Определение № 7470 от 23.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7470 гр. ***, 23.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110126261 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Образувано е по искова молба на М. Л. С. против В. Л. Х. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в указания срок е постъпил писмен отговор.

С отговора на исковата молба ответницата прави възражение за местна неподсъдност на спора, като сочи, че нейният постоянен и настоящ адрес е в гр. ***. Ответницата оспорва и редовността на исковата молба, тъй като ищцата не била посочила конкретни действия на ответницата, за които твърди, че са противоправни. Възраженията са неоснователни.

Предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД. Твърдените деликти на ответницата са на територията на гр. ***. Подсъдността по чл. 115, ал. 1 ГПК е специална на общата по чл. 105 ГПК. Първоначалната искова молба е била нередовна, но с молба уточнение от 17.06.2025 г. са отстранени нередовностите й.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1.

ГПК вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да се изготви проект за доклад на делото и да насрочи заседание.

Доказателствените искания на страните за приемане на писмени и гласни доказателства са основателни.

Неоснователно е искането на ищцата за изискване на дело № 21202/2020 г., СРС, 139ти с-в, и на в.гр.д. № 2625/2022 г., СГС, доколкото не се сочи какви факти иска да доказва страната с това искане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ възражението за местна неподсъдност на спора на ответницата.

Определението по подсъдността подлежи на обжалване в 1-седм. срок пред Софийския градски съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за даване на указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК на ищцата.

СЪСТАВЯ на основание чл. 146, ал. 1 ГПК вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад 1 на делото:

Ищецът М. Л. С. твърди в подадената на 09.05.2025 г. искова молба и в молба уточнение от 17.06.2025 г., че по гр. дело № 21202/2020 г., СРС, 139-ти с-в, била ищца по предявен иск с правно основание чл. 128 СК за определяне режим на контакт с внука си **********. Ответницата В. Л. Х била сестра на ищцата и свидетелствала по посоченото дело в заседанието на 24.03.2021 г. Там дала неверни показания против ищцата, както следва: „те не приемат явно това внуче“, „те не желаят да го видят“ (внучето), „ще ги дам на ръка, а не с такива смешни сметки, защото аз може да пратя по тая сметка, но човекът може да е на Карибите и да си тегли на плажа и са си пие питието“, „защото обвиняват ********* че е некадърна да ражда деца“. След съдебно заседание имало пререкание между ищцата и ответницата в коридора на съда, като на 26.03.2021 г. ответницата подала неверен сигнал до председателя на СРС, че ищцата я е нападнала, като посочила, че „повдигна брадичката ми и ми удари шамар“, „отправя словесни обиди. Нарече ме простакела с простакелата ми“. На 26.04.2021 г. ответницата подала сигнал и до СРП, в който невярно твърдяла, че ищцата й нанесла шамар и обиди, и че претърпяла телесна повреда. От посочените клеветнически твърдения на ответницата ищцата твърди, че претърпяла вредоносни последици – засегнало било нейното достойнство и чест, преживяла стрес и била унижена и опозорена, а освен това, доколкото тези твърдения били направени пред трети лица – съд, прокуратура, нейни роднини и познати – вкл. други участници по същото дело – това донесло допълнителни вреди на ищцата. В резултат на клеветническите твърдения на ответницата съдът не постановил режим на контакт с внука й и така било накърнено нейното човешко право на лични отношения с внука. И до момента ищцата нямала контакт с внука си ****.

Неимуществените вреди оценява на 5100 лева. Моли съда да осъди ответницата да й заплати сумата от 5100 лева, главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

Претендира разноски.

Ответницата В. Л. Х оспорва иска като неоснователен. Сочи, че нямало никакво лъжесвидетелстване от нейна страна, нито влязла в сила присъда или дори обвинение по надлежния ред за такова деяние. Вредите, които ищцата твърдяла, били недоказани. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

УКАЗВА на ищцата, че в нейна тежест е да докаже: 1. противоправно поведение от ответницата – разпространяване на неверни и позорящи ищцата твърдения, 2. настъпили вреди – болки, страдания, стрес, обида, засягане на чест, достойнство, липса на контакт с внука, вкл. размер и вид на вредите, 3. причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.

УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта на доказване на всички правоизключващи и правоунищожаващи възражения.

ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните са сестри, че ищцата по делото е ищца и по предявен иск с правно основание чл. 128 СК за определяне режим на контакт с внука си ********** по о гр. дело № 21202/2020 г., СРС, 139-ти с-в, по което ответницата е била свидетел в заседанието на 24.03.2021 г.

ПРИЕМА представените от ищцата писмени доказателства.

2

ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане на ищцата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изискване на гр.д. № 21202/2020 г., СРС, 139-ти с-в, и на в.гр.д. № 2625/2022 г., СГС

НАСРОЧВА делото за 29.04.2026 от 13:30 часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение, а ищеца – с препис и от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3