Решение № 2890 от 15.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2890 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20231100502369 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 9662 от 29.08.2022 год., постановено по гр.дeло № 68663/2021 г. на СРС, І Г.О., 50 състав, е осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2, да заплати на А. П. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: гр.София, ул.„*********, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата 3000,00 лeва за главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.324, ал.2, пр.1, вр.ал.1,пр.1 от НК, за което водено досъдебно производство № 15107/2015 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр.№11998/2014 г. по описа на СРП, прекратено с постановление от 06.06.2017 г. на прокурор при СРП, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 18.10.2018 г. до окончателното й изплащане, като иска за главница над уважения размер от 3000,00 лева до пълния предявен размер от 25000,00 лева и за претенцията за законна лихва върху главницата за периода от 06.06.2017 г. до 17.10.2018 г. е отхвърлен. С решението на съда е осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.„Витоша“ № 2, да заплати на А. П. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: гр.София, ул.„*********, на 1 основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 70,00 лева - съдебни разноски.

Срещу решението на СРС, 50 с-в е подадена въззивна жалба от А. П. Ч., чрез пълномощника му адв.С. В., с искане същото да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлен предявения осъдителен иск за разликата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 25000 лв., като вместо това бъде постановено друго, с което предявения иск бъде уважен изцяло, като основателен и доказан. Във въззивната жалба се излагат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД, с оглед претърпените от ищеца вреди, по съображения изложени в жалбата.

Въззиваемата страна - ответник Прокуратурата на Република България, не е депозирала по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, като в съдебно заседание чрез прокурор М.М. взема становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба от ищеца А. П. Ч.. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено в обжалваната от ищеца част, като правилно и законосъобразно.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

2

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди до размер на сумата от 3000 лв./ три хиляди лева/и за неоснователност на същия в частта, с която е отхвърлен за разликата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 25000 лв.. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани, с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективна, като дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от уврежданеточл.4 от ЗОДОВ. За да възникне субективното право на увредения по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ следва да са осъществени следните кумулативно дадени предпоставки: 1/ на ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от длъжностни лица на ответника ; 2/ ищецът да е бил оправдан по повдигнатото обвинение с влязъл в сила съдебен акт или образуваното наказателно производство да е прекратено в изброените от законодателя хипотези; 3/ищецът да е претърпял вреди; 4/ да е налице причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите.

В настоящия случай ищецът А. П. Ч. е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.324, ал.2, изр.1, пр.1, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. С 3 постановление за привличане на обвиняем от 13.12.2016 г. по досъдебно производство № 15107/2015 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр.№ 11998/2014 г. по описа на СРП/ Софийска районна прокуратура/ е привлечен, в качеството на обвиняем А. П. Ч. за извършване на престъпление по чл.324, ал.2, изр.1, пр.1, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Взета е по отношение на ищеца мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 500 / петстотин/ лева. С постановление от 06.06.2017 г. на прокурор при СРП/ Софийска районна прокуратура/, на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.2, ал.2 и ал.3 от НПК е прекратено досъдебно производство № 15107/2015 г. по описа на 04 РУСДВР, пр.пр.№ 11998/14 г. по описа на СРП и е отменена взетата парична гаранция в размер на 500 лв. по отношение на обвиняемия А. П. Ч..

Съдът приема, че по реда на ЗОДОВ държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган т.е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материални и процесуални норми. Правозащитните органи представляват държавата като процесуални субституенти, като специалната отговорност по чл.2 ЗОДОВ е за вреди от неоснователно осъществена процесуална принуда, която може да е процесуално законосъобразна, а вината е без правно значение, тъй като при обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска. При обвинение в извършване на престъпление рискът е за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес, тъй като без повдигане на неоснователно обвинение от Прокуратурата на РБ не биха настъпили каквито и да било вреди. В случая, обективната отговорност се поражда в резултат на незаконното повдигане и поддържане на обвинение на прокуратурата като държавен орган, на който е предоставена функцията по обвинение в наказателния процес. В процесния случай се касае за искова претенция за вреди от процесуална принуда, в резултат на прекратяване на наказателното производство /чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ/, за които държавата отговаря, чрез прокуратурата, тъй като тези вреди са в причинна връзка с повдигнатото и поддържано от нея неоснователно обвинение в извършване на престъпление. В този случай, рискът е за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес, тъй като без повдигане на неоснователно обвинение, за лицето не биха настъпили претендираните вреди.

Прекратяването изцяло на досъдебното производство по отношение на ищеца А.

П. Ч., обосновават извод за незаконност по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ на повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл.324, ал.2, изр.1, пр.1, вр. ал.1, 4 пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, а оттук и за наличие на основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи за обезщетяване на претърпени от ищеца А. П. Ч. неимуществени вреди. С оглед на което, налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Р.България по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Спорният въпрос по делото е дали ищецът е претърпял и в какъв размер неимуществени вреди. Предвид характера на тези вреди, изразяващи се в отрицателни психически изживявания, тяхното доказване не може да се извърши с преки доказателства, а единствено с косвени. Вида на тези косвени доказателства не е ограничен от закона, поради което не е недопустимо това да бъдат и само свидетелски показания. В подкрепа от повдигнатите от ищеца фактически твърдения, че в резултат на незаконното обвинение е претърпял неимуществени вреди, е разпитана по делото свидетелката Анастасия Ч.а, чиито показания съдът кредитира като достоверни и обективни, доколкото в тях се изнасят непосредствено възприети факти и задълбочени впечатления за събитията в разглеждания период. От показанията на разпитания свидетел се установява вида и обема на причинените на ищеца неимуществени вредипритеснение, страх, стрес и отчаяние. В решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр.дело № 85/ 2012 год. на ВКС, ІV г.о., е прието, че наказателното производство нормално влияе негативно върху психиката на всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие на строго формални доказателства, доколкото липсват други, установяващи обратното. По делото липсват данни, които да установяват противоположни на посочените от свидетелят на ищеца обстоятелства, поради което следва да се приеме, че воденото срещу А. П. Ч. наказателно производство е довело до изключително негативни за него емоционални преживявания. От друга страна, статута на обвиняем в наказателния процес е факт, който при неосъждан човек, неминуемо предизвиква негативни емоции. Ето защо житейски оправдано е проведеното наказателно производство спрямо ищеца да доведе до неблагоприятни изживявания за него.