Решение № 442 от 19.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Пловдив, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20235300900358 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът С. Г. З., ЕГН **********, от гр.****, чрез пълномощник адв.В. П., твърди, че е пострадал при пътно-транспортно произшествие, състояло се на 13.09.2021 г. на път ІІ-86 32+700 км в землището на с.****. Твърди, че произшествието е причинено виновно от И. А.

Н., който при управление на товарен автомобил Тойота Хайлукс с рег.№**** е нарушил правилата за движение по пътищата – управлявал е автомобила с несъобразена с пътните условия скорост и движейки се зад управлявания от пострадалия лек автомобил Рено Канго, не е осигурил безопасна дистанция за спиране при намаляване скоростта му на движение и е отклонил вниманието си, в резултат на което е ударил предния автомобил в задната централно-дясна част, а в резултат от това автомобилът на ищеца е бил завъртян и отнесен в платното за насрещно движение, където се е ударил челно с движещо се там МПС – камион Скания с ремарке. Автомобилът на ищеца е бил деформиран, а на самия ищец са причинени телесни увреждания. По случая е образувано наказателно производство, приключило с влязло в сила решение на РС Асеновград, с което на виновния водач е наложено наказание по чл.78а НК. Твърди, че за увреждащия автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество със срок на валидност до 27.06.2022 г. Описват се телесните увреждания на ищеца – счупвания на дясна бедрена кост и метакарпална кост на лявата ръка, наложили оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза и гипсова имобилизация. Твърди се, че счупването на ръката е забавило възстановяването на бедреното увреждане поради невъзможността пострадалия да държи патерица и да раздвижва крака, съответно от телесната повреда на десния крайник е 1 налице трайно скъсяване на крайника, а поставената остеосинтеза е наложила оперативно отстраняване и повторен болничен престой. Освен това ищецът е получил множество разкъсно-контузни рани и открити рани в областта на раменния пояс, дясната предмишница и подбедрица, натъртвания на гръден кош със затруднено и болезнено дишане, болки в ляво коляно и таза, оток на носа, главоболие и безсъние, продължили над пет месеца. Бил е подложен на множество изследвания, описани подробно в исковата молба, хирургични и други интервенции, провел е рехабилитационни и възстановителни дейности, като пълното му възстановяване все още не е завършило, предстои последваща оперативна намеса.

Крайникът му е скъсен с 10 мм и накуцва, а ръката е видоизменена в областта на счупването. Описват се подробно изживените от ищеца болки, страдания, стрес, уплаха и неудобства. Твърди се, че след инцидента начинът на живот на ищеца се е променил трайно – планираната му сватба не се състояла и същият не е могъл да заживее с годеницата си в ново жилище, а вместо това останал на легло при родителите си, които трябвало да се грижат за него. Нарушени са били личните му и интимни отношения с годеницата. Загубил е очаквани доходи от трудова дейност, загубил социални контакти и всичко това му е подействало депресивно в психологически аспект и понижило самочувствието му значително. И по настоящем продължава да изпитва болки и затруднения в ежедневието, изпитва и силно притеснение при пътуване с МПС, предстоят му операция и рехабилитационни процедури, които не може да си позволи. Освен описаните неимуществени вреди, ищецът твърди, че е претърпял и имуществени такива: сторил е разноски за лечение и възстановяване, описани подробно в уточняваща молба от 06.07.2023 г., в т.ч. разходи за медикаменти, за болнично лечение и рехабилитационни дейности, на обща стойност 4 314,14 лв. Сторил е разходи за гориво, тъй като живее в гр.А., а лечението му е провеждано в гр.Пловдив и се е придвижвал с автомобил, като разходите му за дизелово гориво за 20 на брой пътувания от гр.А. до гр.Пловдив с автомобил БМВ 325 със среден разход 8/100 в периода от 13.09.2021 г. до 12.06.2023 г. са на обща стойност 200 лв.

Пропуснал е да получи доходи от трудово правоотношение, като в тази връзка се твърди, че преди произшествието – на 10.09.2021 г., ищецът е подал молба за започване на работа, свързана с разнасяне на храна по определен маршрут. С оглед на това му е предоставено служебно МПС, за да проучи маршрута и да се запознае с естеството на работата, преди да подпише трудов договор. Длъжността „шофьор“, която е щял да заеме, е била с обявено месечно трудово възнаграждение в размер 650 лв. Ищецът е трябвало да започне работа на 14.09.2021 г., като за периода от септември 2021 г. до юни 2023 г., когато е подадена исковата молба, през който период не е полагал труд поради травмите си от инцидента, е пропуснал да получи трудово възнаграждение в общ размер 13 000 лв. За да възстанови здравноосигурителните си права, необходими за провежданото лечение, ищецът е заплатил здравни осигуровки в общ размер 523,22 лв. (на 02.03.2022 г. е заплатил сумата 136,35 лв. и на 02.05.2023 г. е заплатил сумата 386,87 лв., указани му от НАП). Твърди се също така, че преди произшествието ищецът е планирал да ремонтира семейно жилище, в което да заживее с годеницата си. В уточняваща молба от 06.07.2023 г. са описани подробно планираните ремонтни дейности. Към 2023 г. разходите за материали за описаните дейности 2 са в общ размер 14 132 лв., а за труд – 9 300 лв., като са завишени с около 30 % спрямо цените през 2021 г., когато ремонтът е щял да бъде извършен. Разликата в стойността на труда и материалите в размер 6 056 лв. (уточняваща молба от 28.07.2023 г.) според ищеца съставлява имуществена вреда, причинена му в резултат от процесното ПТП.

