Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260003 от 06.01.2021, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 120/2020
Вид
Решение № 260003
Подписан
06.01.2021
В сила
29.03.2021
Състав
ТАТЯНА ГЕНОВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 128 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135а, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 282 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 402 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 432 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 433, ал.1, т.8 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ град Ловеч, 06.01.2021 година

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА

МИТЕВА при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА и в присъствието на прокурора

……..……………………………. като изслуша докладваното от съдия МИТЕВА гражданско дело №

120 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

ИСК с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба вх. № 1095/ 06.02.2020 година от Х.А.Х., ЕГН **********,***, против Министерство на правосъдието на Република България, ул. „***“ № *, град София – 1040, с посочено правно основание ЗОДОВ и цена на иска 1 000 000 лева. Излага, че на 14.02.2012 година в СИС при РС-Търговище е образувано изпълнително дело № 2012353040028. Твърди, че до 14.02.2014 година взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК производството се прекратява. Изтъква, че въпреки това ДСИ извършава изпълнителни действия – налагане на запори и принудително отнемане на присъденото му обезщетение по адм. дело № 1092/ 2013 година на АС – Плевен и адм. Дело № 13112/ 2014 година на ВАС в размер на 4 000 лева.

Излага още, че вследствие на незаконното поведение на ДСИ е понесъл значителни имуществени увреждания в размер на 4 000 лева, както и неимуществени вреди, изразяващи се в липса на желание за живот, притеснение, яд, нерви, безпокойство, стрес, обективирани в защитна реакция на организма при болка и стрес – сълзене на очите, плач.

Счита, че ответникът МП, като работодател на ДСИ по смисъла на чл. 49 от ЗЗД носи отговорност за причинените вреди от него вреди при или по повод изпълнение на възложената работа.

Моли да бъдат призовани на съд и след като докаже твърдените факти и обстоятелства ответникът бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 4 000 лева и неимуществени вреди – 996 000 лева. Прави доказателствени искания.

По реда на чл. 129 от ГПК е подадена уточняваща молба, като е посочено, че незаконосъобразните действия са извършени от ДСИ по изп. дело № 28/ 2012 година на СИС при РС-Търговище.

В срока по чл.

131 от ГПК е постъпил отговор от Министерство на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието Д. К., чрез гл. юрисконсулт Л. Д. и гл. юрисконсулт Д. Г.. Считат, че искът е недопустим, поради неподведомственост на спора, съгласно чл. 128 от АПК. От изложената в исковата молба фактическа обстановка не се извличат предпоставките за провеждане на производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Излагат подробни съображения, като молят да бъде прекратено производството и върната исковата молба обратно.

Посочват, че исковата молба е нередовна, поради което молят да бъде оставена без движение, като бъдат дадени указания на ищеца да отстрани нередовностите, както следва: да уточни началният и крайният момент на увреждането; кой е периодът, в който са осъществявани незаконосъобразните действия/ бездействия, съответно от коя дата е незаконосъобразният акт; да уточни кои са незаконосъобразните актове, съответно незаконосъобразните действия/бездействия, от които търпи вреди, в какво се състои тяхната незаконосъобразност и от чии действия/бездействията са претърпени вредите; да представи доказателства за това, дали незаконосъобразните актове, съответно незаконосъобразните действия/бездействия, са обжалвани и са отменени по съответния ред. Посочват, че тази неяснота, води до невъзможност за определяне от сезирания съд на правната квалификация на предявения иск.

Изтъква още, че исковата молба е нередовна и на още едно основание – несъответствие на изложените обстоятелства, заявеното в петитума и посочената от ищеца правна квалификация, не е представен документ и за внесена държавна такса.

Считат, че исковата молба е недопустима и поради това, че ищецът разполага с друг правен ред за защита, разписан в част пета „Изпълнително производство" на ГПК - чл. 435 и сл. от ГПК.

Искът е недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация на министъра на правосъдието. Излагат се подробни съображения.

