Решение № 275 от 08.04.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Благоевград, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210100865 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от законните представители ***** и **** против С. А. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *****.

Ищецът твърди, че между "Сити Кеш“ ООД, действащ в качеството му на заемодател, и ответника, като заемополучател, е бил сключен на 28.01.2019 г. Договор за потребителски кредит № 265040. Заявява, че по силата на посочения договор заемодателят е предал на заемополучателя сумата от 1000 лв. и е била уговорена договорна лихва в размер на 40,05 % и ГПР в размер на 48,30 %. Поддържа, че кредитополучателят следвало да погаси задълженията си по кредита на 15 равни едномесечни погасителни вноски в размер на 201 лв. всяка, като кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимите се парични суми.

Излага, че със сключване на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 13.01.2022 г., (цедент) „СИТИ КЕШ“ ООД е прехвърлило на "АПС БЕТА България" ЕООД (цесионер) вземанията си към ответника С. А. С., произтичащи от процесния договор за потребителски заем, като ответникът е бил уведомен за така извършената продажба на вземането на настоящия му адрес, както и по електронната поща и телефонния му номер.

Алтернативно уведомяването на ответника за станалата цесия можело да бъде извършено и в хода на настоящото съдебно производство, с оглед връчването на същия на препис от приложеното към исковата молба уведомление. Сочи, че задълженията на ответника към настоящия момент били както следва: 1000 лв. - главница по договор за кредит, вземанията по който са били прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване; 287,97 лв. - договорна лихва върху главницата за периода от 28.01.2019 година до 28.04.2020 година и 228,06 лв. - лихва за забава по договор за кредит за периода от 28.04.2020 година до 31.01.2024 година. Навежда, че за посочените вземания на 09.02.2024г. по ч. гр. д. №267/2024г. по описа на РС- Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 140, която е била лично връчена на длъжника и срещу която ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорва предявените 1 искове като неоснователни и недоказани. Прави се възражение за погасяване на сумата от 287.97лв. по давност на осн. чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. Сочи, че от представеният по делото договор, се установява, че същият е с краен падеж на плащане: 28.04.2020г., а ищецът е депозирал заявлението си за издаване на заповед за незабавно изпълнение (исковата си молба ) едва през 2024г., т.е. извън срока предвиден в чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, поради което се твърди, че сумата от 287.97лв. е недължима - като погасена по давност. Твърди се, че на същото основание не се дължи и сумата от 228.06 лв., тъй като същата се претендира за периода: 28.04.2020 - 31.01.2024г., т.е за период по-дълъг от три години. Сочи, че подобна лихва може да се търси единствено за периода, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - три години назад. По отношение на главницата от 1000лв. се сочи, че ответникът по делото не е получил в заем, съгласно представеният по делото договор за кредит, сумата от 1000 лв., поради което се твърди, че тази сума е недължима от ответника.

С оглед на гореизложеното се иска от съда да отхвърли предявените срещу С. А. С. искове като неоснователни и недоказани.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл.

240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за сумата от 1000 лв. /хиляда лева/ - главница по договор за кредит, вземанията по който са били прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.02.2024г. до окончателното погасяване.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата от 287,97 лв. /двеста осемдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/ - договорна лихва върху главницата за периода от 28.01.2019 година до 28.04.2020 година.

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 228,06 лв. /двеста двадесет и осем лева и шест стотинки/ - лихва за забава по договор за кредит за периода от 28.04.2020 година до 31.01.2024 година.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 140 от 09.02.2024г. по ч. гр. д. № 267/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград.

Срещу цитираната заповед, в рамките на срока по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на настоящият ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:

Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2. Относно основателността на предявените установителни искове:

От приетите като писмени доказателства по делото преписи от Договор за паричен заем Кредирект № 265040 от 28.01.2019 г., Погасителен план и Общи условия (ОУ) към него, е видно, че същият е бил сключен между „Сити кеш“ ООД (като заемодател) и ответника С.

А. С. (като заемополучател). По силата на чл. 3 от този договор за заем заемодателят е предал на заемополучателя сумата от 1000 лв., като последният се задължил със 15 едномесечни равни месечни погасителни вноски в размер на 201 лв. всяка, т.е. до 28.04.2020г. да върне заемната сума ведно с уговорената възнаградителна лихва.

