Решение № 21 от 13.01.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. София , 07.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова

Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000502388 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение №1136 от 11.02.2020г., постановено по гр.дело № 14484/2017г. на Софийския градски съд, ГО, 18 състав, „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено, на основание чл. 226 КЗ(отм.), да плати на К. Й.

О., на К. Й. С. и на Н. Й. О. по 40 000 лева, на всеки от тях, представляващи неплатена част от обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка им А. П. О., настъпила при ПТП на 23.10.2015г., причинено от Л. В. Г.-водач на л.а. „Форд Фокус“ с рег. № ***, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № 08115001025985, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.11.2017г. до окончателното им изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да плати на К. Й. О., на К. Й. С. и на Н. Й. О. по 9 429,38 лева на всеки от тях, представляваща обезщетение за забавено плащане върху платени застрахователни обезщетения в размер по 80 000 лева за периода от 23.10.2015г. до 19.12.2016г., като исковете са отхвърлени за разликата над 40 000 лева до претендирания размер по 50 000 лева от всеки от ищците, както и за разликата над 9 429,38 лева до претендираните 9530,13 лева и за периода от 20.12.2016г. до 23.12.2016г. С решението на СГС, на основание чл. 86 ЗЗД, „Дженерали Застраховане” АД е осъдено да плати на Й.

Н. О. сумата 11 786,72 лева-обезщетение за забавено плащане върху платено застрахователно обезщетение в размер 100 000 лева за периода от 23.10.2015г. до 19.12.2016г. като искът е отхвърлен за разликата над 11786,72 1 лева до предявения размер 11912,67 лева и за периода от 20.12.2016г. до 23.12.2016г., както и е отхвърлен искът на Й. Н. О. с правно основание чл. 226 КЗ(отм.), предявен против „Дженерали Застраховане” АД за заплащане на сумата 30 000 лева, представляваща неплатена част от обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпругата му А. П. О., настъпила при ПТП на 23.10.2015г.; на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Дженерали Застраховане АД е осъдено да плати на К. Й. О. сумата 520 лева разноски по делото, а на К. Й. С. и на Н. Й. О. да плати по 240 лева-на всеки от тях разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете; на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, К. Й. О., К. Й. С., Н. Й. О. и Й. Н. О. са осъдени да платят на Дженерали Застраховане АД сумата 275,40 лева разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част на исковете, както и сумата 150 лева за юрисконсултско възнаграждение; на основание чл.78, ал.6 от ГПК „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да плати по сметка на СГС сумата 5 682,99 лева, представляваща дължима държавна такса, а на основание чл. чл.38, ал.2 от ЗАдв е осъдено да плати на адв. А. М. адвокатско възнаграждение в размер 4731,49 лева, за оказана безплатна правна помощ.

Въззивна жалба срещу решението е подадена от К. Й. О., К. Й. С., Н. Й.

О. и Й. Н. О., чрез пълномощника адв.А. М., в частта, с която е отхвърлен искът на Й. О. с правно основание чл. 226 КЗ(отм.), предявен против „Дженерали Застраховане” АД за заплащане на сумата 30 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпругата му А. О., загинала при ПТП на 23.10.2015г., както и в частта, с която са отхвърлени исковете на К. Й. О., К. Й. С., Н. Й. О. за разликата над присъдените по 40 000 лева на всеки от тях до претендираните от всеки по 50 000 лева, като обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка им, загинала при ПТП на 23.10.2015г. Жалбоподателите смятат, че при определяне размера на дължимите обезщетения, съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил в пълна степен установения по делото характер на връзката между загиналата и ищците и негативните им преживявания след смъртта й. Сочат, че съдът не е отчел тежките последици, които смъртта на майка им е причинила на ищците К. О. и К. С., установени от приетата съдебно-психиатрична експертиза и събраните гласни доказателства. Поддържат, че съдът погрешно, с оглед принципа на справедливостта, е оценил болките и страданията, причинени от смъртта на А. О., на преживелия съпруг Й. О., както и не е изложил мотиви защо приема, че изплатеното доброволно от застрахователното дружество обезщетение е достатъчно за да възмезди тези вреди. Предвид всичко изложено се иска да бъде отменено решението в атакуваните от тях части и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени в пълния им размер. Претендират се и разноски.

Въззивна жалба срещу решението е подадена и от „Дженерали Застраховане” АД, чрез пълномощника гл.юрк. М.М., в частта, с която дружеството е осъдено да плати на К. О., на К. С. и на Н. О. суми над 20 000 лева за всеки до присъдените по 40 000 лева, като обезщетение за 2 неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка им; в частта, с която на тези ищци са присъдени по 9 429,38 лева – лихва за забавено плащане върху платените доброволно обезщетения на всеки от тях по 80 000 лева, за периода от 23.10.2015г. до 19.12.2016г., както и в частта, с която на Й. О. са присъдени 11 786,72 лева- лихва за забавено плащане върху доброволно платеното му обезщетение в размер 100 000 лева, за периода от 23.10.2015г. до 19.12.2016г.