В случай че съдът приеме, че исковата молба е редовна и предявеният иск е допустим, то счита, че същият е недоказан и неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Оспорват се изцяло всички фактически и правни твърдения на ищеца, изложени в исковата молба, както и основанието и размера на претенцията.

Изтъкват, че липсват незаконосъобразни действия на ДСИ по конкретното делото, не се сочи настъпване на вредоносен резултат - в конкретния случай конкретно понесени от ищеца вреди - заявени в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, вследствие незаконосъобразни действия на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр.

Търговище, нито конкретна причинна връзка между твърдените вреди и деяние, а за да е налице непозволено увреждане по смисъла на закона така, както е посочено по-горе, необходимо е да са налице кумулативно дадени и доказани четирите негови компонента - деяние, вреда, причинна връзка и вина, която се предполага до доказване на противното. Само обстоятелството, че ищецът по принцип е претърпял вреди само по себе си не би могло да доведе до осъществяване на фактически състав на непозволеното увреждане.

Следва да се има предвид, че ищецът има наложени множество запори на бъдещи вземания, за които са изпращани съобщения от ДСИ до съответните страни. От присъдено от ЕСПЧ обезщетение по дело в съда в Страсбург и от административно дело № 1092/2013 г. на АС-Плевен, потвърдено с решение от ВАС по адм. дело № 13112/2014 г. на взискателите по изпълнително дело № 28/2012 г. са преведени дължимите суми, като от тях са удържани държавните такси по чл. 53 от ТДТ. В същото време - през 2015г., ищецът е депозирал редица жалби срещу действията на държавен съдебен изпълнител в Административен съд Търговище и Окръжен съд Търговище. В тази връзка с Решение № 129/19.08.2015 г. по в. гр. д. № 179/2015 г. Окръжен съд - гр. Търговище е постановил, че не е налице несеквестируемост на вземанията на Х.А.Х. по решения на ЕСПЧ и е потвърдил действията на държавния съдебен изпълнител по наложения запор. По тази причина не може да се говори изобщо за осуетяване на изпълнението на съдебно решение още повече, че Министерство на правосъдието е изпълнило изцяло задълженията си по постановеното решение.

С оглед на гореизложеното не е налице фактическия състав на гаранционно обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД.

Не са налице незаконосъобразни действия от в резултат на които да са настъпили твърдяните от ищеца имуществени и неимуществени вреди.

По претенцията за претърпени неимуществени вреди, посочват, че няма данни за причинени преки и непосредствени неимуществени вреди на ищеца. Твърденията са недоказани, като към исковата молба не е приложено нито едно доказателство, обосноваващо тези твърдения. При преценката за характера и степента на причинените морални вреди следва да се съди по обстоятелствата на конкретния случай и влиянието им върху ищеца. Действията на държавния съдебен изпълнител са законосъобразни и не може да се приеме, че са произтекли твърдените от ищеца неимуществени вреди.

Предвид изложеното, счита, че исковата молба следва да бъде върната и производството да бъде прекратено с оглед постановеното от ВКС-съдебно решение, поради липса на правен интерес от страна на ищеца, а в случай, че бъде прието, че исковата молба да допустима, то счита, че същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Изразено е становище по доказателствените искания на ищеца.

В съдебно заседание ищецът участва лично, чрез видеоконферетна връзка по реда на чл. 135а, ал.2 от ГПК, поддържа исковите си претенции по изложените в исковата молба и допълнителните становища съображения, като моли да бъдат уважени.

