Решение № 424 от 15.03.2018, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 6736/2017
- Вид
- Решение № 424
- Подписан
- 15.03.2018
- В сила
- 24.07.2018
- Състав
- ИВАН ГЕОРГИЕВ ДЕЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 424 15.03.2018 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На дванадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕЧЕВ при секретаря Ани Стоянова изслуша докладваното от съдията Иван
Дечев гражданско дело № 6736/2017г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената искова молба от
Т.Т.К., ЕГН ********** лично и като майка на детето Д.П.К., ЕГН **********, двете с адрес *** против Р.С.К., ЕГН ********** ***, с която се претендира да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата Т.Т.К. сумата от 2000 лева обезщетение за нанесените й неимуществени вреди в резултат на упражняван системен психически тормоз, ведно със законната лихва от датата на решението до окончателното изплащане, както и да заплати на другата ищца Д.П.К. сумата от 3000 лева обезщетение за нанесените й неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение и стрес, резултат от психическия тормоз, упражняван спрямо родителите й, ведно със законната лихва от датата на решението до окончателното изплащане. Твърди се, че съпругът на ищцата П.К. е имал извънбрачна връзка с ответницата, поради което бракът им бил прекратен с развод. Въпреки това ищцата продължила да живее със съпруга си под един покрив, като били правени опити да изгладят отношенията си. Съпругът прекратил връзката си с ответницата, като ищцата научила за това на 16.05.2016г. Тогава К. й се обадила по телефона и я поканила на среща, на която да й обясни за връзката си със съпруга на ищцата. Поискала ищцата да отиде до жилището й и да вземе нещата на съпруга си. Когато Т. отишла заедно с дъщеря си до жилището, Р. почнала с вулгарни думи да им обяснява подробности от интимен характер, свързани с отношенията между нея и П. След като се прибрали се оказало, че взетите вещи не са на съпруга на ищцата и тя се обадила на ответницата да дойде да си ги прибере. След малко Р. дошла с нейната дъщеря и започнала да крещи и да обижда П. с думите “мъжка курва“, “мишка“, “боклук“ и “плъх“. Хвърлила и лаптопа му на земята, при което той се счупил. Заради тези й действия малката дъщеря на Т. се изплашила и избягала в другата стая, а голямата се разплакала от унижение. Ответницата продължила да крещи на П. и да го заплашва, казала му: “Удари ме и утре няма да си на работа. Не си мисли, че ще се отървеш така лесно от мен и ще се скриеш при жалката си женичка. Аз съм скъпо платена проститутка и ще ми плащаш още 10 години.“ Оттогава започнал постоянен тормоз от страна на Р. спрямо Т., П. и децата им. Още на другия ден П. получил съобщение с обиди, а Т. получила друго: “Извинявай, че съм част от болката ти, ти не заслужаваш такъв боклук за мъж, нито децата ти такъв сволач за баща.“ На 17.05.2016г. когато водели малката дъщеря на училище, ответницата ги причакала пред блока, като държала в ръка кутийка във вид на сърце и казала на П.: “Колкото пожелания има вътре, толкова нещастия да ти се случат.
Остани сам самичък и умри в лайната си.“ Дъщерята на ищцата видяла и чула всичко и се разстроила. През това време Р. треперела цялата от злоба и повтаряла: “Само гледай какво те чака отсега нататък.“ В последствие дни наред ответницата изливала злобата си в социалните мрежи, пишейки различни послания.
На 24.05.2016г. ответницата изпратила от фалшив профил снимки със заглавието “Реквием за една любов“, като снимките достигнали до всички роднини и приятели на свекървата на Т., както и до близките и колегите на самата ищца. Денят бил изцяло помрачен и се превърнал в кошмар за всички. Точно тогава голямата дъщеря имала абитуриентски бал и била обляна в сълзи от стрес и тревога. След време ищцата чула като Р. крещи по телефона на П.: “Ти ми изневери с нея, как е възможно да се показваш с този крокодил, толкова е грозна, прилича на булдог.“ Ищцата не мога да понесе тези обиди. След като ищцата и съпругът й сключили църковен брак, ответницата се обадила на една приятелка на Т. и започнала да й разказва за проблемите и отношенията им, като така направила достояние на трети лица личния им живот. В резултат ищцата изпитала унижения и срам. На 13.04.2017г. Р. написала съобщение до П., без да знае, че телефонът вече се ползва от малката му дъщеря.
