Решение № 206 от 01.04.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Враца, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Н. Петров при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20241420103873 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 СК

Производството по делото е образувано по молба от И. П. Б., ЕГН **********, с адрес: с.

Върбица, ул. "Панайот Волов" № 15 чрез адв. М. М. против Б. Б. А., ЕГН **********, с адрес: с. Камено поле, ул. "Бачо Киро" № 11.

В исковата молба се твърди, страните живели във фактическо съжителство, в дома на родителите на ответника в с. Камено поле. Поддържа се, че от връзката помежду си страните имат две малолетни деца, за които се грижели заедно, като припознато от ответника е само едно от децата - Пламен Б.ов Боянов. Сочи се, че страните получавали помощ и от родителите на ищцата. Излага се твърдение, че от пролетта на 2024 год. отношенията между страните се влошили, а на 20.04.2024 год.ответникът нанесъл побой на ищцата, след което тя заедно с децата се прибрала в с. Върбица, в дома на своите родители.

Поддържа се, че от момента на раздялата единствено ищцата полага грижи за двете деца, като получава помощ и от свои близки. Твърди се, че ответникът отказва да заплаща издръжка за децата, не желае да ги вижда и напълно се е дезинтересирал от тях. Сочи се, след установяването си в с. Върбица ищцата започнала работа, а децата посещават детска градина. Ищцата сочи, че желае да се грижи за децата. Твърди, че разполага с подходящи жилищно-битови условия. Поддържа, че между нея и децата има изградена силна емоционална връзка. Ищцата твърди, че разполага с подкрепяща среда и необходимите условия за отглеждане и възпитание на децата. Поддържа, че ответникът реализира трудови доходи, които не биха го затруднили да заплаща издръжка.

1

При тези фактически твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете Пламен Б.ов Б., ЕГН **********, роден на 30.08.2019 год. на майката - И. П. Б., да определи местоживеене на детето при майката, да определи режим на лични отношения на бащата Б. Б. А. с детето Пламен Б.ов Б., както следва: бащата да взема детето при себе си, с право на преспиване всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, със задължение да взема и връща детето от дома на майката, както и един месец през лятото, което време на съвпада с платения годишен отпуск на майката и да осъди бащата Б.

Б. А. да заплаща месечна издръжка за малолетното дете Пламен Б.ов Б. чрез неговата майка и законен представител И. П. Б., в размер на 250,00 лева, считано от 05.12.2024 год., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, както и да заплати издръжка за минало време, за периода от 20.04.2024 год. до 05.12.2024 год. в размер на 250,00 лева месечно или общо 1 925,00 лева.

Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който заявява, че признава иска с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, с който се иска съдът да постанови упражняване на родителските права върху малолетното дете Пламен Б.ов Б. да се предоставят на майката и да се определи режим на лични отношения на бащата с детето, както е заявен с исковата молба. Поддържа, че признава иска за присъждане на издръжка за бъдеще време в претендирания размер от 250,00 лева, но оспорва иска за присъждане на издръжка за минало време, за периода от 20.04.2024 год. до депозирането на исковата молба в съда, като твърди, че след настъпилата раздяла между страните е осигурявал издръжка на детето. Поддържа, че се намира в затруднено материално положение, поради което отправя искане за отхвърляне на иска за присъждане на издръжка за минало време.

В проведеното на 05.03.2025 год. открито съдебно заседание по делото, ищцата лично и с процесуален представител адв. М. М. поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0128/03.09.2019 год., съставен в гр. Мездра, се установява, че детето Пламен Б.ов Б., ЕГН ********** е роден на 30.08.2019 год. в гр. Мездра, с родители: майка И. П. Б., ЕГН ********** и баща: Б. Б. А., ЕГН **********.

По делото е представена служебна бележка от Детска градина "Славейче", от която се установява, че детето Пламен Б.ов Б., ЕГН ********** е записан и редовно посещава ранновъзрастова група "Ракета", във филиал на детската градина с. Върбица.

От представен по делото трудов договор № 51 от 12.07.2024 год., сключен между Община Враца, като работодател и ищцата И. П. Б., като работник, се установява, че същата изпълнява длъжността "Общ работник", с код по НКПД: 9622 0001, считано от 15.07.2024 2 год. и получава основно трудово възнаграждение в размер на 933,00 лева. Във връзка със сключения трудов договор по делото е представено и уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ.

По делото е представена справка относно осигурителния доход на ищцата, от която се установява, че за м. юли 2024 год., осигурителният й доход е бил в размер на 527,35 лева, а за всеки от месеците август, септември и октомври 2024 год., осигурителният доход възлиза на 933,00 лева.

