Решение № 21 от 09.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Велико Търново, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500468 по описа за 2025 година

С Решение № 112/14.05.2025 г. по гр. д. № 61/2024 г. Габровският окръжен съд осъдил "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг Живот и Здраве" АД - гр.

София да заплати на В. Ц. Г. от гр. Габрово на осн. чл. 432 във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 67 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие от ПТП, настъпило на 22.08.2020 г., около 20:30 ч., на път І-5 Дряново-Габрово, на км. 139+200, по вина на от Т. Д. М., водач на лек автомобил "Тойота", модел „Ланд Круизер", peг. №В80****, собственост на „Дунав Девелопмънт" ЕООД, застрахован със застраховка "Гражданска отговорност" при застрахователното дружество, ведно със законната лихва за забава върху обезщетението от 17.12.2020 г. до окончателното изплащане, като отхвърлил предявения иск за сумата над 67 500 лв. до предявените 80 000 лв., ведно със съответната законна лихва, като неоснователен.

Осъдил "ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве" АД да заплати на Б. Л. Г. от гр.

Габрово, на осн. чл. 432 във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 4 100 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие от същото ПТП, ведно със законната лихва за забава върху обезщетението от 17.12.2020 г. до окончателното изплащане, като отхвърлил предявения иск за сумата над 4 100 лв. до предявените 15 000 лв., ведно със съответната законна лихва, като неоснователен.

Осъдил "ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве" АД да заплати по сметка на ГОС ДТ и разноски за експертизи в размер на общо 3 325 лв. на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, а на 1 адв. И. Х. сумата от 2 500 лв. възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Осъдил В. Ц. Г. и Б. Л. Г. да заплатят на "ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве" АД разноски по делото в размер на 116 лв. на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният от В. Ц. Г. иск е уважен за сумата над 12 500 лв. до 67 500 лв., ведно със съответната законна лихва и в частта, с която е уважен предявеният от Б. Л. Г. иск за сумата над 3 400 лв. до 4 100 лв., е подадена от ответника "ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве" АД чрез юрисконсулт Ив. Ц.. Счита решението в обжалваните части за неправилно поради нарушение на материалния закон и противоречие със събраните и приети доказателства.

Определеното в полза на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. е завишено с оглед принципа по чл. 52 от ЗЗД за справедливост и постоянната съдебна практика. Не са отчетени в достатъчна степен характера и интензитета на уврежданията, продължителността на възстановителния период и общественоикономическите условия. Поради това обезщетението следва да бъде намалено и определено в размер на 25 000 лв., който съответства на обществения критерий за справедливост. Некоректно е отчетен от съда приносът на ищеца за вредоносния резултат. По делото е установено, че той е пътувал без поставен обезопасителен колан, като приносът му е следвало да бъде определен на 30%. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо това да постанови ново решение, с което претенциите да бъдат отхвърлени над обжалваните размери, ведно с произтичащите последици, касаещи лихвите и разноските. Направено е искане за присъждане на разноски.

В писмения си отговор въззиваемите-ищци В. Ц. Г. и Б. Л. Г. чрез адв. И. Х. оспорват жалбата и я считат за неоснователна. Неоспорените от ответника експертизи обуславят присъдения справедлив размер на обезщетението на ищцата и определения процент на съпричиняване от страна на ищеца в размер на 20%. Моли съда да потвърди решението в обжалваните части като валидно, допустимо и правилно.

Становището за неоснователност на жалбата се поддържа в съдебно заседание от пълномощника адв. Х.. Направено е искане за присъждане на разноски.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Решението в обжалваните части е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Въззивната жалба на ответника е частично основателна

Ищцата В. Ц. Г. е предявила против "ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве" АД иск с 2 правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 80 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на увреждания, получени при ПТП на 22.08.2020 г., ведно със законната лихва по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ – от изтичане на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ до окончателното изплащане.

Ищецът Б. Л. Г. е предявил против "ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве" АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на увреждания, получени при същото ПТП, ведно със законната лихва по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ до окончателното изплащане.

Първоинстанционният съд е уважил първия иск до размер на 67 500 лв., а втория – до размер на 4 100 лв.

В частта, с която първият иск е уважен до размер на 12 500 лв., а вторият – до размер на 3 400 лв., както и в частта, с която исковете са отхвърлени до пълните предявени размери, решението на окръжния съд не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл.

269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в производството неимуществени вреди, претърпени от ищцата и справедливия размер на обезщетението, което следва да ги репарира, при това за разликата над 12 500 лв., а по отношение на ищеца – само относно размера на определеното от първостепенния съд съпричиняване в размер на 20 %.

Настъпването на деликта, виновното поведение на делинквента и причинените на двамата ищци вреди са безспорно установени по делото. Не се спори също така наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответното застрахователно дружество по отношение на увреждащото МПС към датата на ПТП, както и факта, че застрахователните претенции на ищците са били частично уважени и на 17.12.2020 г. на ищцата е заплатена сума в размер на 12 500 лв., а на ищеца – сума в размер на 1 500 лв. Налице са предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователното дружество за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищците вследствие на настъпилите в ПТП увреждания.

