Решение № 20314 от 10.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20314 гр. С., 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110107193 по описа за 2025 година

Образувано е служебно, след като съдът констатира, че поради допусната техническа грешка при обявяване на решението по делото, неправилно в електронната папка по делото в ЕИСС е възпроизведено по настоящото дело решение по отношение на спор, който е предмет на друго гражданско дело и между други страни.

Така допусната техническата грешка следва да се отстрани по реда на чл.247 от ГПК, каквато е практиката на ВКС, обективирана в Определение № 2691/26.09.2023. по к.гр.д.№ 3730/2022, Определение № 2684/26.09.2023г. по к.гр.д.№ 1119/2023г.; Определение № 50203/21.09.2023г. по к.гр.д.№ 3300/2022г.; Определение № 2657/20.09.2023г. по к.гр.д.№ 744/2023г.; Определение № 2596/19.09.2023г. по к.гр.д.№ 4248/2022г.

С оглед изложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ЯВНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА като вместо

НЕПРАВИЛНО постановеното в Решение № 20279/10.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 7193/2025г. ДА СЕ ЧЕТЕ:

"Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „Т. С.” ЕАД срещу П. В. М., с която по реда ни чл.

422 ГПК са предявени установителни искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: сумата 1191,56 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр. С., бул. Е. и Х. Г. ***, вх. *, ет.

*, с аб.№ ***** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 26.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 217,30 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането за ТЕ за периода от 15.09.2022 г. до 19.08.2024 г., сумата от 34,66 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 26.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,66 лева (осем лева и 66 стотинки), 1 представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 19.08.2024 г, за които му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 51189/2024 г. по описа на СРС, 182-ри състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр. С., бул. Е. и Х. Г. ***, вх. *, ет. *, с аб.№ *****, като ответника има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че ответникът като собственик на топлоснабдения имот, има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, последният е изпаднал в забава, с оглед на което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

Ответникът П. В. М. не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК. В депозираното в срока по чл. 414 ГПК възражение е посочил, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение.

В проведеното съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове.

Ответникът П. М., в писмено становище, депозирано преди откритото съдебно заседание оспорва предявените искове по основание и размер, прави възражение за погасяване по давност на сумите за топлинна енергия и лихви върху тях за периода м.

01.05.2021г.-05.02.2022г. Заявява, че доколкото процесните суми са изчислени на базата отменената с Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на ВАС - II отделение Методика за дялово разпределение на топлинна енергия, то претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени.

Третото лице-помагач „Д.“ ООД не взема становище по предявените искове, представя писмени доказателства.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. На 20.09.2024 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена с Разпореждане № 172917/10.11.2025 г. по ч.гр.д. № 51189/2024г. по описа на СРС, 182-ри състав, в полза на „Т. С.“ ЕАД срещу П. В. М. за следните вземания: сумата от 1 191,56 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр. С., бул. Е. и Х. Г. ***, вх. *, ет.

*, с аб.№ ***** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 26.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 217,30 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 19.08.2024 г., сумата от 34,66 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 26.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,66 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 19.08.2024 г. В срока по чл. 414 ГПК длъжника – сега ответникът цата П. М. е депозирал възражение, че не дължи вземането по издадената заповед аз изпълнение.

Исковата молба е депозирана в едномесечния срок за оспорените вземания.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:

2

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия.

Именно това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

Между страните не е формиран спор, а и от приетия по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот се установява, че ответникът П. М. е придобил собствеността върху процесния имот - апартамент, находящ се в гр. С., бул. Е. и Х. Г. ***, вх. *, ет. * .

Поради изложеното, ответникът има качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, доколкото е облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, следователно и дължи заплащане на потребената топлинна енергия, по арг. от чл. 153 ЗЕ.

От ангажираните по делото доказателства извлечение от сметка, индивидуална справка за отопление и документ за годишен отчет от 11.06.2022 г. и от 01.06.2023 г. се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период е била топлоснабдена.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а и това не се оспорва от ответника, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същата е била топлофицирана. Видно от сключения договор за услугата топлинно счетоводство последната се осъществява от „Д.“ ООД (предишно наименование „Б.“ ООД).

С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение 3 ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.

Настоящият съдебен състав намира, че доколкото не се оспорва доставката на потребената от ответника топлинна енергия, а единствено начинът на нейното изчисление с оглед изложените от ответника в становището му от 06.10.2025 г. съображения, не е налице спор относно количеството на доставената до имота топлинна енергия, като съдът приема, че същата възлиза на количеството посочено в приложените по делото писмени документи от ищеца и от третото лице-помагач, неоспорени от ответника М..

По отношение на довода, посочен в становището от 06.10.2025г., че била отменена т.

6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е- РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката, въззивният съд намира, че действително с Решение № 1037/10.02.2025г. по адм. дело № 85/2024г. на ВАС, 5-членен състав е оставено в сила Решение № 7276/03.07.2023г. на Върховния административен съд, тричленен състав на II отделение, по адм. дело № 746/2021г., с което са отменени т. 6.1.1 от Методиката Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от Преходните и Заключителните разпоредби на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката. Гореописаното решение, обаче, е постановено след процесния период и по аргумент от чл. 195, ал. 1 АПК има действие за напред, поради което е неотносимо към процесния спор.

Разпечатката съдържа 44 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5d280ef-f35d-444f-a59d-c6f1aaa0c183