По делото е приета справка от ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, от която се установява, че по отношение на ищцата И. П. Б. има регистриран действащ трудов договор с Община Враца, като осигурителния доход на лицето за м. юли 2024 год. възлиза на 527,35 лева, а за всеки от месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2024 год. е в размер на 933,00 лева.

От приетата по делото справка от ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца се установява, че по отношение на ответника Б. Б. А. има регистриран действащ трудов договор с Община Роман, като осигурителния доход на лицето за м. декември 2023 год. възлиза на 921,33 лева, за всеки от месеците от януари до май 2024 год., включително е в размер на 1 088,59 лева, а за всеки от месеците от юни до декември 2024 год., включително възлиза на 1 094,82 лева.

По делото е представен социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” гр.

Враца, в който е посочено, че страните живели на семейни начала от 2018 год. до 2024 год., като от фактическото си съжителство имат родено едно дете - Пламен, на възраст 5 години.

Установява се от социалния доклад, че причина за раздялата между страните е упражняван психически и физически тормоз от страна на ответника върху ищцата. Посочено е, че след раздялата между родителите основни грижи за детето Пламен полага неговата майка И. Б., а бащата се е дезинтересирал от детето, не го посещава, не го търси и не предоставя средства за неговата издръжка. Посочено е, че майката желае да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Пламен, както и да бъде определено местоживеенето на детето при нея, а на бащата се определи режим на лични контакти с детето и заплащането на издръжка. Посочено е, че детето Пламен е клинично здраво и няма установени хронични заболявания, направени са всички имунизации съгласно имунизационния календар. Установява се, че детето посещава детска градина в с. Върбица.

Жилищно-битовите условия са добри. Посочено е, че жилището, което обитава майката и съжителстващото с нея лице се намира на адрес: с. Върбица, ул. "Панайот Волов" № 15 и представлява къща на два етажа, като на първия етаж са разположени две спални, кухня, хол и санитарен възел, а на втория етаж има две спални. Установява се, че детето разполага със собствена стая. Посочено е, че детето е много привързано към своята майка. Установява се, че с ответника не е проведена среща и разговор, тъй като не живее на територията на Община Враца.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Александър Жоров Илиев, от разпита на който се установява, че свидетелят познава ответника, който е с. Камено поле и много често е гостувал в дома на свидетеля, като е оставал и да пренощува. Свидетелят посочва, че страните съжителствали задно повече от пет 3 години, като живели в с. Камено поле и имат две деца - момче и момиче. Свидетелят посочва, че страните не съжителстват заедно от около 20 април. Посочва, че от бащата и брата на ищцата знае, че ответникът веднъж набил ищцата, след което тя, заедно с децата се прибрала в дома на родителите си в с. Върбица, където живее и свидетеля. Посочва, че от тогава не е виждал ответника. Твърди, че е присъствал на телефонен разговор между поголемия брат на И. и ответника, който на въпроса, кога ще дойде да види децата си, заявил, че в момента не разполага с пари и ще дойде да ги види по-натам. Свидетелят посочва, че не знае ответникът да е заплащал издръжка за детето, а грижите за двете деца се полагат от майка И. и нейните родители. Посочва, че с ищцата са много близки приятели, а нейните родители споделили с него, че ответникът не предоставя никакви средства за издръжка.

По делото е разпитан като свидетел и Валентин Спасов Борисов, от разпита на който се установява, че свидетелят е съсед на ищцата и е виждал ответника в селото, не е близък с него. Посочва, че не го е виждал в селото от месец април миналата година, а преди това ищцата живеела заедно с него в с. Камено поле. Свидетелят посочва, че страните имат две деца - момче и момиче, за които се грижи майката И., а помощ й оказват нейните родители.

Посочва, че не знае ответникът да е търсил децата и да плаща издръжка.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективно дадени, почиващи на непосредствените им възприятия и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искане за разрешаване на въпросите, визирани в чл. 127, ал. 1 СК, по които страните не са постигнали съгласие, а именно: упражняването на родителските права по отношение на детето, местоживеенето на детето, личните отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права, както и относно издръжката на детето.

Искането представлява спорна съдебна администрация с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 СК, във вр. с чл. 143 СК.

Предявен е и иск с правна квалификация чл. 149 СК за присъждане на издръжка за минало време в размер на 250,00 лева месечно, за периода от 20.04.2024 год. до 05.12.2024 год. или общо в размер на 1925,00 лева.

По искането за разрешаване на въпроса, касаещ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Пламен Б.ов Б.:

При произнасяне по въпроса на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските права съдът изхожда преди всичко от интересите на децата. Съгласно чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 4 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. /Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК/.

Легално определение на понятието „най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗДет. сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДет. не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към развитието и благосъстоянието на детето.