По-нататък в исковата молба се твърди, че ищецът е сезирал застрахователя с извънсъдебна претенция. След изискване на допълнителни доказателства и първоначален отказ от страна на застрахователя, на ищеца е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер 12 500 лв. за неимуществените вреди и 1 947,50 лв. – за имуществените такива. Ищецът е недоволен от това, поради което е формулирано искане за присъждане на следните суми: 102 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, определено след приспадане от дължимото такова в размер 114 500 лв. на изплатеното от застрахователя обезщетение от 12 500 лв.; 22 146,11 лв. – обезщетение за имуществени вреди, определено след приспадане на платеното от 1 947,50 лв. от дължимото такова в размер 24 093,36 лв. (в т.ч. 4 314,14 лв. – разходи за лечение; 200 лв. – разходи за транспорт;

13 000 лв. – пропуснато трудово възнаграждение; 523,22 лв. – платени от него здравни осигуровки; 6 056 лв. – оскъпяване на строителни материали и труд поради несвоевременен ремонт), като горните суми се претендират, ведно със законна лихва от датата на произшествието 13.09.2021 г. до окончателното плащане.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: живот и Здраве“АД, ЕИК 200299615, гр.София, ул.”Г.М.Д.” №1, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Т. Д. Т., оспорва исковете. Признава, че е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за посочения в исковата молба автомобил Тойота Хайлукс с рег.№****, в рамките на срока на действие на който договор попада описаното от ищеца застрахователно събитие, както и, че е бил сезиран с извънсъдебна претенция от страна на ищеца като пострадал от същото събитие. Оспорва да е налице противоправно поведение и вина на сочения за делинквент водач. Причина за произшествието според ответника е поведението на ищеца, който внезапно и без причина е намалил скоростта на управлявания от него автомобил. Оспорва иска за обезщетяване на неимуществени вреди и по размер.

Възразява, че същият не отговаря на действително претърпените вреди. Възразява, че твърдените от ищеца вреди, в т.ч. имуществени, не са в причинна връзка с произшествието и са недоказани. Възразява също така, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат в резултат от поведение на ищеца, който също е нарушил правилата за движение по пътищата, като е шофирал без правилно поставен обезопасителен колан. Оспорва се и началният момент, от който се претендира лихва за забава, като се изтъква, че такава може да бъде присъдена най-рано от момента на писменото сезиране на застрахователя. По изложените съображения ответникът претендира исковете да бъдат отхвърлени или уважени в по-малък размер. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се, че с решение, влязло в сила на 30.12.2022 г., постановено по а.н.д.

3

№610/2022 г. на РС Асеновград, И. А. Н., ЕГН **********, от с.****, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.б), пр.ІІ във връзка с чл.342, ал.1 НК, за това, че на 13.09.2021 г. на път ІІ-86, км 32+700, в землището на с.****, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил Тойота Хайлукс с рег.№****, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.2 и чл.23, ал.1 от Закона за движение по пътищата, при което по непредпазливост е причинил на С. Г. З. две средни телесни повреди, изразяваща се в многофрагментно (множествено) счупване на тялото (диафизата) на дясна бедрена кост, наложило оперативно поставяне на метална остеосинтеза, причинило трайно затрудняване движенията на долния десен крайник, както и счупване на 4-та метакарпална кост на лявата ръка без разместване, наложило поставяне на гипсова имобилизация, което се преценява като трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник на пострадалия.

Няма спор по делото, а това се установява и от приложената на л.22 застрахователна порица, че за управлявания от И. А. Н. автомобил с рег.№**** е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие от 28.06.2021 г. до 27.06.2022 г., включващ датата на горното застрахователно събитие.

Установява се, че ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищеца на 26.10.2021 г. – в тази връзка са известие за доставяне на л.191 и уведомление от застрахователя на л.190 по делото. Няма спор и се установява (л.170), че ответникът е определил застрахователно обезщетение по тази претенция в размер 14 447,45 лв., от които 12 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 1 947,45 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Не се спори, че обезщетенията са изплатени на ищеца, а в тази насока е и документът на л.189, според който сумата в общ размер 14 447,45 лв. е постъпила по сметка на ищеца на 01.03.2023 г.

От приложените по делото медицински документи се установява, че ищецът е постъпил в болнично заведение – УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, Клиника по ортопедия и травматология, където е пролежал от 13-ти до 19-ти септември 2021 г. Поставена е диагноза „счупване на бедрена кост и счупване на метакарпална кост“. Проведено е медикаментозно и оперативно лечение под обща анестезия – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, и са дадени препоръки на пациента да прави превръзки на оперативната рана през 2-3 дни, да ходи с патерици и да носи гипсова имобилизация на 4-ти пръст на лявата ръка за 35 дни. Ищецът е постъпил в същото болнично заведение и от 29.05. до 01.06.2023 г., когато е проведена втора операция за отстраняване от костта на имплантирани уреди. От документа на л.59 се установява, че на ищеца е проведена рехабилитация и раздвижване в домашни условия от кинезитерапевт. Раздвижването е извършвано в легнало и седнало положение, тъй като лицето е било в невъзможност да ползва патерици поради имобилизацията на ръката.

Установява се от приложените по делото амбулаторни листове, че в периода от м.септември 2021 г. до м.май 2023 г. ищецът е търсил неколкократно медицинска помощ с 4 оплаквания от главоболие, болки и слабост в мускулите, болки в гърдите, безсъние, както и за преглед и обработване на открити рани на подбедрица, предмишница и раменния пояс. В тази насока е и приетата по делото справка от НЗОК за извършени прегледи и хоспитализации на лицето за периода от м.август 2016 г. до настоящия момент. От последната се установява още, че за времето от началния момент на справката до датата на процесното застрахователно събитие ищецът е посетил личния си лекар само веднъж през 2018 г. за реимунизация. Всички останали прегледи и хоспитализации датират след инцидента.