Употребила епитети и обидни думи, които разстроили детето. В началото на август 2017г. ответницата отново се обадила на П. и заплашила, че ако ищцата “продължава да рови, ще си го получи“. Ищцата твърди, че в резултат на действията на ответницата и тя, и детето са почувствали стрес и унижение. Освен това ищцата била подложена и на подигравки и подмятания на работното си място. С тези мотиви моли исковете да се уважат.
Ответницата е представила отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва иска и твърди, че заявените в исковата молба факти са изцяло изопачени. Твърди, че ищцата през 2013г. е предизвикала голяма скандал пред блока на ответницата, тъй като я е обиждала и хвърлила камък по прозореца на жилището й, който счупил стъклото и то паднало до спящото й дете. За това си действие К. била осъдена да заплати неимуществени вреди на ответницата и детето. В последствие ищцата се развела със съпруга си и ответницата започнала да прави планове за съвместен живот с него. През цялото време обаче ищцата се месела в отношенията им и накрая Р. разбрала, че и двете са лъгани от П. и през май 2016г. прекратила отношенията си с него. Ищцата дошла с дъщеря си в дома на ответницата да вземат дрехите на П. и разпознавали част от тях като негови. Вечерта ищцата извикала ответницата, за да потвърди, че дрехите са на съпруга й. Не е вярно, че тогава малкото дете е присъствало на разговора, понеже то било изведено от стаята. След като се прибрала у дома, Р. решила да върне на П. всички подаръци, символ на любовта им. На следващия ден отишла пред блока и на входа срещнала ищцата. Дъщерята на Т. не е била там, нито е присъствала на разговора, нито ответницата е изричала думите, цитирани в исковата молба. След този инцидент ответницата не е виждала ищцата и дъщеря й.
Била е търсена от П., който пак искал да се вижда с нея и ако е пишела съобщения с нещо обидно, те били насочени само срещу него. През април 2017г. ищцата и съпругът й посетили родителите на ответницата и поискали да им се възстанови платената по делото сума от 4000 лева, като ищцата е отправила заплахи и обиди по адрес на ответницата. Това предизвикало смут и притеснения у родителите на Р., а тя самата получила тежък мигренозен пристъп и постъпила в болница. Освен това ищцата се обаждала на бившия съпруг на ответницата и го подстрекавала да заведе дело и да отнеме родителските права на Р.. В резултат на това ответницата влязла в конфликт с бившия си съпруг и отново получила мигренозен пристъп на 02.08.2017г. На същата дата е последният телефонен разговор между Р. и П., като ответницата тогава предупредила, че може да осъди ищцата за тормоз. С тези мотиви ответницата счита, че само тя е потърпевшата от създалите се конфликти и моли исковете да се отхвърлят.
Р.К. е предявила и насрещен иск против Т.К. да й заплати сумата от 3000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие на отправените към нея, чрез родителите и бившия й съпруг заплахи за връщане на присъдена от съда сума и лишаване от родителски права, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното изплащане. Заявява, че през април 2017г., когато отношенията й с П. са вече приключили, той и Т. са посетили дома на родителите на Р. и са заявили, че искат тя да им върне платените по гр.дело № 1514/2014г. суми от 4000 лева, като Т. е отправила обиди и заплахи към ищцата. Заявила е, че ще се свърже с бившия съпруг на ищцата и ще го подстрекава да заведе дело за родителски права. Това предизвиква смут и притеснение както у родителите и близките на ищцата, така и у нея самата. В резултат на преживения стрес тя получила тежък мигренозен пристъп и постъпила за шест дни в болница. Освен това ответницата непрестанно се обаждала на бившия съпруг на ищцата и го карала да заведе дело, за да отнеме родителските права на ответницата. Заявила, че ще стане свидетел по делото. Това се случило между 28.04.2017г. и 02.08.2017г.
