Решение № 1272 от 25.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1272 гр. Варна, 23.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20243100501448 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 45611/06.06.2024г., от ЗАД „Алианц България“, ЕИК 040638060 срещу Решение № 1602/08.05.2024г., постановено по гр.д. № 12422/2023г. на ВРС, 43-ти състав, с което е осъден въззивникът да заплати на Г. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, сумата от 3947 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради неосъществено пътуване по договор за продажба на туристически пакет №3598, за екскурзия от България до Йордания, с продължителност 5 дни (4 нощувки), при начална дата 18.03.2020 г. и крайна дата 22.03.2020 г., изпълнението по който е обезпечено с договор за застраховка

„Отговорност на туроператор“ с полица

№

13160203830000001/13.01.2020 г., сключен със ЗАД „Алианц България“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка „Отговорност на туроператора“, както и че е смесил отговорността на застрахователя с тази на туроператора. Счита се, че за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя, следва да бъде доказана връзката между неизпълнената услуга и неплатежоспособността на туроператора, като застрахователят не покрива вреди за потребителя поради всяко договорно неизпълнение. Настоява се, че установеното неизпълнение 1 поради пандемията е изрично изключен риск по застрахователния договор.

Считат се за неотносими доводите на съда, основани на европейското законодателство. Сочи се, че не неплатежоспособността на туроператора е причина за неизпълнението, а и неплатежоспособността е настъпила след срока за застрахователния договор, като застрахователната претенция е предявена извън периода на покритие на застрахователния договор. Навежда се оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд чрез изслушването на свидетелски показания в противоречие с чл. 164, ал.1, т.5 ГПК. Оспорва се искът по размер, като се сочи, че ако бъде приет за основателен, следва да бъде уважен само за сумата, заплатена от ищцата. Моли се за отмЯ. на решението по тези съображения, отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който се излагат подробни доводи за неоснователност на жалбата и правилност на постановеното решение, включително на изложените в мотивите на първоинстанционния съд изводи.

Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв.

В открито съдебно заседание въззивното дружество, чрез процесуалния си представител, с писмена молба поддържа въззивната жалба. За въззиваемата страна се явява процесуалният й представител – адв. Д. П., която поддържа отговора на въззивната жалба.

Производството пред РС- Варна е образувано по предявен от Г. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, с която против ЗАД „Алианц България“, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Дондуков“ №59, иск с правно основание чл.100, ал.3 вр. чл.97 ЗТ, за осъждане на ответника, да заплати на ищеца сумата от 3947 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради неосъществено пътуване по договор за продажба на туристически пакет №3598, за екскурзия от България до Йордания, с продължителност 5 дни (4 нощувки), при начална дата 18.03.2020 г. и крайна дата 22.03.2020 г., изпълнението по който е обезпечено с договор за застраховка „Отговорност на туроператор“ с полица № 13160203830000001/13.01.2020 г., сключен със ЗАД „Алианц България“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се, че на 11.03.2020 г. между ищцата и туроператора „Дрийм Холидейс БГ“ ООД е сключен договор за продажба на туристически пакет №3598, за екскурзия от България до Йордания, с продължителност 5 дни (4 нощувки), при начална дата 18.03.2020 г. и крайна дата 22.03.2020 г.

Отпътуването следвало да се осъществи от летище Варна. Пътуващи били двама души – ищцата и нейната сестра Д. М., като пакетната цена била в общ размер на 3947 лева, която била изплатена на туроператора изцяло в деня на сключване на договора – 11.03.2020 г. Екскурзията не се осъществила поради извънредното положение в страната, въведено на 13.03.2020 г. от Народното събрание на Република България. Поради наложените ограничителни мерки в Йордания, туроператорът многократно отлагал пътуването. През 2021г. станало ясно, че „Дрийм Холидейс БГ“ ООД не е в състояние да проведе избраната екскурзия. Въпреки невъзможността да изпълни договора, туроператорът не възстановил заплатената сума. Със заявление от 01.06.2021г., ищцата отправила искане до туроператора за прекратяване на 2 договора и връщане на платената сума. Тъй като сумата не била възстановена, ищцата отправила до туроператора покана за доброволно изпълнение, чрез ЧСИ Милен Бъзински. Поканата била връчена на 04.02.2022г., като след получаване на същата туроператорът не възстановил заплатената сума. На 18.08.2022г. ищцата била уведомена за прекратяването на турагентската и туроператорската дейност на „Дрийм Холидейс БГ“ ООД, с указания, че може да предяви щета към застрахователната компания за възстановяване на заплатените суми по застраховка „Отговорност на туроператора“, с посочване номера на полицата, срока на валидност и застрахователното покритие.

