Решение № 229 от 21.10.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Монтана, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Кристина С. Янкулова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Кристина С. Янкулова Въззивно гражданско дело № 20261600500237 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК, образувано по въззивна жалба на Б. А. И. против решение № 130/04.05.2026 г. по гр. д. № 2332/2025 г. на Районен съд - Лом.

С решение № 130 от 04.05.2026 г., постановено по гр. д. № 2332/2025 г., по описа на Районен съд Лом е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Сдружение „А.“, че Б. А. И. дължи сумата от 168,73 евро, представляваща стойността на неизползван ваучер за обучение по цифрова компетентност – базово ниво, издаден за обучение от Агенция по заетостта по програма „Развитие на човешки ресурси“ 2021-2027г., като е осъден ответника да заплати сумата от 153,39 евро разноски по заповедното производство и 204,51 евро по исковото производство за адвокатски хонорар и деловодни разноски.

Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от Б. А. И., в която се излагат оплаквания, че същото е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че съдът е приел за установено наличие на договор без анализ на конкретни доказателства. Твърди, че съдът е нарушил правилата за доказателствената тежест, тъй като по делото не е безспорно доказан начина 1 на възникване на задължение за възстановяване стойността на ваучера. Сочи, че съдът не е обсъдил релевирани от него възражения, без да анализира конкретни факти и обстоятелства. Навежда доводи за прекомерност на присъдените разноски, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Моли решението на Районен съд Лом да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което да отхвърли иска, като в условията на евентуалност да бъдат намалени присъдените разноски. Претендира и присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Сдружение „А.“, чрез адв. М. И., АК-П., с който оспорва същата като неоснователна. Поддържа се, че решението на Районен съд Лом следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на разноски по делото.

Окръжен съд Монтана, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните през процесния период, по силата на която ищецът е предоставил на Б. И. обучението по ваучер, предоставен от Агенцията по заетостта, а за последният е възникнало задължение за възстановяване поради неизпълнение на условията по обучението в 2 претендирания размер.

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване наличието на твърдяното облигационно отношение между ответника, че в срока на договора ответника е получил ваучер по Програма "Развитие на човешките ресурси" 2021 – 2027 г., Националния план за възстановяване и устойчивост и Фонда за справедлив преход, за обучение по цифрова компетентност - базово ниво на стойност 330 лева, че обучението е проведено в обем и качество съгласно сключеното Споразумение, че ответника не се е явил на предвидения след края на обучението изпит без уважителни причини.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1245/2025 г. по описа на РС – Благоевград за претендираната сума, която е връчена на ответника-длъжник, който е подал в срок възражение. В изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК е предявил иска си за установяване съществуването на вземането си.

Страните не спорят, че между Агенцията по заетостта, представлявана от М.Г. – Заместник изпълнителен директор, съгласно Заповед № 11-002904/04.10.2023г г. на Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и Е.М. – Началник отдел "Финанси и счетоводство", в качеството си на ВЪЗЛОЖИТЕЛ и А.Т.Т., представляващ Сдружение „А.“, в качеството й на доставчик на обучение с е сключено Споразумение № ДОб-3-00077#8 г., на основание чл. 9, ал. 5 от Правилник за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение по Програма "Развитие на човешките ресурси" 2021 – 2027 г., Националния план за възстановяване и устойчивост и Фонда за справедлив преход, приет с ПМС 48/2023г.

Безспорно по делото е и че на името на ответника е издаден ваучер № ПВУ-06-11-22973 от 06.02.2024г., на стойност 330 лева от Агенция по заетостта за обучение по цифрова компетентност, базово ниво (ниво 1 и 2 съгласно DigComp) със срок на валидност до 31.12.2027 г. /л.35 от първоинстанционното дело/.

По делото като писмено доказателство е прието и приложено споразумение № ДОб-3-00077#8 г., на основание чл. 9, ал. 5 от Правилник за 3 определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение по Програма "Развитие на човешките ресурси" 2021 – 2027 г., Националния план за възстановяване и устойчивост и Фонда за справедлив преход. Съгласно чл.

1 от процесното споразумение, Агенцията по заетостта е възложил на ищеца А.Т.Т., представляващ Сдружение „А.“, в качеството му на доставчик на услуги да извършва обучение срещу ваучери на представители на целевите групи по проекти по Програма "Развитие на човешките ресурси" 2021-2027, Националния план за възстановяване и устойчивост и Фонда за справедлив преход.

