Решение № 195 от 22.08.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Бяла Слатина, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Ивка М. Вълкова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20231410100981 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.26,ал.1, предл.1 и чл.26,ал.1,предл. 3 от ЗЗД от Г. Д. И., ЕГН **********, с адрес: с. П., общ.Б.С., ул.“Х.Ц.“ № 36, със съдебен адрес: гр.Пловдив, бул. „П.ш.“ №81, ет.3, ап. Б, чрез пълномощника си адв.Д. М. от АК-Пловдив, против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ № 16, бл. Парк Лейн офис център, ет. 8, представлявано от С.А. с които е поискано съдът да прогласи нищожността на клаузата на чл.11 от Анекс №493228/29.07.2022г., вр с чл.

5.6 от Договор за потребителски кредит №486473/27.06.2022г., вр. с Приложение №1 към Анекс №493228 и погасителен план, установяваща задължение на потребителя да заплати на кредитора неустойка в размер от 800,36лв. при непредоставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора, както и да прогласи нищожността на клаузата на клаузата на чл. 3 от Приложение № 3/29.07.2022г. към Договор за потребителски кредит №486473/27.06.2022г. и Анекс към него №493228/29.07.2022г., сключени между страните, установяваща задължение за потребителя да заплати на кредитора сума в размер от 60лв., представляваща такса „преференциално обслужване“.

В исковата молба ищцата сочи, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №486473/27.06.2022г., Анекс №493228/29.07.2022г към него и приложения №1 и №3.

По силата на цитираното кредитно правоотношение, ответното дружество е предоставило на ищцата паричен заем в размер на 800 лв. Сочи се, че сумата е усвоена от потребителя.

Поддържа се, че в клаузата на чл.11 от Анекс №493228/29.07.2022г., вр с чл. 5.6 от Договор за потребителски кредит №486473/27.06.2022г., вр. с Приложение №1 към Анекс №493228 и погасителен план се установява задължение на потребителя да заплати на кредитора 1 неустойка в размер от 800,36 лв. при непредоставяне на обезпечение. Изтъква се, че дължимата по договора и анексите към него неустойка не е включена в ГПР, което води до заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.3 от ЗПК. Поддържа се и че неустойката е противоречаща на добрите нрави, доколкото предвижда задължение потребителя да заплати необосновано високо обезщетение при неизпълнение на това си задължение. Отделно от гореизложеното, в чл. 3 от Приложение № 3/29.07.2022г. към Договор за потребителски кредит№486473/27.06.2022г. и Анекс към него №493228/29.07.2022г. е предвидено заплащането на сума в размер от 60 лв. – такса „преференциално обслужване“. Поддържа се, че кредиторът изисква заплащане на такса за управление на кредита, поради което посочената клауза е недействителна на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, както и поради противоречието й с добрите нрави. Моли се така предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се сторените разноски.

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, чрез пълномощника си адв.С. Узунян от САК, е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорва иска по основание и размер по изложените в него подробни съображения. Релевира доводи за недопустимост на иска. Не оспорва, че между страните е сключен Анекс №493228/29.07.2022г към Договор за потребителски кредит №486473/27.06.2022г. Твърди, че в договора е уговорена клауза за неустойка, но в случая приложението й е дерогирано по силата на допълнително споразумение между страните / Приложение №2 /, като процесната неустойка не е начислявана. Оспорва твърденията, че уговорката за неустойка и уговорената такса за допълнителна услуга по договора са нищожни. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е предявил насрещен иск срещу ищеца обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.211 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, вр.чл.9 от ЗПК, с които е поискал да се осъди Г. Д. И. да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД сумата в размер на 997,47 лв., от която: 800,00 лв. главница по договор за потребителски кредит №493228/29.07.2022г., 186,39 лв. договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 30.07.2022г. до 29.07.2023г., и сумата от 11,08лв. – обезщетение за забава за период от 30.07.2023г. до 05.09.2023г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на насрещния иск-07.09.2023г., до окончателното й изплащане и направените по делото разноски - държавна такса и адвокатско възнаграждение. Във връзка с насрещно предявените искове кредиторът поддържа, че доколкото договорът за потребителски кредит е действителен, то следва да му бъдат заплатени дължимите по същия суми. Сочи се, че длъжникът е усвоил пълната стойност на предоставения му финансов ресурс, но осъществените плащания не са достатъчни, за да покрият задълженията му да главница и възнаградителна лихва, поради което се предявяват горепосочените насрещни осъдителни искове.

В указания срок е постъпил писмен отговор по насрещния иск от Г. Д. И., с който оспорва иска изцяло като неоснователен и недоказан по подробно изложени съображения.