За ответникът Министерство на правосъдието се явява юриск. Домузчиева, която моли изцяло да бъдат отхвърлени исковите претенции по изложените в отговора на исковата молба претенции. Претендира направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

От събраните по делото доказателства: писмените доказателства, приложените към изп. дело № 28/ 2012 година по описа на СИС при РС – Търговище, показанията на свидетелите К.А.В., М.Г.Х. и К.С.Р., както и становището на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната вЗ.ръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:

На 14.02.2012 г. по молба на Н. Ф. Т., в качеството й на наследник Ф. Х. З. и А. А. З. принудително събиране сумите по изпълнителен лист от 18.04.2002 г., издаден въз основа на въз основа на Присъда № 24/ 20.10.2000 г. по НОХД № 72/ 2000 г. по описа на Търговищкият окръжен съд, съгласно който Х.А.Х. и М. И. И. са осъдени да заплатят солидарно на Ф. и А. З.и на основание чл. 45 от ЗЗД обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие причиняване смъртта на сина им Ю. Ф. З. в размер на по 20 000 лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 05.10.1999 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 100 лева и 3 лева за издаване на изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело № 28/12 г. по описа на ДСИ към РС-Търговище.

На 14.02.2012 година са изпратени съобщения до ТД на НАП – Търговище и Разград за проверка имущественото състояние на длъжника. Изпратена е покана за доброволно изпълнение изх. № 703/ 14.02.2012 година до Х.Х.. На 16.03.2012 година е изискана справка от Затвора Ловеч за получавани от Х. доходи.

На 14.03.2013 година Н. Т. е подала молба за бъде изискана справка за имуществото на длъжника.

Справка за имуществото на длъжника Х.Х. е изискана на 26.04.2013 година от Затвора град Плевен.

С молби от 27.03.2013 година и от

14.10.2013 година взискателката Т. е поискала да бъде извършена справка за имуществото на длъжниците. Извършени са съответните справки.

На 19.03.2015 година взискателите са поискали отвод на ДСИ и да бъдат извършени справки в Министерство на правосъдието и ГД „Изпълнение на наказанията“ София, предстои ли Х. да получи обезщетение, в какъв размер и в коя банка, както и справка за банковите сметки.

След приетия отвод делото е било разпределено на ДСИ М. и на 20.03.2015 година са изпратени запорни съобщения до различни банкови институции и до Министерство на правосъдието.

С постановление от 14.04.2015 година е наложен запор на вземането на Х.Х. върху присъденото му обезщетение в размер на 4 000 евро и е изпратено запорно съобщение до Министерство на правосъдието.

С писмо от 19.05.2015 година МП е уведомило ДСИ, че постановеното на 10.03.2015 година решение на ЕСПЧ ще влезе в сила на 10.06.2015 година и присъденото обезщетение в размер на 4 000 евро ще бъде преведено по сметка на ДСИ. За наложения запор е изпратено уведомление до длъжника.

С определение № 135/ 02.07.2015 година на

АдмС – Търговище, постановено по ЧАД № 90/ 2015 година е оставено без разглеждане искането на ищеца Х. против действията на ДСИ по изпълнителното дело, изразяващи се в налагане на запор без изпращане на призовка за доброволно изпълнение.

На 14.07.2015 година е входирана молба от взискателя Н. Т., с искане да бъде извършена справка за предстоящо изплащане на обезщетение на длъжника Х..

С молба от 15.07.2015 година Х.Х. е поискал справка по изпълнителното дело и прекратяване на основание чл. 433, т.3 от ГПК на изпълнителното производство, поради изтекла погасителна давност. ДСИ е отказал прекратяването с мотивите, че погасяването на задължението, поради изтекла погасителна давност, не може да бъде разглеждано в изпълнителното производство, а следва да бъде установено по исков ред.

Постъпила е молба от взискателката З.а входирана на 07.08.2015 година с която е поискано налагане на запор върху вземанията на длъжника, за което е изпратено запорно съобщение. Наложеният запор е обжалван, а жалбата е оставена без уважение с решение № 129/ 19.08.2015 година по в.гр.д. № 179/ 2015 година на ОС – Търговище.

На

28.08.2015 година по сметка на ДСИ е постъпила сумата от 7 .823.32 лева, която е разпределена на 01.09.2015 година в полза на РС сумата от 359.49 лева държавна такса по чл. 53 от Тарифата и 7 463.83 лева в полза на взискателя по посочена сметка.