Съгласно чл. 2 от споразумението, номиналната стойност на ваучерите е в зависимост от вида на отделните видове обучения, като съгласно чл. 2, ал. 2, г. "бб", раздел II от споразумението за придобиване на цифрова компетентност базово ниво (ниво 1 и 2 съгласно DigComp), с продължителност не по-малко от 55 учебни часа номиналната стойност на ваучера е 330, 00 лева.

По делото са приложени и Общи условия към Доставчиците на обучение, съгласно реда на Правилник за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение по Програма "Развитие на човешките ресурси" 2021 – 2027 г., Националния план за възстановяване и устойчивост и Фонда за справедлив преход. Съгласно чл. 5 от Общи условия към Доставчиците на обучение, доставчикът на обучение има право да поиска плащане на ваучери от възложителя, само след окончателно и успешно приключване на обучението на лицата – приносители на ваучерите, включително и при едностранно прекратяване на споразумението без предизвестие (с изключение в случаите на чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 5, Раздел V от Споразумението).

Въз основа на Споразумението е възникнало правоотношение за извършване на обучение срещу ваучери на представители на целевите групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по Програма "Развитие на човешките ресурси" 2021 – 2027 г., Националния план за възстановяване и устойчивост и Фонда за справедлив преход. Процесното споразумение има характер на тристранен договор, по който договор страни Агенцията по заетостта е възложил на ищеца А.Т.Т., представляващ Сдружение „А.“, в качеството му на доставчик на услуги да 4 извършва обучение срещу ваучери на представители на целевите групи по проекти по Програма "Развитие на човешките ресурси" 2021-2027, Националния план за възстановяване и устойчивост и Фонда за справедлив преход и трето лице, в чиято полза се издава ваучер за обучение.

Ищецът в исковата молба се позовава на отговорност по чл. 79 от ЗЗД, като твърди неизпълнение на задължението на ползващото лице ваучер, за явяване на предвидения след края на обучението изпит. За успешното реализиране отговорността на ответника по иска с правно основание чл. 79 ЗЗД, ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между него и ответника. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна в процеса следва да докаже чрез провеждане на съответното пълно и главно доказване обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В противен случай, съдът е обвързан да приеме недоказания факт за неосъществил се и правните му последици - за ненастъпили. В приложение на цитираната процесуално-правна норма настоящият съд намира, че ищецът, чиято е тежестта да докаже твърденията си, не е ангажирал доказателства, относими към хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

По пътя на пълно и пряко доказване, чрез използване на допустими, относими и необходими доказателствени средства, ищецът не е доказал наличие на валидна облигационна връзка, по силата на която между страните да са възникнали определени права и задължения. В представеното Споразумение между страните, никъде не е предвидено задължение на третото лице /Б. И./ за заплащане на стойността на ваучера в размер на 330 лв.

/равностойност 168,73 евро/, нито при какви условия е задължен за това. По делото не бяха събрани други доказателства – писмени или гласни такива, които да водят на извод за валидно облигационно връзка между ищеца и ответника, въз основа на която, ответникът да се е задължил в полза на изпълнителя - Сдружение „А.“, в качеството му на доставчик на услуги, да заплати стойността на предоставения от Агенция по заетостта ваучер. При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и задължението да приложи неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест, като приеме недоказания факт за неосъществил се.

По изложените съображения, съдът намира, че ищецът не е доказал наличие на валидна облигационна връзка с ответника, поради което намира, 5 че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Поради несъвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, първоинстанционното решение следва да бъде отменено.

С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът Б. И. има право на направените разноски в размер на 15 евро за заплатена държавна такса.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 130 от 04.05.2026 г., постановено по гр. д. № 2332/2025 г., по описа на Районен съд Лом, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Сдружение „А.“ установителен иск по чл.

79 ЗЗД, вр. чл. 422 от ГПК, за признаване за установено по отношение на Б. А.

И., че дължи сумата от 168,73 евро, представляваща стойността на ваучер № ПВУ-06-11-22973 от 06.02.2024г. за обучение по цифрова компетентност – базово ниво, издаден за обучение от Агенция по заетостта по програма „Развитие на човешки ресурси“ 2021-2027г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по чгд № 1245/2025г. по описа на Районен съд Благоевград, като неоснователен.

ОСЪЖДА Сдружение „А.“, ЕИК ***, да заплати на Б. А. И., ЕГН **********, на осн. чл. 78 ГПК сумата от 15 евро, представляваща заплатена държавна такса за въззивно обжалване.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.