Релевира доводи за нищожност на договора. Прави възражение за прихващане на 2 заплатените суми за лихва, неустойка и такси към дължимата се главница по процесния договор за кредит.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните по делото е възникнално облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит №486473/27.06.2022г., Анекс №493228/29.07.2022г. към него и приложения №1 и №3. Предвид възникналото кредитно правоотношение на ищцата по първоначално предявения иск е предоставен паричен заем в размер от 800 лева / погасителен план - л.47-48 /. Съобразно Приложение №1 към договора за кредит и анекса ( с който се предоговарят условията, при които е отпуснат кредитът) годишният лихвен процент е 40,55%, годишният процент на разходите е 49.00 %, а задължението следва да се погаси на дванадесет месечни вноски до 29.07.2023г. Съобразно чл.5.1- чл.5.3 от Договора за кредит и чл.7- чл.11 от Анекса към него ( които са с почти идентично съдържание и последици ), до края на следващия ден от сключването им, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) банкова гаранция в размер на дължимата главница и лихва, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения или 2) две физически лица- поръчители, всеки от които да отговаря на следните, кумулативно поставени изисквания: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по- малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитополучателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако имат- кредитната история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по- лош от „Дни просрочие 0-30“. При неизпълнение в срок на посоченото задължение, в тежест на длъжника е да заплати на кредитора неустойка. Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че размерът на самата неустойка не е посочен в договора за кредит или в анекса към него, а фигурира единствено в погасителния план. В графа „неустойка“ от погасителния план / л. 47-48 /, към всяка анюитетна вноска се прибавя сумата от 66,70лв. / неустойката за съответния месец /, като за период от 12 месеца общо дължимата от потребителя неустойка възлиза на сумата от 800,36 лв.

От чл. 3 от представеното по делото Приложение №3 към договора за кредит и анекса към него / л.7 / се установява, че за предоставена услуга „Преференциално обслужване“, кредиторът изисква от длъжника заплащане на сума в размер от 60 лв., която е разсрочена в погасителния план.

По делото е представено Приложение №2 към договора за кредит и анекса към него / л.44 /, без подписи на страните по делото, като в чл.2 е посочено, че при неизпълнение на задълженията за предоставяне на обезпечение по кредита на кредитополучателя няма да се 3 начислява неустойка.

От заключението на извършена и приета съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните по делото, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че в стойността на годишния процент на разходите (ГПР) – 49,00 % е включена само договорната лихва. Размерът на таксата за преференциално обслужване по кредита е 60,00 лв. и ако същата бъде включена в общите разходи по кредита, то размерът на ГПР би бил равен на 67, 53 %. Ако сумата за неустойка и сумата за такса за преференциално обслужване бъдат включени в общите разходи по кредита, то размерът на ГПР би бил равен на 493, 29 %. Вещото лице е посочило, че на 28.07.2022г. ищцата е заплатила сума в размер на 166,00лв. към ответника, като след тази дата няма постъпили плащания по процесния Анекс №493228/29.07.2022г. към Договор за потребителски кредит №486473/27.06.2022г.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По отношение на исковете, предявен от ищцата Г. Д. И. против ответника "Ай Ти Еф Груп" АД:

Настоящата съдебна инстанция намира исковете за допустими, тъй като са предявени от страна по облигационно правоотношение срещу другата страна по това правоотношение и при наличие на правен интерес за ищеца от търсената с него защита, тъй като при положително съдебно решение неговите правни последици ще рефлектират благоприятно върху патримониума на ищеца.

Неоснователно е инвокираното от ответника "Ай Ти Еф Груп" АД възражение, че неустойка за непредоставено обезпечение по кредита никога не е била начислявана, съответно такава не е била дължима, доколкото приложимостта на клаузата за неустойка в процесния договор за кредит е дерогирана между страните с уговорките по Приложение № 2 към Договора за кредит. Видно от приетия като писмено доказателство по делото погасителен план неустойката е включена в него и е част от общото задължение по кредита.

В приложените към Договора за кредит Общи условия /л.60-71/, неразделна част от него, са описани подробно стъпките по сключване на Договора за кредит от разстояние, представянето на преддоговорната информация и запознаването на кредитополучателя с нея, изявлението за приемане и съгласието със същата – Общите условия, Приложение № 1 към Договора, Погасителния план и Стандартния европейски формуляр, съгласно Приложение № 2 от ЗПК. Следователно, доколкото страните не спорят помежду си, съдът намира, че описаните стъпки са били изпълнени в цялост и кредитополучателят е бил запознат само с тези цитирани документи, приложени от ответника "Ай Ти Еф Груп" АД по делото. Няма данни по делото кредитополучателят да е бил запознат и да е приел условията на Приложение № 2 към Договора за кредит /л. 44/, което урежда неначисляване на неустойка за непредоставяне на обезпечение по кредита. Ето защо, доколкото това обстоятелство не се признава от ищеца, а посочените документи не носят неговия подпис и едновременно с това в Общите условия към Договора за кредит липсва процедура за 4 приемането на условията по други приложения към Договора за кредит, извън конкретно визираните в Общите условия, съдът намира, че клаузите на Приложение № 2 към Договора за кредит не обвързват страните, не са изменили съдържанието на правоотношението и съответно не са източник на права и задължения.

Съобразно изложеното от фактическа страна, не е налице съмнение, че между страните по делото е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 800лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.