Акт от 04.01.2021, Районен съд - Попово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 173

Гр.П., 04.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Поповски районен съд, в публично заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА

При секретар

И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 768 по описа на 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск по реда на чл.415 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване Дунав” ЕООД гр.Разград твърди в исковата си молба, че ответникът е потребител на ВиК услуги, на обект-хлебопекарна, хлебопродавница и магазин за пакетирани хранителни стоки, находящ се в гр.П., обл.

Т., ул. „****" пл.№1786, кв.104, регистриран в дружеството с аб.№9040503 на адрес- с.К ***. Твърди, че партидата на ответника била открита въз основа на молба вх.№392/23.09.2003г. за издаване на разрешително за водоползване за горецитирания обект, подадена от ответника и Разрешение №32/27.08.2003г. за преустройство на същия, издадено от ищцовото дружество. Ответникът като потребител дължал заплащане на изразходената и отчетена по водомерите му вода и такси за посочения имот. Твърди се, че същия не бил заплатил сумите по 3 бр. фактури, издадени в периода 31.10.2018г. – 31.12.2018г., на обща стойност 315.74лв., както и лихва за забава в размер на 17.45лв. за периода от 30.11.2018г. – 20.05.2019г.

Въпреки отправеното писмено уведомление за плащане на дължимата сума, до настоящия момент ответникът не бил я заплатил.Поради което ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.дело № 414/2019г. по описа на Районен съд-П., по което била издадена заповед за изпълнение.

След връчване на заповедта за изпълнение и подадено възражение от длъжника, на осн.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен срок за предявяване на настоящия иск.

Предвид това ищеца претендира да се признае за установено, че ответника му дължи сумата 315.74лв. – главница, представляваща стойността на предоставени ВиК услуги (104.000 куб.м. питейна вода, отведени и пречистени отпадни води) по аб.№9040503, до обект –„хлебопекарна, хлебопродавница и магазин за пакетирани хранителни стоки“, находящ се в гр.П., ул.“****“, пл.№1786, кв.104, по 3 бр. фактури, сумата 17.45 лв. – лихва за забава за периода 30.11.2018г. – 20.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2019г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 414/2019г. на ПпРС.

Претендира и за направените разноски по делото.

Редовно призова за с.з., не се явява представител.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от назначения особен представител на ответника В.С.Г. *** от ТАК, не представя доказателства, не прави доказателствени искания.

Редовно призован за с.з. се явява назначения особен представител на ответника, който счита иска за основателен и доказан, и като такъв моли съда да го уважи.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от доказателствата по делото-молба за издаване на разрешително за водоползване на обект, вх.№392/23.09.2003г. , молба за заустване на канализационно отклонение, вх.№393/23.09.2003г. и разрешение №32/27.08.2003г., се установява, че ответника В.С.Г. е потребител на ВиК услуги, предоставени от ищеца на адрес в гр.П., ул.„****" пл.№1786, кв.104, представляващ хлебопекарна, хлебопродавница, магазин за пакетирани хранителни стоки. Няма спор, че ответникът има открита партида при ищеца, абонатен №9040503, на посочения по горе адрес. От приложения по делото протокол от 15.02.2018г. се установява, че в имота на ответника е монтиран нов водомер, пломбиран с кат.№0786927 От представеното заверено копие от извлечение

–справка от електронен карнет за отчетен период на ползване на ВиК услуги за периода 01.10.2018г. до 31.12.2018г. на абонат: 9040503 – В.С.Г., се установява, че от този аб.номер, за посочения по-горе адрес - гр.П., ул.„****", хлебопекарна, магазин, е отчетено потребление на вода, за което ищцовото дружество издало следните фактури: фактура № **********/31.10.2018г., фактура № **********/30.11.2018г. и фактура №

**********/31.12.2018 г.

От изготвената справка за консумация се установява, че до този имот са доставени 104.000 куб.м. вода, на стойност 315.74лв., които не са платени от ответника.

Представена е справка –извлечение №502581 за дължими суми от ответника към 20.05.2019г., в която са описани фактурите, отчетния период, дължимата главница и лихва.

Приложена е по делото и покана за доброволно плащане, изх.№РД-08-409#

38/10.04.2019г., като видно от приложената обратна разписка, същата е получена лично от ответника на 17.04.2019г.

Предвид това, че не настъпило плащане по тези фактури, ищецът подал заявление в ПпРС по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано и ч.гр.д. №414/2019г. по описа на ПпРС.

