Определение № 241 от 21.07.2022, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241 гр. Кърджали, 20.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска

Членове:

Васка Д. Халачева

Габриел Р. Русев като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно гражданско дело № 20225100500134 по описа за 2022 година Производството е по чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 1814/28.06.2022г., подадена от ЗД „Е“ АД, срещу Определение № 186 от 31.05.2022г., постановено по гр. д. № 51/2022г. по описа на РС- М., с което е прекратено производството по делото.

Недоволен от така постановения акт е останал жалбоподателят, който го намира за неправилен, доколкото въпросът за пасивната процесуална легитимация бил въпрос по същество на спора, а не досежно допустимостта на предявения иск, поради което съдът следвало да се произнесе с решение с оглед на доказателствата по делото. На следващо място, намира обжалваното определение за незаконосъобразно, доколкото съдът не му дал възможност да установи приемане от страна на ответника на наследството, респективно – да докаже възражението си за недействителност на направения отказ поради приемане на наследството преди вписването му. Искането към съда е за отмяна на определението и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

След извършена служебна проверка настоящият състав намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава се явява допустима. По същество намира следното:

Делото е образувано по предявена от ЗД „Е“ АД против С.В.А искова молба с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.500 ал.1 т.1 КЗ и т.3 от КЗ вр.чл.60 от ЗНасл., с предмет - да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца 6 998,88 лева, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 574/2021г. по описа на РС - М..

Извършена е надлежна размяна на книжа, след приключването на която първоинстанционният съд е прекратил делото. За да постанови обжалваното определение, като е взел предвид представеното с отговора на 1 исковата молба удостоверение изх.№ 549/ 26.11.2021г., издадено от РС - М. за направен отказ от наследство от страна на С.В.А /ответник по иска/, съдът е приел, че отказът от наследство обективира основание, рефлектиращо директно върху материално-правната и процесуално-правна легитимация на ответника по иска. Посочил е още, че с вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват правни последици, изразени в заличаване на наследственото правоприемство, при което ответникът не само е престанал да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството.

Настоящият състав намира определението за прекратяване на производството за неправилно, по следните съображения:

Право на ищеца е да прецени начина, по който да осъществи защитата на твърдяното своето право на вземане спрямо конкретния ответник. Вярно е, че отказ от наследство, след като то е прието, е нищожен и за обявяване на тази нищожност няма давност. Също така, на нищожността може да се позове всеки, като предяви иск или чрез възражение – както е сторил ищецът, макар да е направил това с въззивната частна жалба, доколкото първоинстанционният съд не му е дал възможност да го направи в първоинстанционното прозиводство.

По начало при направено възражение, че наследник се е отказал от наследството, може да се предяви противно възражение, че отказът е нищожен, защото преди него е извършено фактическо приемане. Ищецът може да прецени, че няма интерес да води самостоятелен иск за установяване на нищожния отказ, тъй като този спорен въпрос би могло да се реши в производството по предявения облигационен иск. Също така ищецът може да прецени дали да заведе самостоятелен иск за прогласяване на нищожността на отказ от наследство, който да бъде съединен с облигационен иск, а във вече образуваното производство да поиска конституиране на наследници от следващ ред и то да бъде спряно до приключване на другото дело.

Предявяването на установителен иск за нищожност на отказ от наследство също е допустимо (в тази насока – решение № 68/13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3382/2008 г., 4 ГО, ГК, с което е прието, че предявената от кредитор претенция срещу законен наследник на длъжника за установяване нищожността на отказа от наследство на ответника, поради предходното от негова страна приемане на наследството, е допустима съгласно ППВС № 7/1973 г., т. 3, б. "д"; решение № 43/15.05.2020 г. на ВКС по гр. д. 1761/2019 г., 3 ГО, ГК, както и посочените в него решение № 2488/13.11.1963 г. по гр. д.

№ 1779/63 г., 1 ГО и решение № 875/14.04.1969 г. по гр. д. 381/69 г., 1 ГО), но както бе казано по-горе, въпрос на избор от страна на ищеца е по кой ред да реализира защитата си.

Поради изложеното, обжалваното определение за прекратяване на производството по гр. д. №51/2022г. по описа на МРС се явява неправилно и като такова следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия със съответното възлагане в доказателствена тежест на ищеца да установи твърденията си във връзка с направеното от него възражение за приемане на наследството от 2 страна на ответника преди направения отказ от наследство.

Води от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Определение № 186 от 31.05.2022г., постановено по гр. д. № 51/2022г. по описа на РС- М., с което е прекратено производството по делото и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3