д. № 670/20 24 на ШРС.

Разпореждането е получено от банката на 12.06.2025 г., която на 10. 07.2025 г., в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, е предявила иск за установяване на вземането си.

С платежно нареждане от 22.12.2025 г. по сметка на ищеца е осъществен превод в размер на 36 257.07 лв. В платежното нареждане като основание за превода е посочено окончателно погасяване на кредит на „Ню Пауър Груп“ ЕООД, ЕИК 202725978. Ищецът в молбата си от 15.01.2026 г. изрично заявява, че вземанията по кредитния договор, за които е издадена Заповед № 333 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 15.03.2024 г. и изпълнителен лист № 246 от 15.03.20 24 г. по ч.г.д. № 670/2024 г. на ШРС са изцяло погасени. Към молбата е приложено извлечение от сметката на ответното дружество

С оглед на това съда приема за безспорно установено, че след образуване на настоящото дело, ответниците изцяло са погасили задълженията си към ищеца, произтичащи от изпълнителния титул, посочен по – горе.

С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно установяване съществуването на вземане, произтичащо от сключен между банката и „Ню Пауър Груп“ ЕООД договор за кредит от 27.09.2022 г., който е подписан от втория ответника П. Д. С. в качеството му на съдлъжник. Предявените субективно съединени установителни искове са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.

Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения едномесечен срок, считано от уведомяването на ищеца, че заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Т.е. налице са особените процесуални предпоставки за допустимостта на иска.

Разгледан по същество искът е неоснователен, поради следните съображения:

От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че след предявяване на иска на 10.07.2025 г., ответниците са погасили изцяло задълженията си по процесния кредитен договор, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.417, ал.1, т.2 от ГПК и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист № 246 от 15.03.2024 г. Плащането е осъществено на 22.12.2025 г. Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва при постановяване на решението си да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. С извършеното на 22.12.2025 г. плащане, е осъществена целта, поради която ищецът е предявил установителния иск и интересът му от провеждане на 3 настоящото съдебно производстнво е отпаднал, поради което искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските по делото.

Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, разноските се възлагат на ищеца. В конкретния случай, ответниците с извършеното от тях на 22.12.2025 г. плащане по същество признават основателността на предявения иск, но именно тяхното поведение, изразяващо се в незаплащане на дължимите вноски за погасяване на кредита в уговорения срок са причината, поради която ищецът е бил принуден да предприеме действия за принудително събиране на дължимите му суми по реда на изпълнителното производство. С оглед на това ответниците дължат направените от ищеца съдебни разноски. Но видно от приложеното по делото извлечение от банковата сметка на „Ню Пауър Груп“ ЕООД от 22.12.2025 г. се установява, че ответниците са погасили не само дължимите главница и лихви, но и дължимите съдебни такси в размер на 2 715.62 лв. Следователно на ищеца не следва да се присъждат претендираните от него деловодни разноски.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

Отхвърля като неоснователен предявения от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121 830616 със седалище и адрес на управление гр. .., община „..“, ул. „..“, № срещу „Ню Пауър Груп“ ЕООД, ЕИК 202725978 със седалище и адрес на управление гр. ., ул. „.“, № ., ап.., представлявано от управителя П. Д. С. и П. Д. С., ЕГН ********** с адрес в гр. ., ул. „.“, №. установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответниците „Ню Пауър Груп“ ЕООД, ЕИК 202725978 със седалище и адрес на управление гр. ., ул. „.“, № ., ап.., представлявано от управителя П. Д. С. и П. Д. С., ЕГН ********** с адрес в гр. ., ул. „.“, № ., че му дължат солидарно следните суми: 25 500.00 лева, дължима главница; 1 131.97 лева, договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.10.2023 г. до датата на настъпване на изискуемост 21.02.2024 г., включително; 725.23 лева, обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на изискуемост за периода от 10.10.2023 г. до датата на настъпване на изискуемост 21.02.2024 г., включително; 205.13 лева, обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) след датата на настъпване на изискуемост за периода от 22.02.2024 г. до 12.03.2024 г., включително; ведно със законна лихва върху главницатата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 13.03.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумите в размер на: 24.00 лв., представляващи сторените разноски по връчване на уведомление за предсрочна изискуемост; 551.72 лв., представляваща заплатена държавна такса в заповедното производство и 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които вземания е издадена Заповед № 333 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 15.03.2024 г. по ч.г.д. № 670//2024 г.

4 по описа на Районен съд –Шумен, поради плащане от ответниците на дължимите суми.

Разноски не се присъждат.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от връчването му страните.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

5