Този жалбоподател смята, че определените от съда обезщетения за неимуществени вреди на децата на загиналата са прекомерно завишени и не отговарят на принципа на справедливостта. Сочи, че по делото не е установена категорично причинно следствената връзка между болките и страданията, търпени от двете ищци К. О. и К. С. от смъртта на майка им и проявлението на съпътстващите ги здравословни проблеми и емоционална лабилност. Смята, че обезщетение в размер по 120 000 лева на всяко от децата на загиналата не кореспондира с установените по делото обстоятелства, имащи отношение към определяне на размера на обезщетението, със съдебна практика за сходни случаи и с обществено-икономическите условия в страната към 23.10.2015г. Поддържа, че съдът неправилно не е отчел установеното по делото съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата, която е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан.

Смята, че не следва да дължи лихви върху доброволно платени обезщетения за неимуществени вреди, тъй като претенциите пред застрахователя са предявени за първи път в условията на новия КЗ и лихва върху обезщетението се дължи според правилото на чл. 497 КЗ, а не от датата на деликта. Предвид всичко изложено жалбоподателят иска да бъде отменено решението в атакуваните части и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове по чл. 226 КЗ(отм.) бъдат отхвърлени за разликата над 20 000 лева до претендираните по 40 000 лева от К. О., от К. С. и от Н. О., както и да бъдат отхвърлени исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД, предявени от ищците за заплащане на лихви върху доброволно платените им от застрахователното дружество обезщетения за неимуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК всяка от страните е подала отговор на въззивната жалба на насрещната страна, с която оспорва същата като неоснователна.

Решението на СГС, в частта, с която „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено, на основание чл. 226 КЗ(отм.), да плати на К. О., на К. С. и на Н. О. по 20 000 лева, на всеки от тях, представляващи неплатена част от обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка им А.

П. О., загинала при ПТП на 23.10.2015г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.11.2017г. до окончателното им плащане, като необжалвано от страните, е влязло в сила.

Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

3

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от К. Й. О., К.

Й. С., Н. Й. О. и Й. Н. О., с която против „Дженерали Застраховане” АД са предявени искове с правно основание чл. 226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на А. О., загинала при ПТП на 23.10.2015г.

В исковата молба се твърди, че на 23.10.2015г., около 18,00 часа, на автомагистрала Тракия, в посока от гр.Пловдив към гр. София, в района на 126 км, л.а. Форд Фокус, управляван от Л. В. Г., самокатастрофирал, поради това, че водачът загубил управлението върху автомобила, същият напуснал платното за движение в ляво, ударил се в мантинелата и в метална колона на указателна табела и се разцепил на две. Твърди се, че вследствие на инцидента загинал водачът Г. и пътувалата на задната седалка А. О. - съпруга на ищеца Й. О. и майка на останалите ищци. Сочи се, че във връзка с ПТП било образувано ДП № 289/2015г. по описа на СПП при ОД-МВРПловдив.

Ищците твърдят, че всички много тежко преживяват смъртта на тяхната съпруга и майка и че все още не са се отърсили от шока от внезапната загуба.

Сочат, че били много задружно семейство, което споделяло всяка радост и болка; че загиналата била млада и здрава и в разцвета на силите си; че внезапната й смърт им причинила стрес, психози и личностни разстройства.

Твърдят, че на ищците К. и К. най-тежко се отразила смъртта на майка им, които потърсили психиатрична помощ и които били лекувани от тревожнодепресивно разстройство, панически кризи и повече от година приемали медикаменти.

В исковата молба се твърди, че към 23.10.2015г. за л.а. Форд Фокус имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество, поради което на 07.10.2016г. подали молба с искане да им бъдат платени застрахователни обезщетения за причинените им неимуществени вреди. Сочи се, че застрахователят определил обезщетение за съпруга на загиналата в размер 100 000 лева, а на трите й деца по 80 000 лева, като изплатил същите. Смятат, че определените и платени обезщетения са ниски по размер, като сочат че справедливите обезщетения следва да са в размер по 130 000 лева на всеки от тях. Предвид това, искат да бъде осъден ответникът да плати на Й. О. още 30 000 лева, ведно със законна лихва, считано от 23.10.2015г. до окончателното плащане, както и сумата 11 912,67 лева – законна лихва върху изплатеното доброволно обезщетение 100 000 лева, за периода от 23.10.2015г. до 23.12.2016г.; на К. О., на К. С. и на Н. О. още по 50 000 лева, ведно със законна лихва от 23.10.2015г. до окончателното плащане, както и по 9 530,13 лева – законна лихва върху изплатените обезщетения по 80 000 лева на всеки от нях, за периода от 23.10.2015 г. до 23.12.2016г., както 4 и разноските по делото.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Дженерали Застраховане АД оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че във връзка със сключения договор за задължителна застраховка ГО за л.а. Форд Фокус е определил и платил извънсъдебно на 19.12.2016г. на Й. О. сумата 100 000 лева, а на останалите ищци по 80 000 лева, като обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на тяхната съпруга и майка, загинала при ПТП на 23.10.2015г. Поддържа, че при определяне размерите на обезщетенията дружеството е съобразило разликата в родствената връзка, възрастта на ищците, различната степен на социална и битова близост.

Твърди, че от представените към исковата молба медицински документи се установява, че психиатричната помощ е потърсена след развилото се извънсъдебно уреждане на спора, като сочи, че от тези документи е видно също, че двете пациентки са имали и съпътстващи заболявания, поради което оспорва и наличието на пряка причинно следствена връзка между неочакваната смърт на А. О. и заболяванията на тези ищци. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата, като твърди, че по време на инцидента същата е пътувала без поставен предпазен колан. Оспорва дължимостта на законната лихва върху платените доброволно обезщетения. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.