Намесата на К. предизвикала сериозен конфликт между ищцата и бившия й съпруг и тя отново получила пристъп на 02.08.2017г. Ето защо моли искът да бъде уважен.
Ответницата по насрещния иск е подала отговор, с който го оспорва. Заявява, че фактите, описани в насрещната искова молба, са силно изкривени и изопачени. Действително Т. и П. са ходили при родителите на Р., но това е станало не през април 2017г., а на 04.05.2017г. Ответницата отишла при родителите на ищцата, за да разговаря с тях във връзка с отношенията им. За това тя била помолена от брата на ищцата. Т. е отишла на срещата на 04.05.2017г., тъй като предишните дни е била на работа. При посещението си тя е видяла само майката и брата на Р.. Баща й и други роднини не са присъствали.
Мигрената на ищцата не е причинена от това посещение, тъй като епикризата е от 03.05.2017г., когато ответницата е била на работа и не би могла да посети дома на родителите на ищцата. По време на разговора тонът не бил агресивен и нямало заплахи. Ответницата категорично отрича и че е подстрекавала бившия съпруг на ищцата да води дела за родителски права. Самият бивш съпруг е потърсил ответницата в края на юли 2017г. с молба да свидетелства на делото, което смята да заведе за родителски права на сина му. Инициативата за това дело е само негова, а не произтича от ответницата. Ето защо тя моли насрещният иск да се отхвърли.
Бургаският районен съд, като съобрази закона и представените доказателства, намира следното:
Първоначалният иск е частично основателен. Не се доказват твърденията, че на 16.05.2016г., когато Т. отишла да вземе дрехите на съпруга си от дома на Р. заедно с голямата си дъщеря, Р. започнала по вулгарен начин да обяснява подробности от интимен характер, свързани с отношенията й с П. Посещението на ищцата в дома на ответницата е безспорен факт и се установява от свидетелските показания, но не се установи, че по време на това посещение ответницата е обяснявала с вулгарен език любовните си отношения и това е предизвикало омерзение у дъщерята на Т.. В тази връзка следва да се имат предвид показанията на св.Н., дъщеря на ответницата, която е присъствала на срещата. Тя е заявила само, че Т. е извадила чували, в които е прибирала дрехите на съпруга си, които са били изкарвани от Р. от гардероба. Тогава Т. споделила, че е разочарована, понеже 20 години била лъгана и й омръзнало да живее така. Свидетелката не споделя, че майка й е говорила интимни подробности за живота си с П., използвайки вулгарни думи. Ето защо тези твърдения в исковата молба не се доказват.
Доказва се от показанията на свидетелите /св.Н./, че малко по-късно в същия ден Т. се обадила на Р. и я помолила да отиде в нейния дом, тъй като съпругът й не може да си разпознае дрехите, които са взели от жилището на ответницата. Свидетелката споделя, че тя и майка й са отишли в дома на ищцата и когато влезли в апартамента, Т. завела малката си дъщеря до детската стая и затворила вратата. В хола останали свидетелката, майка й, Т., П. и голямата им дъщеря Ж. Понеже П. седял на лаптопа и се преструвал, че не ги вижда, Р. просто затворила лаптопа, за да му привлече вниманието. Не е удряла П. и не е чупила лаптопа. След това ответницата му казала, че дължи уважение не толкова на нея, колкото на съпругата си, която му е отгледала децата и след това си тръгнала от жилището. Съдът кредитира показанията на св.Н., макар и тя да е дъщеря на ответницата, т.е. заинтересована страна. Показанията й са подробни и ясни, освен това те не се опровергават от насрещни показания. Следва да се има предвид, че от всички свидетели това е единственият свидетел, който е очевидец на посочената случка, поради което показанията му трябва да бъдат кредитирани. Ето защо се налага извод, че Р. не е крещяла и не е обиждала П., както и че не му е хвърлила и счупила лаптопа, както твърди ищцата в исковата си молба. От показанията на свидетелката не се установи ответницата, пребивавайки в дома на ищцата да е имала неправомерно поведение.
Разпечатката съдържа 23 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5cb0d62-79c9-4ac5-bd59-cdf762282580