Относно размера на обезщетението на ищцата В. Ц. Г.:

Според настоящия състав, при определяне на общото обезщетение на ищцата в размер на 80 000 лв., първостепенният съд е надценил доказаните по делото неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на получените при ПТП увреждания и не е съобразил социално-икономическите условия в страната към датата на деликта.

3

От представените по делото писмени доказателства – лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 22.08.2020 г., съдебномедицинско удостоверение № 109/2020 г., Епикризи от „МБАЛ д-р Тота Венкова“ АД – Отделение по ортопедия и травматология от 31.08.2020 г. и от 08.09.2020 г., както и от заключението на съдебномедицинската експертиза, допусната пред първоинстанционния съд, се установява, че при произшествието ищцата В. Ц. Г. е получила счупване в основата на шийката на дясната бедрена кост, причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от 1 г. и 2 м., съпътствано от болки с висок интензитет в първите 4-5 месеца. Ищцата е получила също кръвонасядания и охлузвания в областта на дясната тазобедрена става и по меките тъкани на тялото, в областта на гръдния кош и корема, както и охлузвания по предната повърхност на двете подбедрици и кръвонасядания по дясната ръка, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от около 5 месеца.

След постъпване на ищцата в болницата на 22.08.2020 г. десният й крайник е бил поставен на директна скелетна екстензия, на 24.08.2020 г. е била извършена операция, а в периода 31.08.2020 г. - 08.09.2020 г. е бил проведен курс по физиотерапия и рехабилитация.

Била в отпуск по болест 1 г. и 6 м.

При прегледа вещото лице е констатирало, че по външната горна и средна трета на дясното бедро има надлъжно разположен белег с дължина около 20 см и ширина до 1.5 см с розовочервен цвят, разположен на нивото на кожата. Десният долен крайник е с 1 см по-къс от левия. Сгъването в дясната коленна става е ограничено до 90 градуса и за да сгъне повече крака в ставата, трябва да си помага с ръце.

Свидетелят Х. С. И.ов – съсед на ищците, посетил ищцата в болницата два-три дни след инцидента. Тя лежала, оплаквала се от болки в крака. После й направили операция. Посетил я и в дома й след излизането от болницата. Била с патерици, помагали й нейният мъж и синът й. Свидетелят заявява, че не е виждал ищцата навън два-три месеца. След катастрофата тя постоянно куца. Оплаква се, че я боли крака.

С оглед на така установеното по делото, при определяне на справедливия размер на обезщетението следва да бъде съобразено, че при ПТП ищцата е получила една средна телесна повреда - счупване в основата на шийката на дясната бедрена кост, причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от 1 г. и 2 м. и лека телесна повреда – кръвонасядания и охлузвания в областта на дясната тазобедрена става, на гръдния кош и корема, на двете подбедрици и дясната ръка, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от около 5 м. Приложеното лечение е чрез оперативна интервенция и медикаментозно (обезболяващи). Най-интензивни са били болките непосредствено след операцията и в първите четири месеца, като в този период е било необходимо да ползва помощта на 4 близките си за обслужване и тоалет.

По делото не са доказани усложнения от травмата, които да са причина за подълъг период на възстановяване. Извън оперативната интервенция, спрямо ищцата не са прилагани терапии, придружени от силни физически болки и страдания. Ищцата е провела рехабилитация и няма медицинско становище, включително и от вещото лице, че са необходими допълнителни процедури за възстановяване от травмата. Следва да се посочи, че данните, които ищцата е съобщила на вещото лице при извършения преглед и които по съществото си представляват нейни твърдения, не кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства. Така например информацията, че първоначално не можела да се придвижва самостоятелно с двете патерици и затова се нуждаела от придружител, както и че едва след четвъртия месец свикнала да се придвижва с патериците, се опровергават от отразеното в Епикризата от 08.09.2020 г., издадена от „МБАЛ д-р Тота Венкова“ АД. В нея е посочено, че след проведената рехабилитация (по-малко от месец след инцидента) ищцата е обучена в движения от ежедневния живот (ДЕЖ) и ходене с две помощни средства. Отделно от това, в заключението си вещото лице не сочи медицински причини, поради които за ищцата е било невъзможно самостоятелно придвижване с патерици в първите четири месеца, така както е препоръчано от лекуващите лекари. Следва да бъдат съобразени и показанията на свидетеля И.ов, че ищцата започнала да излиза навън след вториятретия месец. Ето защо, въз основа на събраните доказателства, следва да се приеме, че лечението на ищцата от получената травма е проведено без усложнения и без необходимост от допълнителни интервенции и лечение, а възстановяването е протекло в рамките на обичайния за подобни счупвания период.

По делото няма доказателства за какъв период от време ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност, извън отразеното от вещото лице в експертното заключение. Няма и твърдения какъв труд е полагала преди и след злополуката.

Независимо от това, обосновано е да се приеме, че получената от ищцата травма е ограничила работоспособността й за период от около година и половина.