Заемополучателят е получил заемната сума при подписването на процесния договор за заем, което е видно от лог файл по договор за паричен заем № 265040 и разписка за извършено плащане № 2000000170702239 с дата 28.01.2019г. Получаването на заемната сума се установява и от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено 2 от страните).

В чл. 3, ал. 5 от договора бил уговорен Годишният процент на разходите /ГПР/ в размер на 48,30 %, както и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 %. Уговорено било (чл. 3, ал. 10), че общата сума, която заемополучателят следвало да заплати била в размер на 1344,73 лв.

Между страните (чл. 6, ал. 1 от договора) било уговорено обезпечение на договора за заем, а именно или банкова гаранция, или поръчител, отговарящ на чл. 33, ал. 1 ОУ поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители с размер на осигурителният доход на всеки един от тях да е в размер на 4 пъти на минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за получения от тях доход. В чл. 6, ал. 2 от договора била определена неустойка, ако заемателят не предостави договореното в чл. 6, ал. 1 в тридневен срок от сключването му или предостави обезпечение неотговарящи на условията, посочени в чл. 33, ал. 1, т. 1 от Общите условия към договора за заем. Размерът неустойката бил в размер на 1670,27 лв., с начин на разсрочено плащане съгласно Погасителния план към договора за кредит.

От приетия като писмено доказателство по делото копие от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 година се установява, че „Сити кеш“ ООД (цедент) е прехвърлило на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (цесионер) вземанията си към ответника, произтичащи от процесния договор за заем.

Коментираното прехвърляне се потвърждава от представеното препис-извлечение от Приложение № 1 от 13.01.2022г. към цесионната сделка, в което вземането, произтичащо от договора за паричен заем, отнасящ се до ответника, е визирано с отразяване на номера му, датата на сключването му, отпуснатата главница и трите имена на последния. Тези данни са достатъчни за индивидуализацията на прехвърлянето вземане.

Ответникът е бил уведомен за извършената цесия в рамките на настоящото исково производство. Това се е случило с получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, включващи договора за цесия, писменото потвърждение по чл. 99, ал. 3, предл. последно ЗЗД и самото уведомление. Следователно ответникът С. С. е бил известен за прехвърлянето на процесните вземания в хода на сегашното исково дело, поради което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК посоченото фактическо обстоятелство няма как да не бъде отчетено от съда (вж. Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС и Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС).

От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено от страните), както и от разпита на изготвилото я вещо лице, става ясно, че действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е 162 %, а не посоченият неправилно в договора 48,30 % В тази връзка от заключението на вещото лице се установява, че общият размер на начислените от ищеца задължения, дължими от ответника по процесния договор за потребителски кредит, е в размер на 3015 лв., от които изтеглената главница е само 1000 лв.

При това положение действителният ГПР надвишава допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР и реалното оскъпяване на кредита в действителност е 202,50 %. Става ясно от заключението, че общата сума, която ответникът е заплатил във връзка с процесния договор, е 402 лв. в периода 28.02.2019 г. – 04.04.20219 г. Всяко едно плащане е било осчетоводявано при ищцовото дружество с датата, когато е било направено и е било отнасяно по пера в счетоводните записи по сметки. Разпределянето на постъпващите 3 плащания за погасяване на заемните задължения от страна на заемодателя (т. е. прихващането на изпълнението) е било извършвано в следната последователност: такси, неустойка и лихва. С платената от ответника обща сума ищецът е осчетоводил погасяване на задължения за вноски по погасителен план (т. е. за такси, неустойка и лихва) в размер на общо 402 лв., от които 10 лв. са отнесени за такси, 335,24 лв. за неустойка и 56,76 лв. за лихва. Ищецът не е отнесъл нито едно от направените плащания към главницата.

С оглед заключението на вещото лице се налага изводът, че в случая записаният в договора ГПР /48,30%/ е формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит от 28.01.2019 г. е нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да върне само чистият размер на главницата и не дължи други суми за лихви, неустойки или други разходи по кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни.