Решение № 454 от 29.12.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. Смолян, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20255400500517 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 1957/23.06.2025г. от Ф. Г. и В. Г., чрез адв. Б. М., срещу Решение 73/05.06.2025 г., по гр. д. № 195/2023 по описа на РС - Златоград.

Постъпил е отговор на въззивната жалба с вх. № 3087/18.09.2025 г., от А. Ч., чрез пълномощника му - адв. Г. Г..

Жалбоподателите обжалват цитираното решение в частта с която е разпределено правото на ползване върху незастроената част от ПИ, като се предоставя достъп от североизточната страна на ответника, наред с ползването на югозападната страна.

Като необоснован се определя изводът на първоинстанционния съд, че ищците не са доказали притежаването на по-голям дял от имота, както и че не са ангажирали доказателства относно липса на парично обезщетение при регулационното уеднаквяване. Въвежда се твърдение за процесуално нарушение, свързано с доклада по делото, като от въззивния съд се иска същото да се отстрани. Оплакванията в тази насока са, че жалбоподателите не 1 били уведомени по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК за наличието на твърдян, но неподкрепен с доказателства факт. Като невярно се определя и становището на РС – Златоград, че в хода на производството ищците не ангажират доказателства в подкрепа на претенцията си. Съдът не бил обсъдил доказателствата за неприлагането на дворищнорегулационния план. Не било отчетено наличие на по-голям дял, като противно на това, съдът приел дяловете за равни. Въвежда се оплакване, че решаващият съд не е обсъдил всички конкретни критерии – касаещи разпределението на ползването.

Настоява се, въззивният съд да възприеме за оптимално приложим при настоящето разпределение Вариант № 5 от заключението на вещото лице по допуснатата и приета експертиза. Този вариант се определя за такъв, какъвто в максимална степен ще предотврати конфликти и саморазправа, тъй като отчита реалната площ. При разработването на този вариант било съобразено обстоятелството, че не е налице съсобственост върху УПИ, а е налице собственост върху отделните имоти образуващи този УПИ. Не били взети предвид извършените подобрения от страните и отношенията между тях. В тази връзка и с оглед на влошените взаимоотношения, избраният Вариант № 6 предопределял и занапред задълбочаване на конфликта. Към тези оплаквания следва да се включи и такова за предоставен достъп на ответника от североизточната част, за което съдът неправилно бил взел предвид бъдещите му планове за преустройство на имота.

Въведени са твърдения и за извършени нарушения при преценка на свидетелските показания. Не е отчетена явна заинтересованост на разпитан свидетел и съдът пропуснал да обсъди категорични противоречия с показанията на друг. С оглед изложеното, се търси отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което да се разпредели правото на ползване върху незастроената част от имота, като се предостави изцяло североизточната част за ползване на жалбоподателите, а югозападната - на въззиваемия, съгласно вариант № 5 от заключението на вещото лице.

В отговора на въззивната жалба е изложено твърдение за законосъобразност, обоснованост и правилност на Решение № 73/05.06.2025 г. по гр.д. № 195/2023 г., на Районен съд – Златоград. Изразена е позиция, че ако съдът бил посочил на ищците кои са релевантни за спора факти - как, по какъв начин и с какви доказателства да доказват, както и дали събраните до момента доказателства са достатъчни за да приеме един факт за доказан или не, то би 2 се разкрила тайната на вътрешното му убеждение. На страните следвало да се указва за кои факти носят доказателствена тежест, а не да се конкретизира или предписва какви точно доказателства следва да бъдат ангажирани.

Последното би противоречало на принципите на диспозитивно и състезателно начало.

В отговора се застъпва, че жалбоподателят въвежда нови фактически основания досежно уравняването на дялове в съсобствеността, право - чиято преклузия твърди да е настъпила с подаването на исковата молба. Изразява се становище, че ищцовата страна при разпределена доказателствена тежест, не била доказала наличие на по-голям дял от собствеността, поради което се презумира наличието на равни квоти. Само на базата на графичното замерване на имотите от вещото лице не можело да се обоснове промяна в равенството на квотите, без надлежно доказване на предпоставките за изключение от презумпцията по чл. 30, ал. 1 ЗС. Изразява се съгласие с позицията на РС – Златоград, че не са ангажирани доказателства за това дали се е дължало обезщетение за изравняване на квотите в съсобствения парцел и заплатено ли е такова. Правилно съдът отчел принципа за съразмерност, като решението осигурява за ползване на всеки от съсобствениците такава площ, включваща както застроена, така и незастроена част, която да съответства на квотата в съсобствеността. При избор на вариант за разпределение на ползването PC Златоград бил отчел и характера на дворното място, което с оглед застрояването му е предназначено да обслужва съществуващите в него самостоятелни сгради и необходимостта всяка от страните да има достъп до цялата фасада на собствените им сгради, необходим за поддържането им. В тази връзка, избраният Вариант № 6 бил най-подходящ за разпределение на ползването на празното дворно място, като същевременно е този, при който се определят равни площи за ищците и за ответника, съответно на притежаваните от тях квоти. Отрича се наличие на твърдяното във въззивната жалба нарушение на чл. 172 ГПК и се отправя молба за отхвърляне на същата като неоснователна, респективно за потвърждаване на първоинстанционното решение.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподателите – адв. М. поддържа жалбата и прави уточнения във връзка с доклада по делото. Не отрича, че в ИМ имотът е индивидуализиран по документи, но са развити съображение относно това, че страните имат различни имуществени права.

