Разпореждане № 100560 от 19.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 23315/2026
- Вид
- Разпореждане № 100560
- Подписан
- 19.08.2026
- В сила
- 19.08.2026
- Състав
- ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 116929 от 29.09.2026 · ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 2-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 2-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 2-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 2-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 100560 гр. София, 19.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110123315 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 2 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по Искова молба с вх. № 256124/14.08.2026 г., подадена от С. И.
С., и А. И. С. срещу П. С. Н..
С исковата молба ищците заявяват, че предявяват обективно съединени в условията на евентуалност искове относно действителността на Договор за покупко-продажба, съдържащ се в Нотариален акт № 16, том V, дело № 713/2021 г. на нотариус с рег. № 340 на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 98448, акт № 70, том CCLIX, дело № 76752 от 20.12.2021 г., по силата на който Ц И.а С.а е прехвърлила на ответницата срещу продажна цена от 25 415 лв.:
- 4/6 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ от 75 кв. м;
- 4/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1050 кв. м.
Като главно искане се претендира прогласяване нищожността на договора поради абсолютна симулация, като се поддържа и че ответницата не е изпълнила задължението за заплащане на продажната цена. В условията на евентуалност се иска прогласяване нищожността на договора поради „нищожен предмет“ в частта относно прехвърлените идеални части от поземления имот, като се твърди, че прехвърлителката не е притежавала описаните в нотариалния акт 4/6 идеални части от земята. Наред с това се иска да бъде проглА. за нищожен самият нотариален акт и да се „възстанови правилното математическо съотношение на квотите в кадастъра и имотния регистър“.
След извършване на проверка по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК съдът намира, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2-5 и чл. 128, т. 2 ГПК и следва да бъде оставена без движение поради следните съображения:
I. Относно обема на търсената защита и правния интерес на всеки от ищците В петитума на исковата молба се иска прогласяване нищожността на договора за всички прехвърлени 4/6 идеални части от двата недвижими имота.
Същевременно в заключителната част на исковата молба е посочено, че цената на иска е определена за 2/6 идеални части от самостоятелния обект и дворното място, като е заявено, че това била полагащата се по наследство на И С.ов С. част и че ищците наследявали „всеки по 1/3 идеална част“. Посочената обща цена на иска - 4 331,50 евро, съответно 8 471,67 лв., е изчислена като една трета от записаната в нотариалния акт продажна цена от 25 415 лв.
1
Не става ясно дали всеки от ищците претендира недействителност на сделката до размер на 1/6 идеална част от всеки от двата имота; дали двамата общо претендират недействителност до размер на 2/6 идеални части; дали всеки от тях претендира друга идеална част или поддържат искане за прогласяване нищожността на договора за целия прехвърлен обем от 4/6 идеални части.
Не е изложено последователно и по какъв начин твърдяната от ищците наследствена квота се формира от наследяването на С. ТТ С., И С.ов С. и Ц И.а С.а. Не е отстранено и противоречието между твърдението, че всеки от ищците наследява по 1/3 от определена част, и определянето на общия защитаван интерес на 2/6 от имотите.
Точният обем на правата, за които всеки ищец търси защита, е от значение за предмета на делото, цената на отделните искове, размера на държавната такса, правния интерес и родовата подсъдност.
II. Относно твърдяната симулация
Ищците определят сделката като абсолютно симулативна, което предполага твърдение, че страните по нея не са желаели настъпването на каквито и да било правни последици.
Наред с това обаче в исковата молба е заявено, че действителните отношения между страните били различни от формално изразените, както и че привидната продажба била безвъзмездна. Тези твърдения могат да бъдат отнесени към относителна симулация, при която явната сделка прикрива друго действително съглашение.
Не е уточнено дали ищците поддържат:, че страните по нотариалния договор изобщо не са желаели да възникне правоотношение помежду им или, че договорът за продажба прикрива друга сделка, и ако е така - какъв е видът и съдържанието на прикритата сделка.
Не е ясно и дали твърдяното неплащане на продажната цена се сочи единствено като доказателствен факт, от който ищците извеждат симулативността на договора, или се въвежда като самостоятелно основание за търсената защита.
III. Относно евентуалния иск, свързан с идеалните части от поземления имот Като основание на евентуалния иск ищците посочват „нищожен предмет“, но излагат твърдения, че прехвърлителката не е била собственик на прехвърлените 4/6 идеални части от поземления имот и че правилният размер на правата върху земята следвало да се определи съобразно стойността или площта на самостоятелните обекти в сградата.
Не става ясно каква идеална част от поземления имот според ищците действително е притежавала Ц И.а С.а към 20.12.2021 г.; за каква точно разлика между притежаваните и прехвърлените права се твърди липса на собственост; дали искът е насочен срещу договора за всички прехвърлени 4/6 идеални части от земята или само за частта, надхвърляща правата на прехвърлителката; каква точно идеална част от поземления имот претендира всеки от ищците; на какво конкретно придобивно основание всеки от тях твърди, че притежава съответната част; дали се иска установяване на право на собственост, установяване на непротивопоставимост или липса на вещнопрехвърлително действие, или се поддържа единствено иск за нищожност на договора и в какво конкретно се изразява твърдяната невъзможност на предмета към момента на сключване на договора.
