Определение № 480 от 21.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 480 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Иванова Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500079 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Банка ДСК"АД с ЕИК 121830616, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“19, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Л. А. против разпореждане №7974 от 23.11.2023г. за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 16354/2023г. по описа на РС Пловдив,14 гр.с., в частта, с което е отхвърлено заявлението на "Банка ДСК"АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 122,90 лв.- лихвената надбавка за забава за периода от 08.11.2022 г. до 25.10.2023 г. -до датата на настъпване на предсрочната изискуемост на договор за потребителски кредит от 15.11.2021 г., сключен с Г. Д. Н. с ЕГН:********** от ***, за законната лихва върху главницата за датата 08.11.2023 г. и за разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на постановено от заповедния съд разпореждане; иска се неговата отмяна в отхвърлителната част. Претендират се разноски – платена ДТ.

Съгласно чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не се връчва на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, която има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законния срок по чл.275 ГПК, поради което е допустима.

Пред районният съд е постъпила молба от "Банка ДСК"АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК против Г. Д. Н. с ЕГН:**********. Претендираните суми са за изискуемо вземане по договор за потребителски кредит от 15.11.2021 г. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 1

26.10.2023 г., на която дата е връчено на длъжника уведомлението от банката.

Към заявлението са приложени и: кредит,Пог.план, ОУ и извлечение от сметка. копие от договора за потребителски

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта за претендираното обезщетение за забава върху просрочената главница, тъй като в проверка за неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит във вр. с чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, РС е приел, че размерът на договореното обезщетение за забава при предсрочна изискуемост на кредита е формирано от законната лихва и договорената възнаградителна лихва, което противоречи на ТР №3/2703.2019 г. по т.д.№3/2017 г.на ОСГТК на ВКС, където е казано, че при настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, при което уговореното възнаграждение за ползване на заемната сума за последващ период след настъпване на предсрочната изискуемост – не се дължи. Тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент от 5,75 лв., съгласно приложения погасителен план, РС е изчислил, че дължимата договорна лихва за периода до обявяване на предсрочната изискуемост на кредита при надбавка в размер на 10 процентни пункта, при което общият % на обезщетението за забава става 15,75%, което надхвърля общият размер на договорената лихва за целия срок на кредита, което съставлява неравноправна клауза на осн. чл.143, т.5 от ЗПК, тъй като дава възможност на кредитора едностранно да увеличава лихвения процент и параметрите на договора.

ПОС намира, че заявлението за издаване на ЗИ се основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът – ФЛ има качеството на потребител по смисъла на §13,т.1 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение ЗПК, и ЗЗП. ПОС намира, че е налице обоснована вероятност искането в тази част да се основава на неравноправна клауза в ОУ, на която се основава вземането, с която реално се заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя /чл.143,ал.1 ЗЗП/.

В чл.3.2 от ОУ е казано, че при просрочие над 90 дни, целият непогасен остатък става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10%., която клауза е нищожна като противоречаща на императивната норма на чл.33,ал.2 ЗПК, според която обезщетението за забавено изпълнение не може да превишава размера на законната лихва. Съгласно чл.33 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно ал.2 на чл.33 ЗПК – когато потребителят забави дължимите плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Следователно клаузата на ОУ, която противоречи на тези императивни разпоредби, е нищожна, поради което не поражда действие – претенцията е недължима.

По отношение на отхвърлената претенция за законната лихва върху главницата за датата 08.11.2023 г. с мотив, че не фигурира в извлечението от счетоводните книги на банката. Оплакването в ЧЖ е неоснователно: В извлечението от счетоводните книги не е 2 посочено искането за присъждане на законната лихва върху главницата за датата 08.11.2023 г. Тъй като заявлението по чл.417, т.2 от ГПК е постъпило в съда на 09.11.2023г., за времето преди заявлението следва да се посочи размер и период и същото да се удостоверява от документ по чл.417 от ГПК, какъвто няма.

По отношение на отхвърлената претенция за 120 лв.- разходи при изискуем кредит: същите не представляват реални разходи на кредитора , а такса, уговорена в тарифата на банката. С тази такса в тежест на потребителя реално се възлагат задължения при забавено изпълнение; договарянето й като фиксирана сума без връзка и независимо от реалните разходи на банката показва, че не е разход за изплатени съобщения, а отнапред уговорено задължение на потребителя към заемодателя при забавено изпълнение. Горното обосновава вероятност за наличие на неравноправна клауза по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, т.к. задължава потребителя при неизвпълнение да заплати необосновано високо обезщетение.

Ето защо ПОС намира, че като е достигнал до същите правни изводи заповедният съд е постановил правилно разпореждане, поради което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Поради изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №7974 от 23.11.2023г. за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 16354/2023г. по описа на РС Пловдив,14 гр.с., в частта, с което е отхвърлено заявлението на "Банка ДСК"АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 122,90 лв.- лихвената надбавка за забава за периода от 08.11.2022 г. до 25.10.2023 г. -до датата на настъпване на предсрочната изискуемост на договор за потребителски кредит от 15.11.2021 г., сключен с Г. Д. Н. с ЕГН:********** от ***, за законната лихва върху главницата за датата 08.11.2023 г. и за разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3