3

Сочи, че в основния документ за собственост Нотариален акт № *, Том 5 от 1965г. по описа на Службата по вписвания при Районен съд- Златоград, имотът е индивидуализиран съобразно действащият тогава ЗТСУ, при който дворищната регулация имала отчуждително действие. В нотариалния акт изрично било посочено, че сметките по регулацията не са уредени, а от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, се установява, че такива сметки действително и досега не са уреждани, т.е. до момента, в който при изменението на закона и въвеждането на новия нормативен акт за устройство на територията и към този момент не са били уредени, при което регулацията не е била приложена. Така в случая остава индивидуалната собственост и липсва съсобственост върху парцела. Твърди, че има индивидуална собственост на два имота, обединени в едно УПИ, като съсобственост върху УПИ-то няма. При разпределяне на ползването в такъв УПИ, всеки ползва онази част от имота, която притежава, а действителното положение е изяснено и се установява какви са действителните права.

Представени са писмени бележки, в които сочи, че Вариант № 5 от заключението на вещото лице в най-пълна степен удовлетворява всички застъпени критерии, въз основа на които страните са обосновали претенциите си. Този вариант съобразява действително притежаваните квоти в съсобствеността, извършените подобрения в дворното място и от двете страни на сградите, съобразява застроеното в повече от ответната страна, което се ползва само от него и лимитира възможностите за конфликти. С оглед интересите и на двете страни, наред с Вариант № 5 изразява становище и относно вариант № 7, който съобразено правата на собствениците, разрешава и претенцията на ответната страна за достъп до вход на жилище № 2 от североизточната страна, както и на избено помещение. С въззивната жалба се претендира присъждане на разноски в производството.

От страна на процесуалния представител на въззиваемата страна – адв.

Г. в с.з. и чрез писмена защита се поддържа дадения отговор на въззивната жалба, като намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно.

Определя взаимоотношенията между страните понастоящем, като изключително нормални, без конфронтации и препирни, което тълкува като резултат на удовлетвореност и на двете страни във връзка с даденото от РС – Златоград разрешение на спора. По отношение на квотите в съсобствеността, поддържа становището, че с подаването на исковата молба е определен 4 предметът на делото и твърдените права на страните. Във връзка с концентрационното начало, нови фактически основания, известни при подаване на иска, не могат да се въвеждат след този момент, извън строго ограничените хипотези на чл. 147 ГПК. Жалбоподателите не били ангажирали доказателства, че при създаването на общия парцел е било дължимо и заплатено обезщетение за уедряване на квотите, нито че притежават поголяма част от имота по каквото и да е придобивно основание. Така, презумпцията на чл. 30, ал. 1 ЗС за равенство на квотите останала необорена.

В заключение моли за постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена, като неоснователна въззивната жалба против Решение № 73/05.06.2025 г., като същото бъде потвърдено изцяло. Претендира направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

ОС - Смолян, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо и спорът следва да бъде разгледан по същество.

Настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя или въззиваемата страна.

Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е производство по спорна съдебна администрация на граждански правоотношения, за което поради липса на особени правила се разглеждат по общия исков ред. Характерът и целта на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не налагат отклонение от процесуалните правила на общия исков процес, съгласно които съдът поначало дължи разглеждане на всички възражения и доводи на страните относно въпросите, които са от значение за решаването на делото. Целта на производството е да се замести решението на мнозинството, когато липсва такова или решението е вредно за общата вещ, чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността, и което да дава възможност на съсобствениците за найцелесъобразно използване на вещта. В това производство задължително се изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в 5 съсобствеността, поради това следва да се разгледат всички възражения и доводи, относими към предмета на делото, включително възраженията им относно правата им в съсобствеността, представляващи по съществото си преюдициални спорове за собственост.

От представения по делото нотариален акт № *, том Х, дело № 68/1987г. се установява, че на ищеца Ф. Г. е дарено от родителите му дворно място от 225 кв.м., съставляващо ½ ид.част от парцел *, отреден за имот пл.№ * в кв.* по плана на гр.З., ведно с южната половина от застроената в имота жилищна сграда на калкан върху 72 кв.м., състояща се от три избени помещения и по две стаи, кухня и баня на двата етажа. С нотариален акт № *,том ХІІІ, дело № 299/1993г. ищецът Ф. Г. е дарил на брат си –ищеца В. Г.

1/2 ид.част от неговата ½ ид.част (или ¼ ид.част от парцел *, отреден за имот пл.№ *, ведно с втория етаж от жилищната сграда южен близнак от къщата на калкан със северния близнак, собственост на Ю. Ч., югозападното избено помещение и ½ от избеното помещение(механата).С нотариален акт № *, том ХІІІ, дело № 300/1993г. Ю. Ч. е дарил на сина си С. Ч. ½ ид.част от парцел *, отреден за имот пл.№ * в кв.* по плана на гр.З., ведно с втори етаж от жилищната сграда-северен близнак от къщата на калкан с южен близнак, собственост на братя Г.и и избеното помещение. С нотариален акт № *, том І, рег.№ 2116, дело № 161/2014г. на ответника А. Ч. е извършено дарение на жилище, апартамент с идентификатор ******* със застроена площ от 66 кв.м.на І-во ниво, състоящо се от стълбищна клетка от 8 кв.м.,входно антре, кухня, спалня, дневна и баня с тоалетна, находящи се в сграда № 2 и жилищна сграда с идентификатор ******* с площ от 26 кв.м. на два етажа, построени в имот с идентификатор *******.

Разпечатката съдържа 33 от 177 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5cb8c1e-f122-4dc9-85a0-9dd3db7edffa