Определение № 13836 от 08.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13836 гр. София, 08.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251110141221 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на „фирма, ЕИК *******, подадена чрез адв. М. К., с искане за изменение на Решение № 2493 от 10.02.2026 г. в частта за разноските, като се иска намаляване на присъденото в полза на адв. М. В. М. адвокатско възнаграждение, както и присъждане на разноски в полза на молителя по уважения насрещен иск.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор, с който молбата се оспорва.

Съдът намира молбата за подадена в срок и процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С Решение № 2493 от 10.02.2026 г. съдът е уважил предявения от Д. С. А. иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, както и предявения от „фирма насрещен иск за сумата 832.36 лв.

В решението съдът е осъдил „фирма да заплати на Д. С. А. сумата 80.47 лв. разноски за държавна такса и на адв. М. В. М. сумата 480 лв., като в мотивите си изрично е посочил, че така определеният размер на адвокатското възнаграждение обхваща защитата за цялото производство, включително по двата обективно кумулативно предявени иска от ищеца срещу ответника, както и по предявения насрещен иск, т.е. определено е едно общо възнаграждение за процесуалното представителство по делото.

По направеното искане за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение съдът намира следното:

Действително, съгласно принципа на чл. 78 ГПК, адвокатско възнаграждение се дължи за всеки иск поотделно, включително и при обективно кумулативно съединяване на искове. В конкретния случай обаче съдът съзнателно е определил едно общо възнаграждение за всички искове – два главни и един насрещен, като е отчел общия обем на извършената процесуална дейност и факта, че защитата е осъществена в рамките на едно производство.

Определеният размер от 480 лв. е под минималния размер по Наредба № 1/2004 г., ако се 1 приеме, че за всеки от исковете следва да се присъжда отделно възнаграждение. Това означава, че съдът вече е съобразил възражението за прекомерност и е приложил принципа на справедливост, като е определил възнаграждение под минималното.

При определяне на този размер съдът е съобразил и практиката на Съда на Европейския съюз, съгласно която националният съд не е обвързан да прилага минималните размери по Наредбата, когато същите водят до резултат, несъразмерен на положения труд, и може да определи по-нисък, справедлив размер възнаграждение, отчитайки фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия.

Следователно, възнаграждението вече е определено под минималните стандарти, като е съобразена както националната съдебна практика, така и правото на ЕС, поради което искането за неговото допълнително намаляване е неоснователно.

По искането за присъждане на разноски в полза на „фирма по уважения насрещен иск съдът намира следното:

Макар в диспозитива на решението да липсва изрично произнасяне относно разноските по насрещния иск, от мотивите на решението се установява, че съдът е формирал ясна воля по този въпрос и е изложил съображения защо такива не следва да бъдат присъждани.

Съдът е съобразил, че спорът произтича от договор за потребителски кредит и е подчинен на императивни норми за защита на потребителя, като предявяването на насрещния иск е пряка последица от уважаването на главния иск за нищожност на договора. При тези обстоятелства възлагането на разноски в тежест на потребителя по насрещния иск би противоречало на целта на потребителската защита и би довело до ограничаване на ефективното упражняване на правата му.

Ето защо съдът е приел, че независимо от формалния изход на насрещния иск, разноски в полза на насрещния ищец не следва да се присъждат.

По изложените съображения молбата се явява изцяло неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „фирма, ЕИК *******, за изменение на Решение № 2493 от 10.02.2026 г., постановено по гр. д. № 41221/2025 г. по описа на Софийски районен съд, в частта за разноските, с която се иска намаляване на постановените в тежест на ответника по главния иск разноски и присъждане на разноски в полза на ищеца по насрещния иск.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3