От приложеното ч.гр.д. №414/2019г. по описа на ПпРС се установява, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение №370/30.05.2019г. за сумата 315.74лв., представляваща неизпълнение на задължение за заплащане на консумирана вода по предоставени ВиК услуги на потребителя В.С.Г., с абонатен №9040503, по 3 бр. фактури, издадени за отчетен период 31.10.2018г. – 31.12.2018г., както и лихва за забава в размер на 17.45лв., за периода 30.11.2018г. – 20.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2019г. до изплащане на вземането.

След връчване на заповедта за изпълнение и подадено възражение от ответника, на осн.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен срок за предявяване на настоящия иск.

От ищцовата страна са приложени и ОУ за предоставяне на ВиК усулги, одобрени от

ДКЕВР с решение №ОУ-09/11.08.2014г., както и Решение №Ц-30/29.07.2016г. от КЕВР за утвърждаване на цени на ищцовото дружество.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Тъй като производството е по реда чл. 415 ГПК взискателят следва да докаже своето вземане както по основание, така и по размер, а именно, че е предоставил на ответника за визираният период В и К услуги, които не са заплатени, а ответника като длъжник следва да докаже че е заплатил ползваните от него В и К услуги.

В конкретния случай между страните не съществува спор, че през търсения период от време същите са били обвързани от облигационно отношение, по силата на което ищецът се е задължил да предоставя на ответника услугите по водоснабдяване и канализация в качеството му на потребител на услугите по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, а последният – да заплаща тяхната стойност. Според чл.8 от цитираната наредба за наличието на валидно облигационно отношение между страните е достатъчно публикуването на общи условия, предложени от оператора. По делото са приложени въпросните общи условия, които преповтарят посочената от съда Наредба. Влизането им в сила не е обусловено от писменото приемане на потребителите.

Според чл.3, ал.1 от Наредба

№ 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са: 1.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30-40 от същата наредба.

Потребителите физическите лица се идентифицират по посочените в чл.

59, ал.1, т.2 от ОУ данни- ЕГН, постоянен адрес, адрес на имота, телефон и др.идентификационни данни се извършва съгласно изисквания на ЗЗЛД, ако потребителя доброволно е подписал декларация за предоставянето им. ВиК операторът открива партида с потребителски номер на потребителите при подаване на заявление по образец. Съгласно чл. 33 от ОУ ВиК оператора издава ежемесечни фактури при наличие консумация и/или служебно начисляване на количества. Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях за ВиК услуги в 30- дневен срок след датата на фактуриране, като възражения срещу определената дължима сума за използване ВиК услуги се правят писмено пред оператора в 30-дневния срок за плащане на фактурата (чл.34, ал.1 от ОУ).

Няма спор , а и от доказателствата по делото се установява, че ответникът е собственик на водоснабден имот, следователно същият е потребител на услугите по смисъла на общите условия. От приложената молба по безспорен начин се установява, че на същия е открита партида.

След преценка на конкретните договорености между страните, съдът приема, че до този имот реално е доставяна и потребена вода, за процесния период. Този извод на съда се налага от приложените по делото доказателства.

Конкретните количества на потребената питейна и на отведената вода се определят въз основа показанията на индивидуален водомер, който потребителят следва да постави в имота си. Тези показания следва да бъдат отчитани месечно от представител на оператора и остойностявани според действащите за момента цени на същия. Според чл. 32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Същото е предвидено и в чл.22, ал.4 от ОУ .

Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в карнета съгласно посочената разпоредба на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то следва да се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила. Следва да се има предвид още, че присъствието на потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл. 6, т.1, вр. с чл. 22 от ОУ. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми. Съгласно разпоредбата на чл.35 от Наредбата, показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или договора, но не по-дълъг от шест месеца.

Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно ОУ или договора. При невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. От горното следва, че потребителят има задължение при отчитане на показанията на водомера, като дължи грижа и внимание по отношение отчетеното служебно количество вода или такова, с което същия не е съгласен и в определен от Наредбата срок следва да сезира оператора за извършване на корекция или изравняване. На основание чл. 24, ал.3 от Общите условия при невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При липсата на данни съдът приема, че ответника С. не е възразил срещу начина на отчитане и начисляване на потребено количество вода, включително и извършеното служебно начисляване, така както е отразено в представеното копие от карнета.