Навеждат се твърдения, че туроператорът има сключена застраховка „Отговорност на туроператора“ по чл. 97 ЗТ, обективирана в полица № 13160203830000001/13.01.2020 г. със ЗАД „Алианц България“. Поддържа се, че от справка в търговския регистър се установява, че съгласно Решение № 334/10.03.2023 г. по т.д. № 1719/2022 г. на СГС, „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД е обявено в неплатежоспособност с начална дата 25.05.2021г. Твърди, че до застрахователното дружество била отправена извънсъдебна покана, като с уведомление от 27.02.2023г. ответникът я уведомявил, че е образувана преписка по щета № 131622001000017, както и че според него не е налице покрит риск, поради което не са налице основания за заплащане на застрахователно обезщетение. Изложени се доводи за отговорността на застрахователя по договора за застраховка, позовавайки се на чл. 97 ЗТ, както и на приложимите Общи условия.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът ЗАД „Алианц България“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва по основателност и размер предявените искове. Не се оспорва наличието на валиден застрахователен договор, сключен между „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД и ЗАД „Алианц България“ АД по застраховка „Отговорност на туроператора“ обективиран в полица № 131602038300000001 от 13.01.2020 г. по реда на чл.

97, ал.1 ЗТ, както и че между ищцата и „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД е сключен договор за продажба на туристически пакет № 3598 от 11.03.2020г., с предмет екскурзия до Йордания, с полет от гр. София, която е следвало да бъде осъществена в периода 18.03.2020г. – 22.03.2020г., по която „пътуващи“ са Г. Ц. и Д. П.. Не се оспорва и обстоятелството, че екскурзията не е проведена, като се твърди, че причина за това е въведеното в страна извънредно положение и Заповед на министъра на туризма от 17.03.2020г., съгласно която се преустановяват всички организирани пътувания по ЗТ на български граждани извън страната. Не се оспорва и факта, че ищцата е уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, както и че същият е постановил отказ по смисъла на чл. 108, ал.1, т.2 КЗ. Оспорва се материалната легитимация на ищцата да търси пълния размер на платената сума от 3947.00 лева, тъй като „пътуващи“ по смисъла на т.82 от ДР на ЗТ са две лица, поради което ако искът бъде намерен за основателен, същият следва да бъде уважен само за частта от сумата, която е заплатена за ищцата. Оспорва се наличието на застрахователно събитие, настъпило в срока на застрахователния договор и представляващо покрит застрахователен риск по същия. Излагат се доводи, че съгласно застрахователния договор и чл. 25 ЗМДВИП в редакцията, приложима към 31.03.2020 г., „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД е следвало да върне платените суми на ищцата в срок до 12.05.2021г., респективно, дружеството е изпаднало в забава на 13.05.2021г., който момент е извън срока на застрахователния договор и не може да попадне в обхвата на застрахователното събитие по същия. Сочи, че туроператорът не е станал 3 неплатежоспособен или несъстоятелен в рамките на застрахователния период - 15.01.2020г. – 14.01.2021г. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.2, раздел II на общите условия на застрахователния договор, съгласно която застрахователното събитие се счита за настъпило в срока на действие на застраховката, а ищцата е предявила претенцията си пред него на 25.08.2022г.

- извън срока на действие на застраховката. Допълва, че дори и такава да е била предявена преди 13.05.2021г., същата би била и неоснователна с оглед разпоредбата на чл.25 ЗМДВИП и отново не би представлявала застрахователно събитие, настъпило в рамките на застрахователния период.

Твърди се, че договорът за продажба на туристически пакет с предмет посочената екскурзия до Йордания е прекратен, поради причини, които не могат да се вменят във вина на страните по него, а именно поради епидемията от Ковид-19, което също не представлява покрит застрахователен риск по застрахователния договор. Оспорва акцесорния иск за законна лихва като неоснователен, поради неоснователността на главната претенция.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и по наведените оплаквания във въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Съставът на въззивния съд намира, че в първоинстанционното решение правилно е възприета и отразена установената по делото фактическа обстановка съобразно приетите с доклада по делото за безспорни обстоятелства и събрани доказателства, поради което на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част.

По наведените във въззивната жалба оплаквания, въззивният състав счита следното:

На първо място, спорен във въззивното производство се явява въпросът налице ли е настъпило застрахователно събитие, което да съставлява покрит риск съобразно сключения застрахователен договор. Съгласно нормата на чл.103, ал.1 ЗТ, застраховката по чл.97, ал.1 ЗТ обезпечава възстановяването на всички плащания по договор за туристически пакет, направени от пътуващите, в случаите, когато съответните услуги не са били изпълнени напълно или частично в резултат на неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора. Изхождайки от 4 преназначението на самата уредба на тази застраховка, а именно да обезпечи задълженията на туроператора и да гарантира на потребителя бързо и сигурно възстановяване на внесените суми за туристически пакети, то следва изводът, че застрахователната защита покрива възстановяването на получените от туроператора суми по неизпълнени туристически пакети в случаите на невъзможност той да се разплати. Неплатежоспособността на туроператора съставлява самостоятелно покрито застрахователно събитие, различно от несъстоятелността, и в конкретната уредба то следва да се разбира като невъзможност на длъжника да изпълни задълженията си.