Решение № 724 от 03.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20261000500627 по описа за 2026 година э

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № № 323/ 15.12.2025г., постановено по гр.д. № 621/ 2024 г., по описа от ОС Перник, е уважен частично иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗК „ЕВРОИНС” АД, е осъдена да заплати в полза на К. Е. Т., чрез неговата майка и законен представител Г. Р. П., сумата от 3 000 /три хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, на 30.11.2023г. в гр.Перник, на ул. „СВ.Св.К. и Методий“ на кръстовището с ул. „Васил Левски“ причинено от С. С., като водач на МПС марка „Honda”, модел “CR-V”, с рег.№ ********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.10.2024г. до окончателно й изплащане.

Със същото решение е отхвърлен иска в останалата част за разликата над 3000 лв. до 30 000 лв., като неоснователни.

Присъдени са разноски, като на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗК „ЕВРОИНС” АД, е осъден да плати на адв. Г. Й. Й. САК, сумата от 300,00лв. /триста лева, 00ст./., представляващи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1,т.2 ЗА, а по сметка на Пернишки окръжен съд сумата от 120 /сто и двадесет/ лева държавна такса, съразмерно на уважената част от иска, сумата от 55лв. /петдесет и пет лева, 00ст./ - заплатени от бюджета 1 на съда възнаграждения на вещите лица по допуснатите по делото експертизи, както и сумата от 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист, ако задължението не бъде изпълнено доброволно.

По компенсация К. Е. Т., чрез неговата майка и законен представител Г. Р. П., е осъден да заплати в полза на ЗК „ЕВРОИНС” АД, сумата от 990лв. направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца.

Жалбоподателят-ищец К. Е. Т., чрез неговата майка и законен представител Г. Р. П., оспорва решението в неговата отхвърлителна част за разликата над 3 000 лв. до 15 000 лв. и моли съда да го отмени и увеличи размера на присъденото обезщетение. Посочва, че постановеният съдебен акт е неправилен поради неправилно приложение на материалния закон - нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД и принципа на справедливост с оглед обема на причинени вреди. Вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следното травматично увреждане:

Изкълчване, навяхване и разтягане на ставни връзки на лявата глезенна става, както и контузия на лявото стъпало, вследствие на което е поставена гипсова имобилизция - лонгета на ляв долен крайник за период от близо 2 седмици. Първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, относно продължителността на възстановителния период, който е продължил за период от 1 месец, като през първите дни болките и страданията за пострадалия са били по-значителни. Съгласно така приетия механизъм на ПТП и получените травматични увреждания от ищеца, безспорно е установено, че вследствие на противоправното поведение на водача на л.а. марка:„Хонда“, модел:„CR-V“, per.№ ******** - С. С., изразяващо се в нарушаване разпоредбата на чл.119 ал.1 ЗДвП, а именно не е пропуснал преминаващите по пешеходна пътека, тип „зебра“, обозначена с пътен знак Д17, на около 2 метра от тротоара на дясното платно за движение на ул. „Васил Левски“, с посока на движение от ул. „Св. Св. К. и Методий“ към площада на гр. Перник, лица, в резултат на което ищецът, с цел да избегне настъпването на процесния пътен инцидент, променя траекторията си и спира, като поради тази причина стъпва накриво и получава гореописаните травматични увреждания. В решението си, съставът на ОС Перник, при правилно възпроизвеждане на получените от ищеца травматични увреждания, не е отчел обстоятелството, че К. Т. към момента на настъпване на процесното ПТП, е бил на крехката 11 г. възраст. Съдът не е обсъдил психологическите последици, настъпили за детето, както и промяната, която те налагат в живота му. Неправилно, първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че ищецът е следвало да бъде с гипсова имобилизация - лонгета.

Моли за увеличаване размера на обезщетението. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗК „ЕВРОИНС” АД оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. С исковата молба е изложено, че освен горепосочените увреждания въззивникът-ищец е получил и счупване на петна кост и други счупвания на долен крайник. Във връзка с механизма на произшествието е разпитан свидетел на ищеца, който посочва в съдебно заседание: „Колата мина пред нас и мина през левия крак на К.... “ (стр. 3 от Протокол № 147/01.04.2025 г.). В отговор на поставен въпрос, 2 същият заявява: „Аз лично не видях колата да минава през крака на К., но видях на обувката отпечатък от гумата на колата. “. В тази връзка бе необходимо да се установи обективната действително и конкретно обстоятелството дали автомобилът е имал контакт с пострадалото лице- въззивник в настоящото производство, поради което е допусната задача в СМЕ, от която се установява, че наличните увреждания не са вследствие на контакт с автомобила, а от стъпване накриво. Изрично в експертиза е посочено: „Въз основа на медицинската документация в т.ч. образни изследвания, може да бъде направен извод, че в случая не са налице данни за наличие на контактни увреждания, в т.ч. и за преминаване на автомобилно колело /прегазване/ през стъпалото на пострадалия, каквито данни се съдържат в исковата молба." Не са налице данни счупване на петна кост /калканеус/, а описаните травматични увреждания са получени от индиректен механизъм, а именно „стъпване накриво“.

