Решение № 9 от 08.01.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№9 гр. М*********, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М*********, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20251630100584 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предложение първо ЗЗД и иск с правно основание чл.26 ал.1 предложение трето от ЗЗД.

ПРИЕТ е ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НАСРЕЩЕН ИСК, предявен от „**********" АД, ЕИК ******** (Дружеството), със седалище в град С***** и адрес на управление: бул. ,,Д******** офис 40 - 46, представлявано от Изпълнителния директор Галин Тодоров, с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.240 и сл. ЗЗД и по чл.86 ЗЗД.

Ищцата, Н. Д. С., ЕГН *********, с адрес: гр. М*********, ул.

„**********, чрез ЕАД Е. И., Булстат ******, със съдебен адрес: гр.

П******** ул. ,,*********, е предявила иск срещу: ”**********" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С***** 1324, ж.к.

,,********, „С***********, представлявано от управител С*********** и срещу: „**********” ЕООД, БИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С***** 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул ,,*******” № 28, „************", етаж 2, офис 40- 46.

Моли да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем № 5306353 от 12.12.2024г., сключен с първия ответник ,,**********“ АД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

Моли да се прогласи нищожността и на акцесорния договор за предоставяне на гаранция №

5306353 от 12.12.2024г., сключен чрез

,,**********” АД с втория ответник „**********” ЕООД. Същият е лишен от правно основание, уговорен е неравноправно в ущърб на потребителя, 1 противоречи на добрите нрави и не е породил правни последици и на основание на обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка.

Аргументите за това са следните:

Счита, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,00 % се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение.

Договорът за потребителски кредит нормативно е уреден като възмезден /арг. от чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК/, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва /респ. на клаузата за ГПР/, която е съществен елемент на договорното съдържание има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка.

Не са спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК в договорът за потребителски кредит да е разписан действителния размер на Годишния процент на разходите. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 41,86 % е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Уговореното възнаграждение за фирмата - гарант е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК.

В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 41,86 % разходите, които следва да извърши ищцата за заплащане на възнаграждение на фирмата гарант.

Поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика” по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер- на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 41,86 % съставлява невярна информация, която е заблудила потребителката относно действителния размер на разходите, които тя ще следва да направи по време на действие на договора, което недобросъвестно е 2 увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 41,86 % ГПР. На доверителя и не е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на всички разходи, за която той следва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за него начин от условията на договора и поради незапознаването му с основните характеристики на услугата, той не е могъл да разбере икономическите последици на поетото от него задължение относно обхвата на всички разходи, които следва да понесе във връзка с получения заемен ресурс. Кредиторът не е представил вярна информация, потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.

Кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР.

На собствено основание е нищожен и сключения договор за предоставяне на гаранция и уговорката за заплащане на възнаграждение за гарант не е породила правни последици, поради следните съображения:

Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/ 48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособностга на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на ч.л.16 от Закона за потребителския кредит.

В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.

Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел -да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност допринася запостигането на целта на Директива 2008/48, която е да се осигури високо, адекватно и равностойно ниво на защита на интересите им /съображения 8, 9 , 23, 24, 43, 45 от Директивата/ . В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС.

Поради изложеното клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на 3 платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директива.

Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действаше добросъвестно. Поради изложеното е изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя.

На последно място, договорът за поръчителство е акцесорен характер, той може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. По съображенията, изложени по-горе кредитната сделка е нищожна, поради което не е породил правно действие и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение.

Моли съда да постанови решение, с което да се прогласи спрямо ,,**********“ АД нищожността на договор за паричен заем № 5306353 от 12.12.2024г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

Моли съда да постанови решение, с което да се прогласи спрямо „**********“ ЕООД нищожността и на акцесорния договор за предоставяне на гаранция № 5306353 от 12.12.2024г. Същият е лишен от правно основание, уговорен е неравноправно в ущърб на потребителя, противоречи на добрите нрави и не е породил правни последици и на основание на обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка.

Ответникът, ,,*********“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, бул. ,,*******“ № 28, „Силвър Цент-ьр“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от Галин Тодоров - изпълнителен директор чрез процесуален представител старши юрисконсулт Диляна Кирилова, в срока за отговор взема становище.

По исковата молба не е представено пълномощно, след като е подписана от адв.Е. И..

Исковата молба е нередовна, тъй като не е представен документ за внесена държавна такса по формулираните претенции.

По допустимостта и основателността на иска:

Моли съда да приеме, че твърденията на ищеца за недействителност на договора за паричен заем са неоснователни и искането му следва да се остави 4 без уважение. Договор за паричен заем № 5306353 е действителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен само и единствено в случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9 от закона. Както може да се види от съдържанието на цитираните разпоредби, те установяват минимално изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит - информацията, която трябва да се съдържа в договора.

Във всички останали случаи и в Закона за потребителския кредит и в Закона за защита на потребителите се визират нищожни клаузи, които не се отразяват непосредствено на действителността на договора за потребителски кредит.

Както се вижда от разпоредбите на чл. 19 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит надвишаването на максимално допустимия размер на годишния процент на разходите, не води до недействителност на договора за кредит. Съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 5 ЗПК, само клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер се считат за нищожни, а платеното по тези клаузи се приспада при последващи плащания по кредита Законът за потребителския кредит не предвижда в подобни случаи да се обяви целият договор за недействителен, както се вижда и от разпоредбата на чл. 22 ЗПК.