Искането да се „възстанови правилното математическо съотношение на квотите в кадастъра и имотния регистър“ не съдържа точно определен предмет на търсената съдебна защита. Не са посочени квотите, които според ищците са правилни, лицата, между които те следва да бъдат установени, нито конкретният правен резултат, който съдът се иска да постанови.
Това уточнение е необходимо и с оглед обстоятелството, че от представените документи се установяват данни и за други лица, притежаващи или претендиращи права върху процесните недвижими имоти, чиито права евентуално биха могли да бъдат засегнати от искане за общо преразпределяне на съсобственическите квоти.
2
IV. Относно искането за прогласяване нищожността на нотариалния акт В петитума едновременно се иска прогласяване нищожността на договора за покупкопродажба и прогласяване за нищожен на нотариален акт № 16, том V, дело № 713/2021 г.
Не е ясно дали второто искане:
- представлява повторение на искането за прогласяване нищожността на обективирания в нотариалния акт договор;
- представлява искане за заличаване или отмяна на нотариалния акт;
- или се основава на твърдение за самостоятелен порок на нотариалното удостоверяване.
Ако се поддържа самостоятелен порок на нотариалното удостоверяване, в исковата молба не са изложени конкретни фактически обстоятелства, от които той да произтича, нито е формулиран точен петитум относно последицата, която се иска от съда.
V. Относно придобивния нотариален акт
В обстоятелствената част и в списъка на приложенията нотариален акт № 22, том III, дело № 3974 е посочен като издаден през 1998 г.
В представената схема на самостоятелния обект същият нотариален акт е посочен с дата 10.02.1968 г.
Противоречието следва да бъде отстранено, като се посочи точната дата на акта, от който ищците извеждат първоначалното придобИе на собствеността, и изложението на придобивната история се съобрази с действителното съдържание на документа.
VI. Относно цената на исковете, държавната такса и родовата подсъдност Посочената в исковата молба цена от 4 331,50 евро е определена въз основа на част от договорената продажна цена от 25 415 лв.
При искове относно съществуването и действителността на договор с предмет вещни права върху недвижими имоти цената се определя въз основа на данъчната оценка на правата, предмет на спора.
От представеното удостоверение за данъчна оценка се установява: данъчна оценка на самостоятелния обект с идентификатор *** - 7 511,60 евро; данъчна оценка на поземления имот с идентификатор *** - 11 924,20 евро; обща данъчна оценка на двата имота - 19 435,80 евро.
Ако всеки от двамата ищци търси защита за 1/6 идеална част от всеки от двата имота, цената на предявения от всеки ищец иск е 3 239,30 евро. Държавната такса, определена по реда на чл. 71, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е по 32,39 евро за всеки ищец, или общо 64,78 евро.
Ако се поддържа искане за прогласяване нищожността на договора за целия прехвърлен обем от 4/6 идеални части, цената на този интерес, изчислена въз основа на общата данъчна оценка, е 12 957,20 евро. Тази цена надхвърля прага от 12 782,30 евро по чл. 104, т. 4 ГПК и налага преценка дали спорът е родово подсъден на Софийския градски съд.
Поради противоречието относно обема на търсената защита съдът не може окончателно да определи цената на всеки иск, размера на дължимата държавна такса и родовата подсъдност преди уточняването на исковата молба.
По изложените съображения и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК съдът РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба с вх. № 256124/14.08.2026 г., подадена от С. И. С. и А. И. С. срещу П. С. Н..
3
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на съобщението, чрез процесуалния им представител, да представят по делото една обща уточняваща молба, придружена с препис за ответницата, в която последователно и изчерпателно:
Да изложат последователно придобивната и наследствената история на правата върху двата процесни имота, като за всеки ищец поотделно посочат:
- какви права е притежавал С. ТТ С.;
- какви права след смъртта му са придобили Ц И.а С.а, П. С. Н. и И С.ов С.;
- какви права след смъртта на И С.ов С. са придобили неговите наследници;
- какви права всеки от ищците твърди, че би придобил от наследството на Ц И.а С.а при уважаване на иска;
- точната дробна квота, която всеки от тях твърди, че притежава или защитава.
Да отстранят противоречието между твърдението, че всеки от ищците наследява по 1/3 от определена част, посочването на общ защитаван интерес от 2/6 идеални части и искането за прогласяване нищожността на договора за целите прехвърлени 4/6 идеални части.
Да посочат изрично обема на главния иск за всеки ищец поотделно, а именно:
- дали С. И. С. иска прогласяване нищожността на договора до размер на 1/6 идеална част от всеки от двата имота или до друг точно определен размер;
- дали А. И. С. иска прогласяване нищожността на договора до размер на 1/6 идеална част от всеки от двата имота или до друг точно определен размер;
- или двамата поддържат искане за прогласяване нищожността на договора за целия прехвърлен обем от 4/6 идеални части.
4. Ако поддържат искане за прогласяване нищожността на договора за целите 4/6 идеални части, да изложат конкретните обстоятелства, от които извеждат правния интерес на всеки от тях от произнасяне и за частта, надхвърляща собствената му твърдяна наследствена квота.
Разпечатката съдържа 60 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5cf3b78-2379-4ab3-a734-7c1a9a7ea843