Действително в хода на процеса се установвяват горепосочените увреждания, с изключение на счупването на петната кост, но от СМЕ се установява, че при травма от този вид и степен не е задължително поставянето на имобилизация. Изрично в заключението е посочено, че обездвижването е било с превантивна цел до момента на провеждане на допълнителни образни изследвания, които да потвърдят или отхвърлят евентуални счупвания на кости. В тази връзка обездвижването на левия крайник не е било необходимо и не е в причинноследствена връзка с настъпилите увреждания, а решение за това е взето именно с цел превенция, тъй като при преминаване на автомобилно колело през крака на пострадалия, действително е възможно да се стигне до сериозни счупвания, но такъв механизъм не се с осъществил и съответно имобилизацията не е била необходима.

На следващо място твърди, че въззивникът е изложил, че възстановителния период за посочените увреждания е продължил 1 месец, което не кореспондира със събраните по делото доказателства. Видно от съдебната медицинска експертиза възстановителният период при този вид увреждания е около три седмици до един месец, като не се очаква и не са налице медицинска данни за настъпили неблагоприятни последици и усложнения във връзка с травмата в областта на глезенната става.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 30.11.2023г.. около 14:00ч., в гр.Перник, настъпил пътен инцидент, за който е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-1028578/30.11.2023 г. Така се установява, че на 30.11.2023 г., около 14:00 ч., в гр. Перник л.а.

„Хонда ЦРВ“, с peг. № ********, управлявано от С. К. С., се е движело по ул. „Св. Св. К. и Методий“, като на кръстовището с ул. „Васил Левски“, при движение „направо“, поради невнимание към уязвимите участници, осъществява удар с пресичащия по пешеходна пътека ищец К. Т.. По повод настъпилия инцидент било образувано ДП № 658/2023 г., по описа на 1-во РУ Перник, пр. пр. 4142/2023 г., по описа на РП Перник. След инцидента ищецът е 3 откаран с екип на ЦСМП в МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, гр. Перник, където са му извършени Рентгенография на лява глезенна става - лицева и профилна проекция и Рентгенография на ляво стъпало - лицева и профилна проекция и му е поставена диагноза изкълчване на глезенна става. Една седмица по-късно на 08.12.2023 г., е извършен медицински преглед, при който К. Т. е диагностициран с основна диагноза Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена и придружаващи заболявания и усложнения Контузия на други и неуточнени части на стъпалото. Предписана имобилизаци за 30 дни. На 11.12.2023г., посетил МЦ „Артро“ ООД, гр. София, където му била свалена имобилизацията и назначена физиотерапия и рехабилитация. Изпитвал постоянни болки за период от три месеца, като през първия месец били нестихващи и с голям интензитет. Първите два месеца след инцидента прекарвал времето си предимно на легло, тъй като придвижването му било трудно, с помощта на патерици. Пътният инцидент повлиял негативно както на протичането на нормалното ежедневие, така и на емоционалното състояние - чувствал се слаб и неспокоен, изпитвал гняв и често бил нещастен. Претендира сумата от 30 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с лихва за забава, считано от 22.01.2024 г. /датата на завеждане на доброволната претенция пред ответното дружество/ до датата на окончателното плащане.

Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по договор, обективиран в полица № BG/07/123000976706 от 30.03.2023г., сключен между С. К. С. и „ЕВРОИНС“ АД за МПС марка „Honda”, модел “CR-V”, с рег.№ ******** с период на застрахователно покритие от 30.03.2023г. до 29.03.2024г. Оспорва механизмът на настъпване на ПТП, като твърди, че от наличните по делото доказателства не се установява цялостната фактическа обстановка при която е настъпил пътния инцидент. Оспорва твърдението за наличие на противоправно и виновно поведение на водача С. С., наличието и обема на неимуществени вреди, както и причинната връзка между процесното ПТП и твърдените вреди. Счита, че изброените в исковата молба обстоятелства не се подкрепят от наличните по делото доказателства. В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, като се твърди, че същият е нарушил правилата на ЗДвП, като при пресичане не се е съобразил с приближаващите се превозни средства. Лицето е било малолетно към датата на злополуката, поради което отговорност за станалото носят и неговите родители. Прави възражение за забава на кредитора, като се твърди, че претенцията е образувана пред застрахователното дружество на 23.01.2024 г. и до момента не е предоставена банкова сметка.

От фактическа страна се установява, че на 30.11.2023 г. в 13:56 часа, в светлата част от денонощието, в условията на суха настилка – асфалт, С. К. С., водач на л.а. марка „Honda”, модел “CR-V”, с рег.№ ********, несъобразявайки движението си с пътен знак Д17 от ЗДвП – пешеходна пътека, предприема маневра ляв завой от ул. „СВ. Св. К. и Методий“ по ул.“Васил Левски“, идвайки посока от МБАЛ „Рахила Ангелова“ със скорост от около 8-10 км/ч и реализира процесното ПТП, без директен удар или съприкосновение с К. Т., но има съприкосновение с движещия се по пешеходната пътека на ул. „Васил Левски“ от дясно 4 наляво спрямо посоката на процесното МПС пешеходец (носещ друго дете) С. Е. М..

Реализираният сблъсък е в областта на десния фар на процесния автомобил и в областта на лявото бедро на пешеходеца, като в последствие на удара автомобила спира, а пешеходецът описва сложна траектория в дясно от посоката си на движение и спира след няколко крачки.

От заключението по депозираната на л.149 АТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че няма данни по делото за осъществен сблъсък между малолетния ищец К. Е. Т. и процесния лек автомобил. Удар има единствено с неговия фактически баща С. М. /разпитан като свидетел/.